Напоследък темата за хейтърството в
публичното пространство не излиза от дневния ред на българското общество.
Независимо дали става дума за политически прояви, за културни изяви или за
спортни събития. За да се подчертае с дебела кървавочервена линия, че на нашата
географска ширина не обичаме талантливите, красивите, умните, добрите и
представящите ни с достойнство пред света личности, родени в България.
Поредният случай е изобилието от,
най-често анонимни, злостно-пренебрежителни коментари „под линия“ на
публикациите за победата на тенисиста Григор Димитров над един от неговите
кумири и многократен шампион Роджър
Федерер. Нашият младок надви батко си,
чието прозвище носи, макар България така и да не стана Швейцария на Балканите,
независимо от немалкото основания за това, забелязани преди повече от столетие.
Па макар и в демонстративен мач, широко прокламиран, щедро финансиран и
вероятно внимателно планиран с благородна и пропагандна цел.
Много
важно, (както казват мразещите), че е игран пред хиляди почитатели в
емблематична зала като „Медисън скуеър гардън“ в космополитичния Ню Йорк,
наричан още „Голямата ябълка“. Е, да, ама мачът не е официален и 23-годишният
ни талант не бил играл под напрежение, затова си правел каквото си иска, както
го може. А като видел големия зор в мастърс турнирите, видите ли, се бил
панирвал, и хоп, най-често ставало като при Пакпадналов (б.а.-скиора Петър
Попангелов). Изключваме четирите купи на хасковлията досега, защото, моля ви
се…, те не са от „Големия шлем“, разбира се.
Бре,
бре, то бива да не виждаме хубавото в цялата работа, за която светът от месеци
говори, ама чак пък толкова взиране в кривото огледало на неблагодарността,
множко ми се вижда. Защото колцина българи имат шанс да са част от шоу, гледано
от милиони хора по всички континенти? И още колко по-малко са с привилегията за
тях да се говори с уважение навсякъде другаде, освен в „милата им родна
страна“, отдавна приличаща на жална картинка.
Не
беше ли същото с Димитър Бербатов? Какво като бил и той елегантен, техничен и
симпатичен. Ама, тц, не е като Руни, не се бута грубо в пенала и не си криви
демонстративно и предизвикателно чатала, за да радва окото на зажаднялата за
стълкновения публика.
Иначе
хубавото на социалните мрежи е, че всеки може да си каже мнението и да затапи
другиго, прекалил с хвалбата или с изразителен противоположен пост. Превърнал
се в мост за кавгата между участниците в своеобразния словесен виртуален
„майдан“, повод за какъвто при добро желание винаги ще се намери.
Добрата
новина е, че и занапред ще продължим да следим изявите на Григор Димитров, с
ясното съзнание, че може и да не стигне за там, накъдето се е запътил, защото
до върха обикновено достигат не най-добрите, но най-упоритите и
най-подкрепяните, включително и от Нейно Величество Съдбата.
Сигурно
и Силистра щеше да има своя Гришо, ако навремето върху чудесните червени
кортове край стадион „Луи Айер“ не бе изградена ремонтираната наскоро покрита
лекоатлетическа писта, носеща името на рейнджър Преслав Стоянов, спортиста,
спечелил не една победи, но загубил живота си в Кербала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар