- Равин Саломон, откога сте в България? Откъде са вашите родители? Говорите много добре български.
- Роден съм в Израел. Моите родители са дошли в Израел от Унгария и Трансилвания. Аз съм първо поколение от моя род, което се ражда в Израел, но съпругата ми е десето поколение в Йерусалим, тя е от много известен род. В България сме от 13 години. Бяхме първите пратеници на нашата организация “Хабад - Любавич”. “Хабад” е голяма еврейска организация в света. Имаме 7 деца, слава богу - шест момчета и едно момиче. Както ние евреите казваме - “Бог дава, ние вземаме”.
- Кажете ни повече за организацията “Хабад”. Вие хасид ли сте, или изповядвате по традиционните варианти на юдеизма?
- Първо съм евреин, ортодоксален, хасид. Хасид и ортодоксален всъщност е едно и също. Нашата организация не е просто някаква група, а много голямо движение. При нас са приети всичките еврейски групи - ешкеназки, сефарадски, африкански. Няма разлика какъв е евреинът, както няма разлика какъв е човекът. Уважаваме всички. Нашата организация е много стара - като хасидска група започва в Белорусия в град Любавич, затова се казва “Хабад Любавич”. Името на този белоруски град идва от любов, защото там имаше много добри връзки между евреите и руснаците. Така че корените ни започват с любов. Ние сме първите, които бяхме пратени в България. “Хабад”е навсякъде, казват, че
където има кока-кола, има и “Хабад”.
Центърът е в Бруклин. Аз самият бях на места в Украйна и Русия, където не видях кока-кола, но имаше “Хабад”. Имаме 2 900 точки върху глобуса с 4 400 пратеници по целия свят. Равинът Шнеерсон е от седмото поколение на Любавич. Той създаде движението в съвременния му вид, за да не сме някаква затворена хасидска група, а да сме по целия свят, да виждаме нуждите на евреите, на не-евреите и да помагаме на всички, както, слава богу, правим по целия свят и в България.
- Тоест “Хабад” се занимава с благотворителност и насърчаване на евреите да спазват Божиите заповеди?
- Имаме една много важна основа на юдаизма в книгата “Мишна”, написана по времето на Втория храм и след това. Това е така наречената устна Тора. Там е написано, че ако има брашно, има Тора. Ако няма брашно, няма Тора. Само с духовността човек няма да стигне никъде. Бог го е създал да се бори тук като човек в материалния свят. Така че ние като духовни лидери на тази организация по целия свят и като спазваме заповедите на Тората и традициите на нашия народ, се грижим хората да имат и материалното, и духовното.
- Споменахте ешкеназите и сефарадите. В България традиционните евреи са сефаради. Как се разбирате с тях, след като движението на Любавичите идва от Беларус, където са живели само ешкенази?
- Както казахме, уважаваме всички. В “Хабад” в Израел е по-голяма групата на сефарадските евреи или испанските евреи, тези, които идват от Мароко и Северна Африка, Йемените. Който се интересува от историята на България, знае, че повечето от еврейския народ, който бе изгонен от Испания, дойде на Балканите. Но в България има и по-стари евреи от испанските. Преди 850 години е имало изгонване на ешкеназките евреи от Унгария. Те също се заселват в България. Тоест в България има група ешкенази отпреди сефарадските евреи. А още преди разрушаването на Втория храм тук имаше т.нар. евреи романьоти - тоест евреите от времето на Римската империя. И досега в София има хора, които могат да проследят рода си до това време и носят имена от това време.
- Например? Аз знам, че имената на сефарадите са топоними, а на ешкеназите - занятие или предмет. Паси, Бехар идват от имената на градове, докато Ротшилд е червена табела, Айнщайн - обграден с камъни. Какви са имената на романьотите, как да познаем най-древните евреи по нашите земи?
- Това не е точно така, много ешкенази носят и имената на бащата - Изакович от Исак. Древна романьотска фамилия в България е например Кало на нашия добър приятел Емил Кало. Тя идва от Калонимус, което, буквално преведено, означава добро - красиво име. Те са тук много преди сефарадите и ешкеназите.
- Как ви приемат евреите в България, има ли друг равин в София?
- Да, има равин в централната сефарадска синагога. “Хабад-Любавич” от няколко години е регистрирана като официално вероизповедание, като религиозна организация. Аз съм главният равин на организацията в България. Имаме равин във Варна, там нямаше от години равин. Имаме център в Слънчев бряг, който работи за туристите. Знаете, че много евреи идват там. Работим и помагаме на еврейската общност навсякъде в България. Всеки знае, че за всяка нужда - материална и духовна, може да дойде при нас, да ми звънне във всеки час през деня и нощта. Ние сме на разположение.
Равин Саломон показва Тората, която е в малката синагога в седалището на "Хабад" в София Снимки: Пиер Петров
- Има ли активен религиозен живот на евреите в България? Те не са много, а и повечето са потомци на комунисти, другите са се преселили в Израел.
- Нашата религия ни учи, че количеството трябва да се превръща в качество. Пример за това е минян. Когато се молим на Бога в синагогата, трябва да има 10 мъже. Това е минян. Ако липсва един, не че не можем да се молим, но няма Минян. Това е все едно да идеш на аудиенция при някой цар. Едно е да си сам, друго е да има делегация. Бог ни иска в синагогата да идваме повече. Така че количеството прави качество. Тука в България има много стара общност, с много стари традиции, с много качество, което е много важно. Аз също уча някои неща от общността в България.
- Кажете нещо за култа към гроба на равина Елиезер Папо. Защо всяка година хиляди поклонници идват през септември?
- Гробът на равина Елиезер Папо в Силистра е много известен. Папо идва от Сараево, Босна, преди 200 години в днешните български земи. Той е търсел скромна малка еврейска общност, за да ѝ бъде равин. Освен това е бил и философ, и лекар. В историята на град Силистра той се помни като човека, спасил много хора от епидемии благодарение на познанията си по медицина.Той е бил хем много духовен човек, хем с много знания - изключително специален. През годините много хора от Израел искаха да знаят къде е гробът му, да се поклонят, защото, преди да умре, равинът Папо е казал, че който дойде на гроба му с покрусено сърце, преживял много страдания и се помоли на Господа чрез него, молитвите му ще бъдат чути. Каквото се помоли, ще се сбъдне. Има много истории на сбъднати молитви на евреи, които идват преди деня на смъртта му, който е на празника Сукот през септември. Десетки самолети кацат във Варна. Аз мога да ви разкажа за едни хора от Израел, на които се роди дете след специална молитва, която аз изпълних в деня на смъртта на Елиезер Папо. Роди им се син след 20 години бездетство и това е само една история от многото. Това място е много важно за нас. Мисля, че за цяла България е много важно да има такова място, то е свято място, дава светлина на всички. Има още едно важно място в България, но за него много малко хора са чували. В град Никопол е живял и творил един от най-важните еврейски равини в историята - равин Йосеф Каро. Този, който е написал книгата със закони на еврейския народ Шулхан-арух. Те са написани в Никопол. Преди това той написва още един труд - “Бейт Йосеф” (“Домът на Йосеф”). Там имало еврейско духовно училище, наричано “Бейт Йосеф” по неговото име и коментарите, които той пише по еврейските закони, остават в историята с името Бейт Йосеф.
Тези коментари са писани 20 години, 14 от които в Никопол,
в това религиозно училище. Последните шест той е писал в Израел, в град Цефат, където е погребан. Преди година направих специална връзка между Цефат и Никопол, те се побратимиха. Така можем да свържем миналото с бъдещето. Искаме да покажем там световната еврейска история, която е свързана с България. Там имаше много старо еврейско гробище, но, за съжаление, сега е покрито от път. Много е жалко, че синагогата в Никопол, която е била изключително красива и в нея е служил равинът Йосиф, е разрушена преди 50 години. Има желание с кмета на Никопол съвместно да направим музей на нейното място, който да показва еврейската история по българските земи.
Равин Йосеф Саломон е духовен водач и представител на хасидското движение “Хабад” в България. Той е женен, има 6 момчета и едно момиче. Снимки Пиер Петров
- Каква молитва за България направихте на западната стена на храма, когато бяхте заедно с българския премиер Орешарски в Йерусалим?
- Както всички знаем, последната година бе 70-ата от спасяването на българските евреи. Като внук на източноевропейски евреин аз го преживявам много лично. В нашето семейство има лична история за холокоста. Жената на моя дядо и шестте му деца загиват в холокоста, после той се жени за баба ми и му се раждат шест други. Баща ми е от Унгария. Дунав е бил червен от кръвта на избитите унгарски евреи. Ние отбелязахме преди няколко месеца годишнината от избиването им - имаше 300 равини от цял свят. А в България отбелязваме 70-ата годишнина от спасяването им. Виждате колко е голяма разликата, затова аз чувствам спасяването на българските евреи като нещо наистина много голямо.
И наистина се гордея да живея в такава държава днес. Когато бяха тържествата за годишнината от спасяването, бях канен да говоря на много места и реших да напиша специална молитва за българския народ, която да изразява благодарността ни и да показва нашето желание за добруването на българския народ в нашето време. Прочетох я пред хората на церемониите и заедно с господин Орешарски пред Стената на плача. Г-н Орешарски беше много развълнуван да я чете на такова специално място. Както казва пророк Исая думите на Господа: “Мойта къща ще бъде къщата на молитви за всички народи.” Ние вярваме, че всичките молитви, които идват от сърцето на хората по целия свят, минават през Стената на плача, през мястото, избрано от Бог за негов храм. Надявам се нашите молитви да бъдат приети от Господ.
- Какъв беше смисълът на рога шофар?
- Това е музикален инструмент, с който свирим на нашата Нова година. Шофар е символът на храма, защото в него на различни дати се свири на шофар. Когато някой идва в храма, ние трябва да му показваме някой от символите на храма. За съжаление, жертвениците ги няма, кивота със скрижалите го няма, големия свещник го няма, но шофара го използваме до ден днешен. Затова реших да свиря с шофара и да подаря на г-н Орешарски един шофар от това място в Йерусалим.
Равин Саломон показва Тората, която е подарък от близките на загиналите от атентата в Бургас израелци
- Чувствате ли в България добро отношение от българите към евреите? Ние много се гордеем със спасяването на евреите от старите предели, но аз лично се сблъсквам с прояви на антисемитизъм, които са много нетипични.
- За съжаление, през последните няколко години и аз чувствам влиянието на антисемитизма в България и се боря с това явление. Винаги трябва да гледаме доброто, да виждаме чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Лошите хора просто трябва да бъдат избягвани и да се насърчава доброто у лошите хора. Благодарим за доброто, което са направили българите, а дори за тези, които са затворили очите си за добро, сме готови да се видим с тях и да им покажем светлината на юдаизма. Навсякъде, където ходя из България, аз наистина чувствам уважение и също показвам уважение.
- Не мога да не ви попитам за депортирането на евреите от Тракия и Македония. Повечето българи не искат да носят тази историческа вина, но правителството в Скопие, пък и други хора смятат, че тази депортация е отговорност на България. Моето лично мнение е, че ние сме безспорно съучастници, но не сме инициаторите, просто силите на тогавашното българско общество са стигнали за спасяването на евреите от старите предели. Не че българите не са искали да спасят и тези от Тракия и Македония, но не са могли.
- И аз така мисля, че едно не може да променя друго. Как човек сутрин се моли, след това отива и прави грях. Нека човек да прави добро и още добро, накрая няма да му остане време да прави лошо.
Фактът, че България спасява евреите, е източник на огромно добро, което е направено от един цял народ. Сигурно има и хора, които са били лоши. Но цялото е толкова голямо добро и ние благодарим. Виновните могат само да се разкаят пред Бога.
- От миналата седмица евреите празнуват Шавуот, разкажете повече за това и за някои други еврейски традиции. Например тези плитки цицит. Само хасидите ли ги носят?
- Не, не са само хасидите, това е от Божиите заповеди към евреите, както мезуза (стъкленици с текстове от Тората, които се закачат по вратите). Шавуот е от 3 юни. Това е вторият празник в Тората. Имаме три важни празника в Тората - Песах, Шавуот и Сукот. Това са празниците на еврейския народ. Думата “шавуот” означава седмици. От Песах до Шавуот има точно 7 седмици, или 49 дни. Когато Бог извадил народа от Египет, казал на Мойсей: “Като извадиш хората от Египет, тези хора ще ми служат на тази планина.” Тази планина е Синай, където Бог ни е дал скрижалите, където Бог ни е дал 10-те божи заповеди. Бог не ни е извадил от Египет просто така, за да ни спаси. Той ни е спасил от Египет, за да спазваме неговите закони. Защото народ без закони не може да съществува.
- Казахте, че плитките цицит са част от Божиите заповеди, но обяснете ни защо някои ортодоксални евреи ходят с черни шапки, а други - с цилиндрични калпаци. Защо някои имат бакенбарди, а други не?
- Заради това, че еврейският народ е бил разпръснат из целия свят от първото изгонване до днес. Еврейският народ дори когато се е върнал в Израел, носи някакви свои традиции от местата, където е живял. Те не противоречат на Тората и на законите на еврейския народ, но дрехите, храните, дори мелодиите на нашите молитви са различни. Думите са едни и същи, защото повечето от тях са псалмите на цар Давид, но мелодиите са от местата, където са живели. Същото е и с дрехите. Цицит, тфилин (кутийките, които еврейските мъже връзват на главата и на лявата ръка), мезуза са заповеди от Библията. Част от 613-те заповеди, които имаме. За съжаление, много от съвременните еврейски мъже не спазват така заповедите, както техните дядовци, но все пак спазват нещо, което е хубаво. Бакенбардите идват от заповедта да се оставя коса над ушите, докато момчетата нямат брада. Когато ти порасне брада, може да я подстрижеш. Но има някои хора, които си оставят и брада, и бакенбарди. Когато евреите бяха в Египет, те повече от 200 години не смениха имената си, макар да бяха идолопоклонници като египтяните. 200 години евреите в Египет не смениха език, имена и дрехи. И макар това да са външни неща и не най-важни, има нещо важно в тях и трябва да се спазва. Важно е всеки човек - християнин, мюсюлманин, да спазва най-важното. Това са 7-те заповеди, които Бог е дал на Ной. От първия човек, от Адам, са шест, седмата е за Ной. Това е основата на всичко. Пожелавам връзките между България и Израел да се подобряват. Израелският народ и българският народ са заедно, винаги в мир. Благодарен съм на израелския посланик Шаул Камиса Раз за инициативите му, желанието му да развива всички връзки между България и Израел.
РЕЧНИК
Хасид - представител на хасидизма (на иврит: набожен, благочестив), юдейско пиетистично движение. Обличат се в традиционни дрехи и са силно ортодоксални.
Мезуза - свитък пергамент от кожата на чисто “кашерно” животно, на който е написана молитва. Прикрепва се към касата на вратата на еврейския дом.
Пейси - дълги бакенбарди, част от косата над ушите, която ортодоксалните евреи остават неподстригани. Ортодоксалните мъже в Израел ходят с пейси, брада и шапка.
Молитва за мир, здраве и късмет за българския народ
Боже на целия свят, Господарю на всички творения! Благослови България, българския народ, неговите ръководители и учители. Спомни Си за добротата и справедливостта, която направиха за нашите братя от еврейския народ. Когато ги защитиха от ноктите на кръвожадната нацистка ръка. През трудните и пропити с кръв дни на Втората световна война. Пази ги, благослови ги, дари ги със светлина и благоденствие. Нека да има в България здраве и успех, мир и спокойствие вовеки веков. Творецът на мира в небесата, ще сътвори мир и сред нас и народа на Израел. Амин
Равин Саломон показва къде е застанал на общата снимка на 4500 пратеници на "Хабад" в света, снимани пред централата в Бруклин
Няма коментари:
Публикуване на коментар