За ТРЕТИ МАРТ – вместо отглас от шествия, концерти, възстановки и зари

Третомартенският национален празник отмина, оставяйки спомени за шествия, доминирани от трикольори, и за речи, изпълнени с патриотични шаблони. Тук-там и за зари проверки в духа на „доброто старо време“, защото става дума за минало незабравимо. Някъде и с впечатления от модерни възстановки на исторически моменти, оставили трайна диря в народната памет.

Разбира се, в по-малките населени места, където хората не достигат, защото селата обезлюдяха, все още са актуални концерти с възрожденски сценарии и с привкус на съвремието ни, в което не достига ентусиазъм и увереност, че идват по-хубави дни. Макар и в свободна страна, членка на големи и мощни съюзи, и обединения.

И въпреки това, там, по паланките, се чу рецитация на детенце с разтреперан от вълнение глас, и песен, някога изпявана с упование, а днес – само с желанието да бъде отбелязан празникът възможно най-тържествено.

В градовете някак е по-различно – събират се на едно място много хора, за да произведат поредната публична изява. За радост – все повече преобладава т.нар. младо поколение. Дали такава е повелята на времето, в което над света отново е надвиснал дамоклевият меч на нова световна война, или социалните мрежи успешно подгряват патриотичното чувство на потребителите им?

В канавата на празника все по-често акцентът е властта в различните й проявления – веднъж със словце, понякога написано патетично, друг път с анемично съдържание, осигуряващо декларативно присъствие, я на кмет, я на депутат, я на някоя друг властимащ.

И после започва хороводът на венците – почти еднакви, независимо че са редени от различни „майстори“. За толкова пари – толкова, ще кажат реалистите. Истината е, че венецът отдавна е остаряла форма да заявиш своето уважение към историческото събитие и към виновниците за успеха от неговото провеждане – в случая постигнатото Освобождение.

За едни – от турско или „друго“ робство, от чуждо владичество или управление, за някои – честването е просто в името на постигнатата Свобода. Отделна е темата, че хиляди левове годишно – сумарно за всички празници, отиват за „рязан цвят“, вместо да бъдат „организирани“ за привеждане в по-добър и съвременен вид на паметници и паметни плочи, посветени на най-различни моменти от развитието на Силистра през вековете.

А, тя, Свободата, е интересна философска категория. Според определение в Уикипедия „Свобода е силата на човека да прави каквото предпочита. Във философията идеята за свобода включва свободната воля, която контрастира с детерминизма. В политиката свобода е свободата от правителствена принуда. В теологията свобода е свободата от робството на греха.“

Декларацията за правата на човека и гражданина от 1793 г. дефинира темата по следния начин „Свободата е възможността на човека да прави всичко, което не вреди на правата на другите; неин принцип е природата; нейно правило е справедливостта; неин защитник е законът; нейната морална граница е в тази максима: не причинявай никому това, което не искаш да ти бъде причинено“.

Трети март 2015 г. е в историята. И от празника може би ще остане да свисти вятърът, развял знамената ни на връх Шипка, където е най-силно усещането как се постига свободата. Може би защото само на подобни места се постига единение с полъха на историята.

Която вече не сме сигурно дали продължава да бъде учителка на народите, съдейки по развитието на света през последните едно-две десетилетия. Когато уж навлизайки в ерата на Водолея, човечеството трябваше да постигне голям напредък в областта на медицината, културата и в начина на общуване между хората. А на практика все повече се усеща мирисът на барут и се долавя ехото от сблъсъци между цивилизации, създадени на нашата земна планета.