Дунавският воден път през вековете или за реката – „цар на реките“

„Дунав е вечен като Тибър, Дунав е величествен като Ефрат,  Дунав е плодоносен като Нил“, това определение, направено от Херодот за Дунава, е една древна и мъдра характеристика на реклата, до бреговете на която се допира нашата страна България. Кое сърце не копнее за едно пътуване по Дунав в предчувствие за едно бленувано докосване с брегове и градове, запазили по нещо от красотата, мъдростта, величието и вечността на вековете! Край Дунав легендите и историята се сливат. Откъде започват историческите анали за походите на персийския цар Дарий, на Александър Велики и къде свършват „Песен за Нибелунгите“ трудно може да се каже.

Херодот нарича Дунав „най-голям между реките". Хесиод отбелязва, че е „брат на Нил, син на Океана и на богинята на морето Тетида". (В Траяновите медали Дунав е изобразяван като жена с покривало. Тя се опира на урна - символ на тайна. Тайната била в това, че Дунав криел местоположението на изворите си. Аристотел считал, че Дунав извира от Пиринеите и се дели на два ръкава – единият се влива в Черно море, а другият в Адриатическо море и че от Железни врата към Черно море тече самостоятелно друга река под името Истрос /Истър, Истер, Христере, Хиструс/ - дадено от траките или под името Матаос - дадено от скитите. Но обратния си път от Колхида аргонавтите пътували със своя Кораб „Арго" по Дунав срещу течението, преди „той да се влее в Адриатическо море“.

Херодот – бащата на историята, пътувал до устието на Дунав с gеланието да узнае какво е станало по тези места 60 години, след като тук е преминал персийския флот на цар Дарий. По този начин  той чрез своето пътешествие освободил от плен тайните на голямата река и я въвел в нищо неизпускащата география. Извел света на Дунав изпод булото на загадките в аналите на нищо не забравящата история.

В най-недостъпните части край Дунав още император Траян (I-II в.) е прокарал един от най-важните пътища на Римската империя. Няколко века по-късно  кръстоносците, водени от Готфрид Булонски и Фридрих Барбароса, вървели все край Дунав, крито им сочел пътя към изток.

Креди повече от един век Зигфрид фон Биркенау направил последното уточнение за изворите на реката: „Дунав жаден поглъща Бреге и Бригах"- Юълго време преди това гравюрите и акварелите на дунавските брегове и градове от Георг фон Делиус, Лудвиг Майер, Братя Шафер, Якоб Алт,  Александър Хекш, Йохан Георг са били единственият прозорец към далечното начало на голямата река.

„Тих бял Дунав се вълнува...“ Един възторжен, патриотичен химн, една песен, която всеки българин пее. Преди много векове през Дунав минават славяните със своите лодки еднодръвки. През реката преминават и Аспаруховите прабългари и създават преди тринадесет века една нова държава -  дунавска, славянобългарска.

Нашият Дунав!...Българският писател Йордан Йовков пише: „...всякога, когато чуем това име, невидими пръсти удрят по струните на всяко сърце. Дунав е връстник на вековете. Колко събития, определящи съдбата, колко дела, и трагични, и славни, са се разигравали тук  и достойни за тях декорации са били ето тези брегове, и тази река“.

На дунавският бряг при Козлодуй на 17 май 1876 г. слиза от австрийския кораб „Радецки“ славната Ботева чета. (развълнуван, капитан Дагоберт Енглендер пише за това събитие: „Мнозина целувала земята, Която беше тяхно отечество и скоро щеше да ги приеме в своите студени обятия.“

Една година по-късно на дунавския бряг при Свищов генерал Драгомиров призовал руските богатири „Или отвъд Дунава, или в Дунава". Откогато наскоро след това развълнуван и щастлив Свищов посреща руския император, осемдесетгодишният дядо Иваница Алексиев, дочакал края на едно робство, продължило 482 години, умрял от разрив на сърцето, умрял от щастие...

На Дунав се родило и българското морячество. На 31 юли 1879 г. освободителката Русия подарила няколко кораба на младата българска държава, с които в Русе се поставя началото на „Дунавска флотилия и Морска част“, на първото морско училище.

Когато през 1885 г. на палубата на австрийски кораб български студенти в чужбина, отзовали се като доброволци в Сръбско-българската война, достигат до нашия бряг, запяват песента „Мила родино“... Пеят заедно с нейния автор свищовлията Цвятко Радославов, без да подозират, че тя ще надживее много песни и, че след време ще послужи като основа на националния химн на България.

Колко много българчета са скътали в душите си възпоминания от едно свое пътуване по реката, пели са „Тих бял Дунав“ и са слушали най- хубавите уроци по география и история на България, които се помнят до края на живота. Дунав е същинска енциклопедия.

„На първите страници на тази Дунавиада са писали още Аристотел, Херодот, Страбон, Овидий, Плиний Стари, Тибул, Цицерон, Вергилий… Река – участница в историческата съдба на народите. Река, която можем да оприличим на огледало, в което се отразява миналото на германци, баварци, австрийци, словаци, маджари, хървати, сърби, румънци, българи и украинци.

Дунав е вечен като Тибър, плодоносен като Нил, величествен като Мисисипи, любим като Волга, оживен като Рейн. Той е река на един цял континент! Тази многотомна енциклопедия, наречена Дунав, е извор на знания, вдъхновение, мъдрост, с увлекателни и загадъчни събития, енциклопедия за цял живот, енциклопедия за много поколения!

Древните траки нарекли реката Истрос, скитите - Матаос, римляните - Данистер и Данибиус, гърците - Дунавис, немците и австрийците сега я наричат Донау, французите — Данюб, италианците - Данубио, унгарците - Дуна, турците - Туна, румънците - Дунаря, русите и словаците - Дунай, а българите и сърбите - Дунав. Ономастите тълкуват името в смисъл „голяма река“. Индоевропейският корен  „дану“ значи река. Няма на Земята друга река с толкова много имена – във всяка страна отделно название, което се тълкува като признак на еманципираност, щедрост, гостоприемство, любов на хората към реката. Може би това е дало право на Наполеон да нарече Дунав „цар на реките“.

На нашата планета няма по-интернационална река от Дунав. Тя тече през земите на десет държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватска, Югославия, Румъния, България, Молдова и Украйна. След въвеждането в експлоатация на каналното съединение на реките Рейн – Майн – Дунав се създаде Европейска водна магистрала от Ротердам до Сулина с обща дължина 2 850 км. Тази водна магистрала е гръбнакът на вътрешно европейските водни пътища. Дунав тече край стотици градове, край четири столици – Виена, Братислава, Будапеща и Белград.

Румънският познавач на Дунав Щефан Вънулеску пише: „Дарявайки ги с живописност, образува с тях взаимни отражения, за да се отправи нататък  изпълняващи възложената му мисия да осъществява европейски връзки. Реката превежда обикновения пътешественик през цялата история, по места с чародейка красота.... Неповторимото своеобразие и красота, устойчивостта и приемствеността, непрекъснатата тясна връзка между природа и човек, съсредоточието на историята - това носи в себе си дунавският свят, заслужаващ детайлно опознаване“.

Заради всичко това Дунав е обичана река, възпята в песните и легендите на дунавските народи, дунавските народи щедро са украсили името на реката с най-ласкави епитети. „Хубав и син“ е Дунав във виенските валсове, „тих и бял" е в българските песни, „път без прах и великата река в румънските народни приказки, а в руския героичен епос се разказва за богатира Дунай Иванович и неговата невеста Настася. Колко поети и писатели от античността до наше време черпят вдъхновение от реката и от събитията, станали по нейните брегове!

Ритмите на дунавската поема създават един завършен образ на реката от Шварцвалд до Черно море, от тайнствените извори до нейния тържествен финал в делтата. (Материалът е от междурегионалния форум „Дунавската култура и дунавският бизнес – развитие и предизвикателства“, проведен наскоро от Българска дунавска камара в Канеф център в Русенския университет „Ангел Кънчев“).