Лекуващ дъб от Силистра отново в конкурса "Дърво без корен"

Фондация „ЕкоОбщност” обяви финалистите в конкурса „Дърво с корен 2015” и началото на онлайн гласуването за победител в тази прекрасна инициатива! Избраните от журито на конкурса десет претенденти за титла „Дърво с корен 2015” и тримата финалисти в допълнителната категория „Вековните дървета говорят” са на сайта на конкурса.

За участие се класираха 70 номинации. На 6 ноември, в пълен шестчленен състав журито избра тазгодишните 10 финалисти в основната категория на „Дърво с корен 2015” и 3-ма финалисти в допълнителната категория „Вековните дървета говорят” за дървета, свързани с реални личности или събития от българската история. 

Тази година журито на конкурса е в състав: доц. д-р Веселка Тончева (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН), Евгени Цавков (гл.ас. в ЛТУ, Факултет по горско стопанство, катедра "Дендрология"), Майя Апостолова (Туристически информационен център, гр. Хисаря), Радослав Цонов (Директор „Операции" в Yatoto), инж. Тома Белев (Председател на Управителния съвет на СНЦ „Зелени Балкани", Сдружение „Асоциация на парковете в България"), доц. д-р Александър Делков (Институт по гората, БАН).

Гласуването е отворено от 10 ноември 2015 г. до 9 декември 2015 г., включително. Може да гласувате веднъж от една електронна поща за победител в  „Дърво с корен 2015” и веднъж за победител във „Вековните дървета говорят”. На електронната ви поща ще бъде изпратена връзка за потвърждение на вашия вот, която е необходимо да последвате, за да бъде отчетен гласът ви.

В последната седмица от гласуването (3 – 9 декември 2015 г.) ще скрием броя гласове, подадени за финалистите, за да запазим елемента на изненадата за победителя. След края на гласуването всички гласове ще бъдат разгледани повторно и при съмнение за манипулация, могат да бъдат изпратени писма за повторно потвърждение на подателите им. При липса на такова, съмнителните гласове ще бъдат анулирани. Победители в „Дърво с корен 2015” и „Вековните дървета говорят” ще станат дърветата, събрали най-много гласове. Победителите в другите две категории – „Млад природолюбител” и категорията за доброволци-залесители, вече са определени от журито на конкурса. Всички те ще бъдат обявени и наградени на 15 декември 2015 г. на тържествена церемония в Полския институт в София.

По сайтовете agrozona.bg, forthenature.org,
nabore.bg, facebook, silistra.cc

Пожелаваме успех на всички участници, достигнали до този етап на конкурса! Историите и снимките на всички 74 дървета, изпратени за конкурса може да видите на Фейсбук страницата Конкурс „Дърво с корен”. Дъбът от Дунавския парк, гр. Силистра Вид: Дъб Възраст: 156 г. Местоположение: Дунавски парк, гр. Силистра Номиниращ: Невяна Маринова Дъбът е над стогодишен, но все още няма табелка, че е защитен за да бъде опазен…

Сайт “Паралел 44”: „Най-старото запазено дърво в Дунавския парк в Силистра навършва тази година 100 лета. Стария дъб, както е известен на всички, е бил засаден през далечната 1910 година и е единствен в парка. Смята се, че самият Дунавски парк е основан през 1870 година. Първите писмени сведения за красотата на парка са от 24 юни 1870 г., тоест той е вече на минимум 140 години. Затова парка в Силистра е обявен официално за най-стария градски парк в България. 

В Националната библиотека обаче е запазен брой в. “Дунав” от 24 юли 1870 г., в който четем: "Освенъ това праздното място, което се намира срещу Дунавската баня в Силистра понеже е сгодно за една градска градина, съветътъ решил да ся направи това място на градина… Всичките разноски… щели да възлязат на 30 000 гроша.” Освен парк, силистренци построили и казино в него, за което общо отделили 35 000 гроша и 11 пари. Градежите са част от ликвидирането на разрушенията след Кримската война.

През 1899 г. Никола Маринополски пише в  „Силистренски алманах” кои са любимите места за отдих на силистренци. "Пипиниерата, градината с разновидни дървета, сенчести алеи и обрасли със зеленина, която развеселява душата на всеки посетител и новопостроената градска крайдунавска градина, на север от града, до самия бряг на Дунава, засадена с различни цветя и дървета.” През 1908 г. в парка е назначен агроном, който да отговаря само за него. Доставени са и първите рози от Тимишоара.

Построен е първият фонтан, наречен „Звездообразният“. От Балканската война до 1940 г. развитието на Дунавския парк спира, но все пак е съхранен от унищожение. През 1954 г. „сърце” на Дунавския парк става озеленителят Кирил Топоров. Много труд и голяма любов влага той в 54-те декара, които поема за стопанисване, за да остави след десетилетия градина от цели 200 декара. През 70-те години на миналия век старата част на парка и крайбрежната му ивица са включени в архитектурно-археологическия резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра”.

През 1991 г. паркът е обявен за природна забележителност с национално значение. Дунавският парк в Силистра е и единственият в страната, който има собствен сайт – dunavpark.comuv.com, който е създаден от учениците от ПМГ Пламен Силянови Мартин Великов, под ръководството на преподавателя Галина Пенева. Сайтът е класиран на четвърто място на националното състезание по уебдизайн и интернет програмиране в гр. Лозница през миналата година.“

Дъбът заема огромно място в нашето ежедневие, винаги около него има хора, за да събират енергия, сили и животворен заряд, но какво правим за опазването му… И до ден днешен не е защитено… За благодарност… Миналата година „обновяваха“ другата част на парка. Така си отидоха дълголетници, а тези които останаха са с отворени рани от огромните машини, които работиха там… Облъскани, орязани… и вече гниещи и болни… резултат от „обновяването, грижата и опазването“. Писмото ми е и като зов за помощ, да опазим малкото което ни е останало. Защото явно Община, Еколог, Местно управление не се интересуват от това ни наследство, градено с години…