В Копривщица България се огледа в нематериалното си културно наследство

Програмата на Крайдунавска Добруджа в 11-ия НС „Копривщица 2015“ влезе в историята с участието на около 300 самодейци от 12 населени места от общините Силистра, Алфатар, Тутракан, Дулово и Ситово. За познавачите липсваха отделни представителни елементи от добруджанския фолклор– мъжкият ръченик от Калипетрово, гъдулките на Гарван, лазарките на Сребърна, коледарите на Бабук, танците на Проф. Иширково, както и др. фолклорни бисери от поречието на Дунава.

   …До следващия събор „Копривщица 2020“ – за национална среща в истинския музей и едновременно светилище на музите от България.

На практика съборът в Копривщица има половинвековна история, в годините на които се случват различни събития. След проявата през 2005 г. на научна конференция е коментирана възможността за нейното прекратяване изявата, тъй като „вече се е превърнал в самоцелно събитие за почти всички участници в него“. Това научаваме от публикации в кн. 2 за 2015 г. на сп. „Български фолклор“, издание на БАН, посветено на юбилея „50 години Национален събор на българското народно творчество в Копривщица“.

Преди половин век започва търсенето на истинската атмосфера на селската култура. Началото е „надпяване, надсвирване и надиграване“ в различни жанрове, вкл. представяне на обичаи. Още тогава се заговорва за събора като за „голям народен празник“. Предшественикът на копривщенското предизвикателство, продължаващо вече пет десетилетия, е през 1960 г. в странджанското село Граматиково, едно регионално надпяване, замислено с идеята да се направят записи за Радио София, вкл. на неизвестни оригинални песни и инструментални мелодии, но прераснало в панаир.

Записани са 1 000 мелодии и песни, влезли във фонда на БНР. Преди това са провеждани няколко прегледа на селската художествена самодейност за представяне на традиционната култура. В онези години се организират и т.нар. етнографски концерти. След Граматиково известната етномузиколожка Елена Стоин възклицава: „Стана нещо, което надхвърли очакванията“.

Междувременно в България се наблюдава развитие в процеса, наречен „войнстващ атеизъм“, който се насочва към традиционната култура, пряко свързана с християнството, тъй като най-често селските сборове съвпадат с големи религиозни празници, превърнали се в своеобразни емблеми на съответните селища. Всичко това е ефект от обявяването на народните традиции, вкл. коледуване, кукерски празници и др., за отживелици, спъващи социалистическото развитие на селото.

Така във времето се развива възможността съвременните събори на народното творчество да продължат стари български традиции, макар и в някаква степен като мимикрия на…отменените сборове. И така, според  изкуствоведа  Любен Ботушаров: „Съборът се превръща в храмов празник – музей, значи в светилище на музите, вкл. и в сбирка на културни артефакти“. И неслучайно доц. д-р Анна Щърбанова от БАН нарича събора в Копривщица „Жив музей на българската фолклорна култура“.

Според етноспециалисти още през 1892 г. на земеделско-промишленотоизложението в Пловдив е представена народната музика чрез поканени 120 песнопойци, кавалджии, гайдари и гъдулари от различни краища на страната, за да покажат творби в неподправен вид. През 1937 г. на подобно събитие във Варна – по време на Селскостопански и културен събор, се провеждат музикални състезания, започва и събирането на танцов фолклор, по подобен начин – две години по-късно това се случва и във Велико Търново. БНР стартира записите на народни песни и свирни още при създаването си през 1929 г. При това с разбирането за респект към регионалното, за да се отчитат неговите особености.

„През втората половина на 20 в. обаче в България започва да доминира претворяването на фолклора от художествената самодейност, за сметка на естественото му традиционно битие“, твърди Щърбанова. През 1951 г. е създаден Държавен ансамбъл за народни песни и танци, а заниманието с фолклор се превръща в професия. По информация от статистиката, през 80-те години на миналия век у нас е имало 17 професионални народни ансамбли. През 1954 г. е създаден Централен дом за народно творчество за методическо ръководство и репертоарно подпомагане на художествената самодейност. Под различни наименования – последно като Център за художествена самодейност, инициативата съществува до началото на 90-те години, вкл. и с центрове по места в регионите.

Иначе преди 1944 г. учителите организират танцови самодейни групи към спортните клубове, а работниците при професионални сдружения се самоорганизират в групи, за да играят „неразработени народни хора“. След Девети септември масово се изграждат колективи за художествена самодейност към Работническия младежки съюз, профсъюзите и читалищата. Започва развиването на „култура на агитките“, ползващи фолклора като основа на репертоара си, но влагайки в нея свое идейно-пропагандно съдържание. В Плевен и Пловдив дори се провеждат прегледи състезания на „агитките“. Върхът на масовизацията на художествената самодейност е през 60-те години – твърди се, че тогава в страната е имало 2 500 танцови колективи, обединяващи 50 00 души, предимно младежи.

През 1962 г. се провежда първият регионален събор „Пирин пее“ (долу горе тогава и „Рожен пее“ се явява на хоризонта), както и съборът надпяване в Елхово. Година по-късно става факт създаването на Централна комисия към Комитета за изкуство и култура, която да отговаря за ръководството на съборите. В този период има надпявания в шест тогавашни окръзи, както и локални прегледи в София и Стара Загора. Започва представянето на културата на различни етнообщности, малцинства и преселници.

Първият събор на народното творчество в Копривщица е предшестван от местни и окръжни събори, вкл. в Силистра, за който Щърбанова отбелязва: „Фолклорният празник се провежда на три естради: първа – индивидуални певци и инструменталисти; втора – обичаи и танци; трета – народни хора и оркестри. Вече се наблюдава богатство от варианти на коледарски и лазарски групи, сватби и маскарадни игри. За сметка на това малко групи представят местния танцов фолклор. Доминират самодейни групи, които се явяват с обработка на местни хора, благодарение на хореограф, който държал на местния колорит и стил.“

Началото на събора в Копривщица е с 4 000 участници, представили фолклора ни в рамките на четири дни – от 12 до август 1965 г. (За сравнение  – през 2010 г. участниците са 13 000, а през 2015 г. – 18 000). В прощъпулника те са били разпределени по жанрове на шест естради с изяви пред жури. Заключението на специалистите е, че съборът е показал колко е различно състоянието към този момент на фолклора в отделните области и села, както и различното влияние върху него на художествената самодейност. Като твърде значима се определя изявата на инструменталистите, като най-голяма е групата на гайдарите, а по-малка – тази на гъдуларите, но с добри образци от Тракия и Добруджа. 

В своята разработка за паметта за копривщенските събори в архивите Галина Денкова от БАН отбелязва любопитна подробност в своята разработка за паметта за копривщенските събори,  а именно, че до 1986 г. в документацията се акцентира върху идейно-естетическа, патриотична и пропагандна „страна“, но след шестото издание през 1991 г. това отпада. 

Всъщност точно през 1986 г. БНТ отразява най-пълно и всеобхватно събора в Копривщица (с шест камери – по една на всяка естрада, плю ПТС). Изработени са 32 филма по близо 30 мин. за всеки от тогавашните административни окръзи. Първото заснемане е на първия събор и се излъчва със заглавието „Празник в Копривщица“. В широк план е отразен съборът и през 2000 г. с плътно заснемане на всички естради за архивиране към Националния център за нематериално културно наследство. Съборът през 2005 г. също е отразен активно в телевизионен план, тъй като е посветен на неговата 40-а годишнина.

Какво помни Анна Илиева от Института за музика при БАН: „Първата Копривщица за мен беше чудо – аз се влюбих в тази жива трептяща старина и тази любов остана до днес. А за подготовката за участие в нея – какви събори имаше в Силистренско! Там покрай Дунава на зелената поляна се виеха три огромни цветни змии, три момински буенеца от Алфатар, които никога няма да забравя. А безбройните коледарски куди…“.

Още една любопитка: сегашното лого („пееща „кокошчица“) на събора е от 2005 г., дело на проф. Кирил Гогов, един от съавторите на съвременния български герб. Тогава е и първата голяма изява на изпълнителите на български фолклор от чужбина, огласили центъра на Копривщица до сред нощ. Пак през същата година е изразена и първата „улица на занаятите“ като специално жури за пръв и последен път оценява участниците. Този събор ще се започни и с големия дъжд на втория ден, предизвикал необходимостта изпълненията да преминат от наводнените естради в м. Войводенец в различни помещения в града.

През 2010 г. се проведе втората селекция от започналата да функционира  две години по- рано Национална система „Живи човешки съкровища – България“ във връзка с ратифицираната Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, известно още като изворен или автентичен фолклор.

Йордан Георгиев