Проблемите на журналистическата етика вълнуват не само журналистите, но и обществото

http://www.sbj-bg.eu/

http://www.sbj-bg.eu/

      
      Проблемите на журналистическата етика вълнуват не само журналистите, но и обществото, каза Снежана Тодорова, и. д. председател на СБЖ, при откриването на дискусията, посветена на тази така важна и наболяла тема, пред която са изправени българските медии. Форумът е организиран от СБЖ и Фондация „Фридрих Еберт”, а сред участващите бяха медийният експерт Бисера Занкова, доц. Вяра Ангелова от НБУ и представителят на фондацията Михаела Малер. Интересът към темата и желанието да споделят свои мисли по темата беше довел на ул. „Граф Игнатиев”-4 представители на различни медии, Мехти Меликов, председател на АБРО, члена на СЕМ Иво Атанасов, членове на УС на СБЖ, както и представители на Комисията по етика при СБЖ, чийто председател е журналистката Петя Миронова. По проблемите на етиката и професионалните стандарти в новата медийна среда говори медийният експерт Бисера Занкова, която очерта параметрите на този толкова актуален проблем не само за България. В доклада си „Етика и професионални стандарти в новата медийна среда” тя се спря на критериите на ЕС относно състоянието на медиите в новата цифрова среда, където те продължават да са основа, и то благодарение на професионализма си.  Много е важна обществената функция на обществените медии, каза Бисера Занкова, които трябва да генерират добрите практики. Според нейните изследвания медиите трябва да имат свои етични кодекси, които да са с различна насоченост, като ударението да се поставя най-вече именно върху добрите практики.

         Особено важен е проблемът на прилагането на законите и саморегулирането, който е не само български, а всеобщ. Медийната експертка сподели, че журналистическата етика е била обект на дебати и по време на състоялия се неотдавна семинар в Братислава за новата онлайн среда. А на VІІ международна конференция във Вроцлав е било обявено новото издание, в което участват тя и доц. Светлозар Кирилов, а темата им е била колко са етични българските медии. За лошите и добрите практики в контекста на съвременните етични предизвикателства свои мисли сподели на форума и доц. Вяра Ангелова преподавател в НБУ. Според нея нещата, които са тема на форума, са нещо като дежа вю, защото вече 20 години си говорим едно и също. Вяра Ангелова каза, че новите етични теми се променят и като че ли са подвластни на няколко аспекта: изобилието от източници на информация, което затруднява работата на журналистите; работата с гражданската журналистика, като все по-често медиите работят в рубрики като „Аз репортерът”, „Май нюз” и други; работата със социалните мрежи. Там все по-често в личните си профили на журналистите все повече са подчинени на своята професия и си пишат по проблеми и теми, които намират място в медиите, за разлика от останалите хора, които повече наблягат на личните си истории.

       Според доц. Ангелова форумите вече започват да стават място, където се разгарят дискусии по дадена тема. За съжаление обаче в тях много често печели обществената дискусия на безотговорната среда, което се превръща в проблем за медиите. Забелязва се също, че качествените журналисти все повече намаляват, защото се ръководят от написаното във форумите. Тя не пропусна да отбележи, че и троловете са тези, които оказват неблагоприятно влияние върху медиите. Вяра Ангелова е на мнение, че само създадените правила могат да внесат спокойствие в общия дом на журналистиката. По време на дискусията голям интерес предизвика доклада на Комисията по етика при СБЖ, представен от журналистката Мария Нецова. В него тя се спря на това, че в края на миналата година се е появил нов Професионално-етичен кодекс, дело на Българския медиен съюз (БМС). „Ще припомня, че алтернативният етичен кодекс бе изготвен на тъмно, без обсъждане и дискусии в публичното пространство, в журналистическата ни гилдия, игнорирайки или по-скоро изолирайки СБЖ - най-голямата и авторитетна организация на журналистите у нас” – каза Мария Нецова.

        Тя не пропусна да сподели, че при съпоставката между двата кодекса – на приетия през 2004 г. от СБЖ, както Етичен кодекс на българските медии, и този на БМС, се е установило, че те не се различават съществено, защото в тях са залегнали едни и същи основополагащи принципи и стандарти на журналистическата етика. Единствената разлика, която се забелязва, е в някои от формулировките, детайлите и някои нюанси.

    „Споделихме убеждението си, че алтернативният етичен кодекс се появи вследствие на  дълбокото разделение на българските медии, чиито  явни или задкулисни собственици са превърнали изданията си в инструмент на политическите си и властови интереси” – каза Мария Нецова. Тя не пропусна да разкаже за някои случаи, за които Комисията по етика при СБЖ да се самосезира по повод някои публикации в медиите, свързани с трагични епизоди и престъпления от живота в страната ни.

    „Подобни визуализирани садистични актове, преднамереното използване на сензации от черните хроники и превръщането на жестокостта в стока, което през последните години се налага като тенденция в печатните и електронните медии у нас, оказват травмиращ ефект върху духа и морала на нацията в болното ни време. Убедени сме, че показването и тиражирането на гледки и кадри с подобна жестокост не са от обществен интерес и са в разрез с нормите в Етичния кодекс на българските медии, приет от всички печатни издания в България” – подчерта Мария Нецова.

      По повод работата на някои журналисти, в чиито материали истината е цитирана некоректно или е манипулирана, тя припомни думите на големия български журналист Йосиф Хербст, изречени през 1923 г., които днес звучат актуално: „Вестникар, който се е убедил сам или когото са убедили в сторена от него грешка  и не я поправи веднага, по собствена инициатива, сам се заличава от списъка на почтените хора.” Изявлението на журналистката приземи академичния стил на дискусията и много колеги откликнаха и споделиха своите виждания по повод етиката в българската журналистика.

    Емоционално, но същевременно и прагматично говориха Димитрана Александрова и Розита Попова, която е на мнение, че след като през изминалите 20 лета са се натрупали проблеми, то трябва вече да се премине към фазата на еволюцията, но за съжаление все още сме във фазата на революцията. А според журналистката Силвия Стефанова, под въпрос е дали проблемите в нашата журналистика могат да се решат в комисиите по етика. И това е така, защото все още не можем да се преборим с порочната практика медиите да се превръщат в пощенски кутии, а и редакционните политики често се променят. Известната със своя борбен нрав журналистка е на мнение, че дефект на работещите в медиите е, че не обръщат внимание на основния проблем: защо ни липсва журналистическа етика, и че все още някои изпълняват политически поръчки.

     Едно от водещите пера в печатните медии - Светослав Терзиев (в. „Сега”), емоционално, но подплатен с факти направи разголващ разрез на ситуацията в медиите и работата на журналистите в контекста на сегашната обстановка в страната. Той е на мнение, че през последните години в медийния свят върви скрито одържавяване на медиите, защото е много трудно те да се самоиздържат и по този начин нямат възможност да са свободни. Известният международник припомни какво му е разказал Вежди Рашидов как през 2007 г. на една маса се е решила съдбата на българските медии и как е създаден монопол на медии, в които се наливаха пари от една частна банка. Терзиев не пропусна да отбележи, че единствената задача на медиите е да пазят правото на информация, но за това трябва някой да си плаща.

      В интернет вече може всеки да ползва материали от дадени издания, и то без да се бръкне да плати за това и по този начин журналистите се превръщат в жертви на мрежата, смята Светослав Терзиев. Той е на мнение, че не трябва да се съгласяваме държавата да ни налага регулация, само защото ни дава средства. Трябва да настояваме за все по-голяма прозрачност и всичко да е на светло. Журналистиката е публична професия и ако всичко се прави на тъмно, губим доверието на читателите, убеден е Светослав Терзиев. Той припомни за наскоро приетата от УС на СБЖ Декларация за достойно заплащане на журналистическия труд и за спиране на деградацията на журналистическата професия, която е много добра, защото защитава правата на журналистите. „Ние не сме защитени и не трябва да разрешаваме да ни купуват и продават” – смята журналистът от в. „Сега”.

        Пред участващите в дискусията Михаела Малер, представител на „Фридрих Еберт”, сподели, че мотивацията на фондацията да се занимава с медиите е, че те играят голяма роля в демократизацията на България. А в края на срещата Снежана Тодорова съобщи, че вероятно на една следваща среща ще бъде обсъдена и приетата от УС на СБЖ декларация и
Проектозакона за защита правата на журналистите, от който все повече има нужда.