Ваньо Стоилов, в. "24 часа"
Направих си труда да науча малко повече за хората, които нелепо намериха смъртта си тъкмо на историческия връх в събота. Задължителната в подобни случаи аутопсия доказа, че двамата - Костадин Симеонов, на 66 години от Пирдоп, и Господина Пенева, на 55 години от Силистра, са починали от инфаркт. Мъжът - около 14 ч, а жената бе намерена мъртва към 18,45 ч. в палатката, в която трябвало да нощува.
Лидерът на БСП в Пирдоп Лало Кирилов разказа, че починалият Костадин бил цял живот кранист в меднодобивния комбинат край града и се пенсионирал неотдавна. Бил редови социалист. Не бил женен, грижел се за племенниците си. „Когато го видях за последно във вторник, за да уточним подробности по пътуването, човекът изглеждаше добре", каза още Лало Кирилов. Приятели на Господина от Силистра споделиха, че жената дори не била член на БСП. Качила се на Бузлуджа в компанията на приятели с надеждата да прекарат хубав уикенд в планината. По-ра- но силистренката работела в търговията, напоследък предпочитала да ходи на гурбет в чужбина. Била разведена, с две омъжени зад граница дъщери. Приятелите й не знаели да е боледувала и са потресени от неочакваната й смърт. Казано е, че смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на много хора - само статистика. А смъртта на двама българи?
И друг път се е случвало да умират хора по време на събора на БСП на Бузлуджа - преди няколко години например там почина бащата на уважавана лекарка от Стара Загора. Така че смъртта на Костадин и Господина може да е злободневна новина, но далеч не е сензация. В този ден на върха се събират хора, чийто брой надвишава жителите на Силистра, те са поне 4 пъти повече от жителите на Пирдоп, така че всичко може да се случи.
Още повече, че по традиция тези събори са гарнирани с малко повече физически усилия и вълнение за участниците в тях. Това го казвам като журналист, който е отразявал почти всички събори, като започнем от първия през 1991 г., когато членове и симпатизанти на социалистическата идея се качиха за първи път толкова масово и организирано на Бузлуджа по случай 100-годишнина- та на Бузлуджанския конгрес, дал началото на организираното социалистическо движение в страната. След това по предложение на социалистката от Казанлък Катя Киликчиева конгресът на БСП през 1994 г. записа в устава на партията, че всяка година тя празнува рождения си ден на Историческа поляна под връх Бузлуджа.
Но хората не идват тук по задължение или заради нормата на партийния устав, това е повече от сигурно. През последните 24 години БСП е била и управляваща, и в опозиция, но хилядите от двете страни на Балкана неизменно са били тук. Греело е слънце, валял е дъжд, духал е вятър, падала е мъгла, но хилядите пак са били на върха. В събота бяха 40 хиляди, друг път организаторите са броили до 50 хиляди. И да са надували числата за самочувствие, хората на върха пак са били много. Те идват, защото имат необходимост от тази среща със съпартийци веднъж в годината. Нещо като самозареждане, което не минава без емоции. За тези, които покоряват Бузлуджа, този ден винаги е бил чакан и празничен, но не разбирайте това в тесния партиен смисъл. От една страна „съборяните" са могли да се докоснат „на живо" до видни личности на БСП, които в различно време те са смятали за свои кумири: Стефан Данаилов, Стефан Продев, Александър Лилов, Андрей Луканов, Жан Виденов, Георги Първанов, Николай Добрев, Сергей Станишев...Но от друга, почти всеки един от тях е дошъл на върха и за да се откъсне от сивото си ежедневие, да преживее нещо по-различно, да се види с приятели отдалеч, дори ако щете - да опъне софра от вестници на поляната и да отвори шишето с домашна ракия. Шаблон е да се мисли, че соцсъборът на Бузлуджа е само за възрастни хора. Вярно, по разбираеми причини те преобладават, но на върха се качват всякакви хора.
Ще разкажа накратко за две свои срещи на Бузлуджа от събота. Първо се видях с 85-годишния Веселин Петрински от врачанското село Люти дол. Човекът сам ме спря, щом разбра, че съм журналист. Спря ме, за да сподели радостта си, че бил член на тази партия от 1955 г., но едва тази година за първи път успял да дойде на събора, за който досега само бил чел и чувал. И ми показа своя снимка на младини, на която е сниман с куп ордени и медали, заслужени от дългогодишната му работа като активист на тогавашната Гражданска отбрана.
Малко по-късно се видях с родителите на бебетата Тереза и Симеон. Тереза, на годинка и 4 месеца, е от Троян. Мони - на годинка и месеца - от София. Двамата също за първи път бяха на Бузлуджа и родителите им ги бяха издокарали в бели тениски с червен надпис „Моята Първа Бузлуджа". Впечатляващо! На фона на всичко това още по-нелепо ми звучи злорадството заради смъртта на Костадин и Господина. Двамата не са се познавали, дори не са изповядвали сляпо една идея, както вероятно някои си мислят. Обедини ги неочакваната им смърт на Бузлуджа. А пред смъртта наистина всички са равни. Затова - поклон и Бог да ги прости или лека им пръст, кой както предпочита. А злостните коментари оставете за друг път - идат избори, ще имате възможност да се вихрите анонимно в интернет!
...Соцсъборът "Бузлуджа 2015" е в историята. Речите на политиците са някъде в небето, заедно с изветрялата бира, произведена в Лом специално за дошлите от цяла България. Кебапчетата - онези от по два лева насред поляната и тези по левче встрани от нея, са изядени. Песните от сцената през деня и край огньовете през нощта са изпети. Ехото отнесе в небитието плющенето на знамената. Политическите закани за победи в бъдеще време са фиксирани в пространството, а обещанията на кандидатите тепърва ще бъдат разшифровани от обезверения електорат, вече четвърт век люшкащ се ту вдясно, ту вляво, с надеждата да намери себе си някъде в центъра на "нещата от живота".
И друг път се е случвало да умират хора по време на събора на БСП на Бузлуджа - преди няколко години например там почина бащата на уважавана лекарка от Стара Загора. Така че смъртта на Костадин и Господина може да е злободневна новина, но далеч не е сензация. В този ден на върха се събират хора, чийто брой надвишава жителите на Силистра, те са поне 4 пъти повече от жителите на Пирдоп, така че всичко може да се случи.
Още повече, че по традиция тези събори са гарнирани с малко повече физически усилия и вълнение за участниците в тях. Това го казвам като журналист, който е отразявал почти всички събори, като започнем от първия през 1991 г., когато членове и симпатизанти на социалистическата идея се качиха за първи път толкова масово и организирано на Бузлуджа по случай 100-годишнина- та на Бузлуджанския конгрес, дал началото на организираното социалистическо движение в страната. След това по предложение на социалистката от Казанлък Катя Киликчиева конгресът на БСП през 1994 г. записа в устава на партията, че всяка година тя празнува рождения си ден на Историческа поляна под връх Бузлуджа. Но хората не идват тук по задължение или заради нормата на партийния устав, това е повече от сигурно. През последните 24 години БСП е била и управляваща, и в опозиция, но хилядите от двете страни на Балкана неизменно са били тук. Греело е слънце, валял е дъжд, духал е вятър, падала е мъгла, но хилядите пак са били на върха. В събота бяха 40 хиляди, друг път организаторите са броили до 50 хиляди. И да са надували числата за самочувствие, хората на върха пак са били много. Те идват, защото имат необходимост от тази среща със съпартийци веднъж в годината. Нещо като самозареждане, което не минава без емоции. За тези, които покоряват Бузлуджа, този ден винаги е бил чакан и празничен, но не разбирайте това в тесния партиен смисъл. От една страна „съборяните" са могли да се докоснат „на живо" до видни личности на БСП, които в различно време те са смятали за свои кумири: Стефан Данаилов, Стефан Продев, Александър Лилов, Андрей Луканов, Жан Виденов, Георги Първанов, Николай Добрев, Сергей Станишев...Но от друга, почти всеки един от тях е дошъл на върха и за да се откъсне от сивото си ежедневие, да преживее нещо по-различно, да се види с приятели отдалеч, дори ако щете - да опъне софра от вестници на поляната и да отвори шишето с домашна ракия. Шаблон е да се мисли, че соцсъборът на Бузлуджа е само за възрастни хора. Вярно, по разбираеми причини те преобладават, но на върха се качват всякакви хора.
Ще разкажа накратко за две свои срещи на Бузлуджа от събота. Първо се видях с 85-годишния Веселин Петрински от врачанското село Люти дол. Човекът сам ме спря, щом разбра, че съм журналист. Спря ме, за да сподели радостта си, че бил член на тази партия от 1955 г., но едва тази година за първи път успял да дойде на събора, за който досега само бил чел и чувал. И ми показа своя снимка на младини, на която е сниман с куп ордени и медали, заслужени от дългогодишната му работа като активист на тогавашната Гражданска отбрана.
Малко по-късно се видях с родителите на бебетата Тереза и Симеон. Тереза, на годинка и 4 месеца, е от Троян. Мони - на годинка и месеца - от София. Двамата също за първи път бяха на Бузлуджа и родителите им ги бяха издокарали в бели тениски с червен надпис „Моята Първа Бузлуджа". Впечатляващо! На фона на всичко това още по-нелепо ми звучи злорадството заради смъртта на Костадин и Господина. Двамата не са се познавали, дори не са изповядвали сляпо една идея, както вероятно някои си мислят. Обедини ги неочакваната им смърт на Бузлуджа. А пред смъртта наистина всички са равни. Затова - поклон и Бог да ги прости или лека им пръст, кой както предпочита. А злостните коментари оставете за друг път - идат избори, ще имате възможност да се вихрите анонимно в интернет!
...Соцсъборът "Бузлуджа 2015" е в историята. Речите на политиците са някъде в небето, заедно с изветрялата бира, произведена в Лом специално за дошлите от цяла България. Кебапчетата - онези от по два лева насред поляната и тези по левче встрани от нея, са изядени. Песните от сцената през деня и край огньовете през нощта са изпети. Ехото отнесе в небитието плющенето на знамената. Политическите закани за победи в бъдеще време са фиксирани в пространството, а обещанията на кандидатите тепърва ще бъдат разшифровани от обезверения електорат, вече четвърт век люшкащ се ту вдясно, ту вляво, с надеждата да намери себе си някъде в центъра на "нещата от живота".
...В първите дни на август в Пирдоп и Силистра погребаха мъж и жена, които отидоха до подножието на вр. "Бузлуджа" и не се върнаха оттам...Житейската им песен секна без време, без предизвестие и без дума, казана за сбогом до близки и приятели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар