http://www.bgnow.eu/: Елитът на Русия с български корени.

Елитът на Русия с български корени. От акад. Ахмед Рахимов

---

Сряда, 4 Март 2015 

Ахмед Рахимов е академик по психология и педагогика, който за цели две десетилетия събира огромно количество информация за наследниците на малко известните нам волжки българи! За нашата Дунавска България ние знаем много, но за родствениците ни, тръгнали с брата на Аспарух – хан Котраг, се говори малко! Днес те са част от Руската федерация! Изводите, до които достига академикът, са поразителни и малцина подозират за тяхното същество!

Започваме с малко предистория. Няма и век след като дунавските българи приемат християнството, роднините им край Волга и Кама признават за своя религия исляма – това се случва през 918-922 г. и вярата е взета от арабите. За съжаление за нашите събратя знаем твърде малко, тъй като този народ е бил безписмен – основните ни източници за информация са арабските пътешественици.

През 1235 г. унгарският мисионер Юлиан пише, че Волжка Бъл­гария е знаменита с богатите си градове и е голяма и силна държава.

Както и нашата страна обаче, Волжката й „сестра“ също се намира на много клю­чова точка на сблъсък между цивилизациите. В началото на XIII век започват набезите на монголите, водени от страхо­вития Чингиз хан. Волжките българи са едни от малкото народи, които успяват да се противопоставят на страхо­витата орда, буквално обръ­щайки я в бяг през 1223 г.

След няколко години обаче предопределеното се случва. Златната орда на внука на Чин­гиз хан – Батий (или Бату хан), покорява волжките българи през 1236 г Три години по-късно следва мащабно въстание и за кратко втората България от­ново просъществува, преди да бъде сломена окончателно от монголите. Поробителят се разправя жестоко и потиснически с покорения.

През следващия век завла­деният народ отново се вди­га няколко пъти на въстания, но без сериозен резултат. Волжка България така и ни­кога не се връща на картата, а от времето на цар Иван Грозни тези земи попадат в руските територии, където са и днес.

И тук идва един логичен въпрос – как така народ, из­вестен с високата си култура, уменията си в търговията и занаятите, изведнъж изчезва от лицето на земята? Ако днес погледнем що за хора живеят по земите на няко­гашните волжки българи, ще разберем, че те са наричани татари. Дали азиатските по­робители са асимилирали на­пълно завладените?

НАРОД БЕЗ МАСКА И БЕЗ ГРИМ

Борис Борис Годунов (1551-1605)Нищо подобно, доказва убедително в изследванията си акад. Рахимов. Просто от идеологически съображения от един момент названието "бъл­гари“ изчезва от всички офи­циални документи, за да бъде заменено с „татари“. Причини­те – и царската власт преди Октомврийската революция, и болшевиките, които идват на власт след това, нямат сметка да признават за силно малцинство с дълга история в тази част от империята. Наз­ванието „татарин“ всъщност не означава отделен етнос, а има етногеографско значение – в момента просто определя хората, живеещи на дадена те­ритория.

Казанските татари, днес около 7 милиона души, са имен­но преки наследници на волжки­те българи, категоричен е ака­демикът. В днешен Татарстан все повече са хората, които се самоопределят като българи, научавайки още за истинските си предци – и убеждавайки се, че има защо да се гордеят с тях. Макар за това да се пише и говори учудващо малко у нас.

 Доказателства има на мно­го нива – според акад. Рахимов достатъчно е да се загледате в лицата на „татарите“ – в тях няма нищо азиатско, че да се търси, което също говори в полза на тази теза.

През 1525 г. Сигизмунд Хербертщайн, немски дипломат, един от най-достоверните летописци на Русия от онова време, пише: „Казаците, ако ги наричат татари, са недоволни и смятат това за безчинство.“

Акад. Рахимов разказва, че през април 2000 г., обединени от търсенето на корена си, учени от региона изпратили официално писмо до тогавашния президент Владимир Путин – попитали го доколко е закономерно да се из­ползва етнонимът „татари“ и каква е връзката му с българите. Получили отговор от историче­ския отдел на Руската академия на науките, в който пише, че „съвременните волжки татари са преки потомци на българите и нямат никакво етногенетично отношение към монголите. От научна гледна точка няма възражения срещу преименува­нето на народа. Както се виж­да, това е чисто политическо и идеологическо решение, което го прави несправедливо“.

Борис Николаевич Елцин

 Връзката между българите и русите е много стара, от­преди поробването, и това определено има значение за факта, че толкова естестве­но аристократите се интегри­рат В прохождащата империя.

Лев Гумильов е известен ге­ограф и историк, син на Анна Ахматова, за която ще стане дума по-долу. В исторически­те си изследвания той пише, че „двете най-големи страни на Източна Европа – Киевска Русия и Волжка България, има­ли мирен договор, според кой­то, независимо че славяните приели християнската вяра, а тюрките държали на мю­сюлманството, отношенията между двата народа се запа­зили благотворни почти 250 години до разгрома от Батий“.

Владимир Святославович, покръстителят на Русия, из­вестен и като Червеното слънце, поддържал постоянни търговски връзки с волжките българи, а според някои учени имал и брак с жена от този народ. Тук, разбира се, връзка­та не приключва, тъй като неговата баба – княгиня Олга, е внучка на нашия княз Борис!

Така или иначе, когато цен­търът на Русия се мести в Москва, връзките на държава­та с волжките българи се сбли­жават. Княз Юрий Долгорукий ги стимулира да се заселват, опирайки се на уменията им, канейки ги като доказани май­стори, търговци, учени. Сами­ят княз според акад. Рахимов бил женен за българка, а от брака е роден наследникът му Андрей Боголюбски.

Тук ще се спрем повече върху един малко по-различен акцент от темата. Много от най-буд­ните и знатни волжки българи, преследвани и гонени от поро­бителите, през XV и XVI век напускат родните си места.

Други пък заминават в търсене на развитие и стават част от елита на Руската империя.

Известният поет публи­цист и революционер Николай Огарев пише, че „цялото ру­ско дворянство, което не е с аристократичен произход, има татарски произход. Просто ни се е наложило да се прек­ръстим в дворянската Русия, така че простият ни произход да остане незабелязан“.

Именно върху тези хора и техните наследници се спира в книгата си „Волжка България и нейната съдба – етно-генеалогичен анализ на 400 руски дворянски фамилии“ акад. Рахимов.

Той започва да се рови из доку­ментите и да търси аналогии. Доказва, че поне 400 от най-из­вестните руски родове водят корена си от волжки българи. От тях са произлезли 12 царе или князе. 86 са били министри. 141 губернатори, 161 – призна­ти учени. Общо поне 2083 дворянски семейства!

ОТ ИВАН ГРОЗНИ ДО ЕЛЦИН

 В списъка попадат някои от най-известните историче­ски личности на Русия. Според акад.Иван Грозни-Иван IV Василевич Грозни (1530-1584) Рахимов самият Иван Грозни три пъти се е женил за дъщери на български князе.

 Фактите стават още по-показателни в следващите години, при Владетелите от периода, превърнал Русия в ис­тинска империя. Първият при­мер е Борис Годунов.

Според акад. Рахимов дворяните Годунови произхождат от българския княз Чита. Той имал син на име Зерно (или Зърно). Тук се налага известно уточнение – волжките бълга­ри давали имената на децата си не просто така, а влагайки определен смисъл. И днешните „татари“ имат пословицата: „Името съответства на на­турата“. Ако искали отрочето да се прослави, го кръщавали Ахмед, ако искали да е търпе­ливо – Сабур, а за да е богато на хляб – Зерно. Те били добри земеделци и винаги имали поне тригодишен запас от зърно.

Името Годунов дошло от един от наследниците, Годун - от татарско-български (нари­чан така. за да се различава от нашия език, а много от думите му идват от арабския) – справедлиВ. Такъв бил и Борис при управлението на руската дър­жава. Стараел се да изкорени престъпността, но бил милостив и се грижел за бедните.

Още като повереник в двора той получил доверието на Иван Грозни и след смъртта му станал цар и си спечелил прозвището „Велик съзидател на руската държава“. Построил много градове. сред които Са­мара. Саратов. Астрахан, Курск. Воронеж. Канел от цяла Европа хора, Вещи В своя занаят за да повиши културното ниво на държавата. За съжаление малко след смъртта му си­нът му, който го наследил, бил убит след заговор.

Ivan the Terrible and Harsey

Следващият цар, който спо­ред акад. Рахимов има връзка с българска фамилия, е Миха­ил Романов – родоначалник на династията, извела Русия сред световните сили. Той избрал за жена дъщерята  на мурза (волжката титла, еквивалент­на на княз) Мустафа Мария Хлопова, но го заставили да се разведе. Въпреки това отно­во избрал българка – Евдокия Стрешньова.

Струва си да се отбележи и още малко за рода Романови. Династията признава за свой родоначалник Андрей Иванович Кобила. Всичките му потомци обаче имат български имена. След търсене в архивите, уче­ният успява да се върне и по-назад във времето. Оказва се, че бащата на Андрей – Глан-да Кобила, приел името Иван и дошъл в Русия в последната четвърт на XIII век от Лит­ва. Произходът му е именно от волжките българи, в това според академика няма съмне­ние, а допълнително доказа­телство е, че името на праро­дителя се крие, за да не става ясно, че предците на Романови не са били християни…

Така или иначе, много по-из­вестен е внукът на Михаил Ро­манов. Петър I, наричан и Пе­тър Велики, е роден на 30 май 1672 г. и става цар през 1689 г. – едва на 17. Въвежда реформи във всички сфери на държавата и изгражда модерния вид на Ру­сия. Той е наследник на волжки­те българи както по майчина, така и по бащина линия и из­дава указ за съхранение на па­метниците, останали от тази държава.

Майката на Петър – На­талия Наришкина, е внучка на волжкия българин мурза Абатур или Нариш, който през 1423 г. приема християнство­то. Съпругата на Петър Ве­лики пък е от рода Аопухини, също наследници на български княз на име Редеди. От брака се раждат двама синове, които стават царете Петър II и III.

За да завършим тази част от поредицата за наследници­те, ще стигнем почти до наши дни. Дворяните Елчини произ­хождат от мурза Елчи, който първоначално преминава към Златната орда, но после я на­пуска и приема християнство­то при цар Иван III в Москва. Едно от доказателствата: „елчи“ на татаро-български значи „глашатай, летописец“. Защо ви споделяме това? Спо­ред акад. Рахимов от този род произхожда първият президент на Русия Борис Николаевич Ел­цин. Може би не е случаен и фактът, че Елцин е роден в уралското  село Ботка-Бутка - а на татаро-български това има точен превод: „каша“.

Нека с царете и президен­тите спрем дотук. Но все пак да се замислим за още нещо. Може би не е случайно, че пред журналисти руският преми­ер Владимир Путин, запитан за произхода си, отговаря, че няма чисти руснаци и че „не случайно има такава поговорка - изтрий добре руснака и от­долу ще се покаже татарин“. Тоест българин?!

БЪЛГАРИНЪТ НОБЕЛИСТ

В областта на културата списъкът на акад. Рахимов е почти безкраен.

Връщайки се доста назад, ученият споменава, че през 1135 г за среща е водещия български Сергей Рахманиноваисторик Якуб ибн Нутман в град Биляр идва арабският пътешественик и географ Абу Хамид ал Гарнатий. Гостът от далечна Испа­ния бил поразен от ерудицията и високата образованост на домакина, който тогава бил… ректор и основател на първия университет в Европа (по ду­мите на акад. Рахимов) – на­ричан „Мухамед Бакирия“ и ос­нован около 1080 г. с широко международно признание. Спо­менава се, че първото руско висше училище е открито през 1755 г., а и преподавателите, и студентите били чужденци.

Но да се върнем към родо­вете. Поетесата Анна Ахматова, за която стана дума по-горе, е известна по цял свят

Може би не е случайно, че в стиховете си тя пише:

„Бабата ми бе татарка. Рядко даваше подарък и че кръстена съм аз, много гневна беше тя.“

Според акад. Рахимов за произхода й говори и самото име. Родът Ахматови произли­за от татарския мурза Ахмат, който напуска Златната орда и отива в Москва около 1450 г.

Майката на великия поет Александър Блок носела фами­лията Бекетова, а Бекет бил български мурза, покръстен под името Фьодор. Гаврил Державин – знаменит поет и приятел на Пушкин, е от рода на мурза Аброхим, който се кръщава Илия.

За повече от 100 години от учредяването на най-голямата световна награда – Нобелова­та, нитоИван Бунин един наш сънародник не е удостоен с нея. Най-голя­мата ни връзка е писателят Елиас Канети, роден в Русе. Но според акад. Рахимов Иван Бунин, известен писател и лауреат на най-голямата све­товна награда, произхожда от волжките ни „братовчеди“. Първият Бунин бил от Злат­ната орда и получил земя от царя затова, че минава към руснаците.

Факт е, че руските писате­ли винаги са поддържали връзка с днешната наша страна. Лев Толстой умира именно на път за България. И след всичко спо­менато дотук надали ще ви из­ненада изводът, че и неговата фамилия има за родоначалник волжки българин. Династия­та произхожда от българския княз Индриса или Идриса (на българо-татарски – „разбиращ, схватлив“).

След победата на Батий хан предните на Идриса били при­нудени да отстъпят на запад, а през 1353 г князът е двама­та си синове и 3000 свои хора пристига в Чернихов, покръст­ва се и става родоначалник на много дворянски фамилии.

 Тук акад. Рахимов намира любопитна история. Правнукът на Идриса – Андрей Харитонович, получава прозвището си „толстой“ – или „дебел“, от великия княз Василий Тъм­ни. Владетеля наричали така, защото бил ослепен от вра­говете. Без да Вижда, Василий Тъмни прегърнал госта си, Ан­дрей, който му се Видял доста пълен, и го кръстил: „Оттук нататък ще си Толстой!“

В НАВЕЧЕРИЕТО

Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883)Списъкът на писатели ще завършим също с един човек, дълбоко свързан с Бълга­рия. Иван Сергеевич Тургенев е автор, който определено си струва да бъде четен и днес. В романа си „В навечерието“ той разказва за българина Инсаров, вплита в сюжета и борбата ни за освобождение от турско робство. Четейки, човек се потопява в атмос­ферата на онези неповторими възрожденски дни:

„Много ли обичате своята родина? – произнесе тя плахо.

- Още не се знае – отгово­ри той. – Когато някой от нас умре за нея, тогава може да се каже, че я е обичал.“

 И тук обаче връзката на писателя с България е двойна - и на запад към нас, и на изток към Волжка България. Князе­те Тургеневи произхождат от мурза Лизун, покръстен като Филип. Именно негов наслед­ник е Иван Сергеевич.

Оказва се, че много са и ве­ликите руски Военачалници, ко­ито имат корен от североиз­точните ни роднини. Самият фелдмаршал Михаил Кутузов, спасил Москва от Наполеон и французите, е син на жена от семейство Беклемишеви – ет­ническа българка. Родството е и по баща – Кутузови про­изхождат от Гаврил, който бяга в Новгород при Алексан­дър Невски. От правнука му Фьодор Александрович тръгва и фамилия Кутузови.

Адмирал Ушаков, героят от битката край Калиакра, е потомък на българския княз Редеги. Праправнукът на Редеги получил прякора Ушак – от „малък, невисок човек“. Знаме­нитият пълководец Алексан­дър Суворов и родът му пък са потомци на мурза Сувар - наречен по името на град във Волжка България, съществувал през IX-XIV век, който днес се показва от археологическите разкопки.

Вървейки из София по „Ак­саков“, помислете… кой ли е човекът с това име?! Иван Сергеевич е руски публицист, обществен деец, славянофил, почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество, днес БАН. Водещ идеолог на славянофилството и наследник на Волж­ки българи. Родоначалник на тази династия е Иван Фьодорович Аксак Веляминов, живял в средата на XV век. Негов прадядо е княз Чита, който през 1329 г. напуска Волжка България и се покръства под името Захарий, фамилията пък идва от това, че семей­ството владеело село на име Аксаково, което само съвпада по име с днешния град близо до Варна.

ДРУЖНА ПЕСЕН

Руските песни са близки дори за българи, които са много да­лече от руския език и нямат корени в тази велика страна. Кой ли не е слушал сърцераз­дирателното белогвардейско „Не  падайте  духом, поручик Голицин“… Е, тук лирическият герой не е ясен и става дума за авторска песен, но и Голицини са сред известните родове в списъка на академика.

 Връщайки се към сериозно­то пък, можем да попаднем на истински и безспорни лич­ности на изкуството. Семейство Рахманинови произхожда от мурза Рахман, което на арабски и татаро-български значи „милостив“. Наследник е и великият композитор Сергей Василиевич Рахманинов.

Корсакови пък са наслед­ници на мурза Корсак, който напуска ордата и дълги години изкарва на литовска служба. Татаро-българското „корсак“ значи „човек с голям корем“. През XVII век заминават за Русия. От 1677 г. родът се на­рича Римски-Корсакови – сеща­те се сами какво значи това…

           От списъка на акад. Рахи­мов ще споменем и Шишкини, получили името си от „шиш“ - „пълен“, и техния наследник Иван Иванович Шишкин.

ПОДМОСКОВНИ ВЕЧЕРИ

И за финал нека се отделим от конкретните личности и да поговорим малко за друг аспект от историята – гео­графски. По времето, когато властвали потомците на Котраг, Волга се наричала по бъл­гарски – Итил. Но и днешното название – Волга, идва от татаро-българската дума „елга“ - река.

От тези места произхожда и завоевателят на безкрайния Сибир – Ермак.

Накрая – черешката на тор­тата. Историята на днешна­та руска столица Москва за­почва от селището Кусково, създадено преди около 8(Х) годи­ни. В летописите се споменава, че негов основател е боляри­нът Куска… „Чийто произход не е ясен“, пише в учебниците по история. Акад. Рахимов оба­че е убеден – достатъчно е да се спомене, че на татаро-бъл­гарски името буквално значи „преселник“, „пришълец“. А още едно доказателство е, че мно­го от местностите и кварта­лите на руската столица също носят стари български имена…

Така или иначе, всичко спо­менато до тук може да бъде оспорено, но е важно за тези теми да се говори. Защото връзките между България и Ру­сия са навсякъде, макар и дълго време да оставали скрити. Ис­торията е призвана да прави по-мъдри, да сближава, а не да разделя народите…

РОДОСЛОВИЕ

Тук ще се спрем на някои руски фамилии с български родови корени – само 30 от общо 500. Шокиращите коментари читателят може да си прави сам.

АЛАБИНИ – според Веселовски от „алаба”, стара българска дума, означаваща награден. АХМАТОВИ – дворяни от 1582 г., преселници от Казан, от „ахмат” –  възхваляван. БАЛАКИРЕВИ – в Литва от ХIV век. Освен  прочутия шут Балакирев, има и известен композитор. БАРАКОВ – от „барак” – рошаво куче – дворяни от ХV век в Литва и Твер. БЕРДЯЕВИ – от „берди” – подарен, дворяни край Смолянск. Учени, философи. БИЧУРИНИ – тази фамилия е трансформирана в МИЧУРИНИ, от „бай чура” – богат богатир.

БУЛГАКОВИ – от „булгак” – горд човек. БУНИНИ – Прокуда Бунин, преселник от Казан, от този род е Иван Бунин, носител на Нобелова награда за литература. ГОДУНОВИ – фамилията в известен смисъл е спорна, произход – от  „годун” – безразсъден човек. ГОГОЛ – от „гогул” – синя птица, преселници и в Полша, начало в Новгород 1459 г. ГОЛИЦИНИ – родоначалникът Борис Голицин от Казан бил претендент за руския трон. От фамилията има много учени, сенатори, военни.

ДЕРЖАВИНИ – от Казан. ЕЛЦИНИ – от „елч” – глашатай, дворяни от ХVI век.

ЖДАНОВИ – от „видждан” – религиозен фанатик. Заселили се в Русия по времето на Димитър Донски. КОРСАКОВИ – родоначалник Корсак, преселил се в Литва в края на ХIV век,  от „корсак” – степен кон. Композитори, учени, военни. КОЧУБЕЙ – князе, Василий Кочубей, съратник на Петър І – от „коч” и „бей” – скигнически бей (княз). КУПРИНИ – в автобиографията си писателят А.И. Куприн пише, че прадедите му произхождат от град Наровчат. КУТУЗОВИ – от „кутуз” – сприхав, луд. НАГИ – руска фамилия, български князе от Казан.

Да си спомня някой героя от Унгарската революция от 1956 г. Имре Наги (?) РАХМАНИНОВИ – от „рахман” – милостив, много разпространена фамилия в древен Казан. От тази фамилия е композиторът Сергей Рахманинов. СУВОРОВИ – воини от ХV век, дворяни в Бежецк и Кашин, от „сувор” – конник. Легендата, че родоначалник е шведът Сувор, преселил се в Русия през 1662 г., е измислица. ТИМИРЯЗЕВИ – Тимиряз се преселва през 1403 година, за да служи на Великия княз Василий Димитриевич. От „тимиряз” – железен воин. ТУРГЕНЕВИ – руски дворяни от ХVI век, преселили се родоначалници още през 1440 година. От „турген” – бистър, смел. Писателят Тургенев е от този род. ТУХАЧЕВСКИ – от „тухачи” – знаменосец. УЛЯНОВИ – фамилията е доста разпространена, води началото си от „улан” – юнак, момък, конник. УШАКОВИ – покръстени при Юрий и Роман, преминали на киевска служба, от „ушак” – дребен, нисък човек. ХРУШЧОВИ – първите преселници имали и фамилен герб, заселили се в Тулския уезд.

ШЕРЕМЕТИЕВИ – много знатна руска фамилия, графове, князе. Според А. А Зимин началото поставя Андрей Кобъла, преселил се през ХIII век при Александър Невски. Според Баксанов произходът е от българо-чувашката дума „шеремет” – нещастник, клетник. ШУКЛИНИ – ШУКШИНИ – дворяни от 1628 година, преселили се в Рус вероятно през 1455 година. От „шукля” – красиви мигли.

ОЩЕ

Друг списък на 500 извест­ни руски фамилии, произхож­дащи от волжките българи, допълнен с аргументи, може­те да намерите на руски на taturaI.ru/500/5(X)_rustat_family.htm

ИЗТОЧНИК: Списание „8″

Българският произход на част от руския елит
Автор : Борис Цветанов
http://www.desant.net/show-news/23363/   

Волжска България и наследникът й – Казанското канство, през цялото си съществуване са били в най-тясна връзка с Киевска Рус,
 
Владимиро-Суздалското, Рязанското и  Новгородското държавни образования. Двете големи държави на Източна Европа – Волжска България и Московското княжество, са се развивали не само в упорита конкуренция и конфликти, но и са влизали в културно-стопанско-военни заимствания.

Дори и след падането на Казан, Русия продължава да изпитва влияние, изразявано често в открито копиране на дейности, характерни за българската държавност. Нищо ново под слънцето, защото това вече се е случвало преди десетки векове по времето, когато далечните ни прадеди са били съседи с Китай.

В Русия обаче процесите са още по-рано изразени, тъй като след края на Волжка България и Казан стотици български аристократически родове се вливат в структурите на оформящата се мощна Руска империя.

Големият приятел на България, професор Алфред Халиков, гордеещ се с българския си етнически произход българо-татарски и руски историк и археолог, заслужил деятел на науката на Татарстан, автор на над 40 монографии и над 600 статии, е посветил огромна част от творчеството си на удивителния факт, че над 500 известни руски фамилии от интелектуалния елит на Русия са от български произход.

Според него още далече преди разгрома на българските държави, „културните, икономическите и матримониалните (брачни) връзки между българи и руси са съществували, развивали са се и не са прекъсвали дори в най-тежките времена на руско-българските взаимоотношения”.

Изследователката Татяна Ярулина Ал-Булгапи сочи като „важен аспект на културната доминация на нашите прадеди над Русия множеството българи в придворието на руските князе”.
Ние няма да се спираме на висшия ешелон, в който имаме такива примери като този, че Светослав Първи, наричан „родословец на руските князе”, е син на българката Олга (Елена), че жената на Андрей Боголюбски е българка и пр. Ще разгледаме интелектуалния елит на Русия.

Сериозни изследователи като В. Татишчев и С. Веселовски доказаха масови заселвания на български родове през ХIII век в Руската империя. Казански феодали стават основоположници на руски дворянски родове в Рус и Литва. Процесът става особено масов след 25-те войни на Русия срещу Казан от 1461 до 1552 години. Русия копира всичко, дори и ненадмината крепост Кремен (Кремлин) на Казан. Смаяни от красотата й, руски князе молят волжски българи да построят същата крепост и в Москва. Така се ражда Кремъл. За да не остане съперник, казанския Кремен е сринат до основи.

Голяма част от руското чиновничество, твърди Алфред Халиков, е формирано от българи. След превземането на Казан, в Москва само през 1547 година се заселват 76 български князе и мурзи (по-дребни благородници). Четири години по-късно техният брой нараства до над 500. Според изследователя Перетякович с последната царица на Казан Сююмбике през 1551 година в Русия пристигат 168 князе и мурзи. За качеството на българските благородници недвусмислено говори фактът, че тия българи са назначавани главно на дипломатически, военни, съдебни и финансови длъжности.

Първите руски дипломати в Полша, Италия, Дания, Англия, Холандия, Турция и Персия са били българи.
„Волжските българи – твърди Татяна Ал-Булгари – са били цивилизационният катализатор за съседните народи”. Руските фамилии са особено благодатен чист източник за изследвания. Те са с особено консервативен характер поради ред стекли се исторически особености на живота в Русия.

Обособяването на фамилиите на населението порядъчно е изостанало в сравнение със Западна Европа и България. Дори през 1897 година се оказва след преброяването на населението, че 75 процента от руските граждани, особено сред селското население, нямат фамилии. Самоличността се доказвала, ако е необходимо, не с фиксирани документи, а с така наричани улични фамилии или с имената на известни съседи. Придобиването на фамилии е дълъг процес и завършва едва при съветската власт, когато се извършва масова паспортизация през  декември 1932 – януари 1933 година.

Фамилии имали преди всичко дворянските родове и всичко може би е започнало под влияние на вливането на българската аристокрация в руския елит. Документирано е, че през 1555 година се говори за „държавно родословие” и паспортизация на знатните фамилии. Българските фамилии коренно се различават от традиционно руските. Последните са обикновено или на географски признак, или търговско-стопански, или на базата на прякори.

Внимателен анализ може би ще покаже, че българските родове далече надхвърлят цифрата, посочена от професор Халиков, защото в Русия има още ред особености, едната от които е, че фамилиите на незаконните деца на дворяните се записват съкратено, например от Галицин става Лицин, от Корсаков се получава Саков и т.н. Не е маловажна и друга особеност – църковните служители нямали фамилии, много видни търговци – също.

Тук ще се спрем на някои руски фамилии с български родови корени – само 30 от общо 500. Шокиращите коментари читателят може да си прави сам.

АЛАБИНИ – според Веселовски от „алаба”,  стара българска дума, означаваща награден. АХМАТОВИ – дворяни от 1582 година, преселници от Казан, от „ахмат” –  възхваляван. БАЛАКИРЕВИ – в Литва от ХIV век. Освен  прочутия шут Балакирев, има и известен композитор. БАРАКОВ – от „барак” – рошаво куче – дворяни от ХV век в Литва и Твер. БЕРДЯЕВИ – от „берди” – подарен, дворяни край Смолянск. Учени, философи. БИЧУРИНИ – тази фамилия е трансформирана в МИЧУРИНИ, от „бай чура” – богат богатир.

БУЛГАКОВИ – от „булгак” – горд човек. БУНИНИ – Прокуда Бунин, преселник от Казан, от този род е Иван Бунин, носител на Нобелова награда за литература. ГОДУНОВИ – фамилията в известен смисъл е спорна, произход - от  „годун” – безразсъден човек. ГОГОЛ – от „гогул” – синя птица, преселници и в Полша, начало в Новгород 1459 г. ГОЛИЦИНИ  – родоначалникът Борис Голицин от Казан бил претендент за руския трон. От фамилията има много учени, сенатори, военни.

ДЕРЖАВИНИ – от Казан. ЕЛЦИНИ – от „елч” – глашатай, дворяни от ХVI век.
ЖДАНОВИ – от „видждан” – религиозен фанатик. Заселили се в Русия по времето на Димитър Донски. КОРСАКОВИ – родоначалник Корсак, преселил се в Литва в края на ХIV век,  от „корсак” – степен кон. Композитори, учени, военни. КОЧУБЕЙ – князе, Василий Кочубей, съратник на Петър І – от „коч” и „бей” – скигнически бей (княз). КУПРИНИ – в автобиографията си писателят А.И. Куприн пише, че прадедите му произхождат от град Наровчат. КУТУЗОВИ – от „кутуз” – сприхав, луд. НАГИ – руска фамилия, български князе от Казан.

Да си спомня някой героя от Унгарската революция от 1956 Имре Наги (?) РАХМАНИНОВИ – от „рахман” – милостив, много разпространена фамилия в древен Казан. От тази фамилия е композиторът Сергей Рахманинов. СУВОРОВИ – воини от ХV век, дворяни в Бежецк и Кашин, от „сувор” – конник. Легендата, че родоначалник е шведът Сувор, преселил се в Русия през 1662 година, е измислица. ТИМИРЯЗЕВИ – Тимиряз се преселва през 1403 година, за да служи на Великия княз Василий Димитриевич.

От „тимир я з” – железен воин. ТУРГЕНЕВИ – руски дворяни от ХVI век, преселили се родоначалници още през 1440 година. От „турген” – бистър, смел. Писателят Тургенев е от този род. ТУХАЧЕВСКИ – от „тухачи” – знаменосец. УЛЯНОВИ – фамилията е доста разпространена, води началото си от „улан” – юнак, момък, конник. УШАКОВИ – покръстени при Юрий и Роман, преминали на киевска служба, от „ушак” – дребен, нисък човек. ХРУШЧОВИ – първите преселници имали и фамилен герб, заселили се в Тулския уезд.

ШЕРЕМЕТИЕВИ – много знатна руска фамилия, графове, князе. Според А. А Зимин началото поставя Андрей Кобъла, преселил се през ХIII век при Александър Невски. Според Баксанов произходът е от българо-чувашката дума „шеремет” – нещастник, клетник. ШУКЛИНИ – ШУКШИНИ – дворяни от 1628 година, преселили се в Рус вероятно през 1455 година. От „шукля” – красиви мигли.

Източник: ydara