Наскоро в театър
„София” в столицата бе тържественият събор концерт, а в Народното събрание бе
специалната изложба от програмата „170-години българска
журналистика и 120 години организираното журналистическо движение”,
организирани от Съюза българските журналисти. Преди това в катедралния храм „Св. Неделя” бе молебенът за българската журналистика,
а месец в навечерието на трите основни събития в Международния дом на
журналистите във Варна бе международният семинар с участието на журналисти от
България, Русия, Сърбия, Хърватия и др. страни. Междувременно бе валидирана и
специална марка, в която под формата на буквата „Ж” на фона националния трибагреник и на първите ни списание и вестник са кръстосани перодръжка,
микрофон и перо. Първото българско списание е „Любословие” (Константин Фотинов, 1842 г., гр. Измир),
дало началото на българската журналистика, и всъщност означава „филология”. Неговото естествено продължение е в. „Български орел” – първият български информационен
и общообразователен вестник, от който има три броя от периода 1846-1947 г.,
излезли в гр. Лайпциг, Германия, благодарение на Иван Богоров.
Молебенът беше отслужен
от викария на Софийския митрополит дядо Григорий. Под сводовете на катедралния
храм се събраха журналисти от всички възрасти, за да се помолят и да станат
съпричастни към духовното тържество. Отделно два дни по-късно (18 юни 2014 г.) най-софийския театър над 300 души съпреживяха миналото и настоящето на
българските медии в документални материали и изпълнения на живо на творци като
проф. Виктор Чучков – пианист, Татяна Лолова („да направим ретроспекция на бъдещето”) и Вели Чаушев – актьори, Мичо Димитров – цигулар („Музикант на годината”), Гуна Иванова – народна певица („Дано един ден певците пеят за журналистите; засега журналистите пишат за
певците, а аз ще пея за войводите”) и др. изпълнители от различни жанрове. Спектакълът бе дело на
Любомир Пеевски – писател, сатирик и сценарист – член на УС на СБЖ. Под звуците на „Радецки
марш” беше открит съборът концерт, провеждан под патронажа на ЮНЕСКО и лично на
неговия генерален директор Ирина Бокова, която изпрати свой поздравителен адрес
до участниците. Краят му бе с вечната "На многая лета".
В събора се изявиха и
знакови журналисти, представители на отделни направления. Андрей
Захариев, познат от „Библиотеката” на БНТ и от публицистични предавания заяви:
„Когато стигнах до политиката, разбрах какво е нещастието, защото политическият
живот е форма на нещастие, а щастието е дума, дошла от руски език, означаваща
участ”. В афористичен стил Вели Чаушев каза: „Писателят Габриел Маркес никога
не е ходел с шапка, за да не се налага да я сваля пред никого; аз дойдох с шапка,
за да я сваля пред българската журналистика”. Проф. Лилия Райкова от Факултета
по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски, обясни на аудиторията, че т.г. той
навършва 40 години от създаването си , и в момента у нас тази дисциплина се
изучава в девет ВУЗ-а, заедно с производната наука „Връзки с обществеността”
„Гласът на БНР” Лили Маринкова също бе сред участниците
в тържеството, за да подчертае ролята на българския журналист: „Да поддържаме вярата в думите и любовта към тях”. Тя припомни, че в миналото всеки голям български политик е издавал и
вестник. Дългогодишният журналист от Пловдив Георги Райчевски отправи към
публиката своето предизвикателство: „Мярката е в благодарността”. Да споделят празника с колегите си
бяха многократно награждаваната Добрина Чешмеджиева от БНТ, водещата на едно от
най-слушаните и обичани предавания Ирина Гаделева („Алегро виваче”, БНР). Своя поздрав до
българските журналисти отправиха и колеги от чуждестранни медии, работещи в
България: Джан Чун Джун, кореспондент на китайската медийна група „Икономик
дейли”, и Игор Ленкин (ИТАР-ТАСС от Русия).
Велислава Дърева (в. „Дума”): „Ние сме деца на буквите и словото и
благодарение на тях съществуваме като народ, нация и държава. Без тях няма да
ни има нито във времето, нито в пространството. С тези букви можем да напишем
най-красивите и най-грозните думи, и не бива да срамим онези, които са ни ги
дали, както и не бива да срамим Ботев, Каравелов, Смирненски...”. Тя изправи залата на крака, призовавайки колегията
да не забравя сутрин да си каже молитвата: „Аз, БУКИ, ВЕДИ, ГЛАГОЛИ,…Ъ, Ь,..Ю, Я”, за да знаят,
че благодарение на буквите днес всички пишем своите думи в дописките,
репортажите, очерците и другите жанрове.
За аналите на празника ще останат и признания като това
на Иван ТодорОв (в. „Поглед”): „След 40 години в журналистиката открих, че тази професия е
приказна - тя е занаят и изкуство”. За своята изява във военната журналистика
разказа телевизионната журналистка Десислава Ризова, авторка на 9 репортажа от
разбойна Украйна. Пътя си в професията проследи накратко и журналистът от
в. „Сега” Светослав Терзиев – първият щатен български кореспондент във Виетнам
и последният в Париж.
И както писа сайтът на СБЖ: „Наред
с многото поздравителни адреси – от президента Росен Плевнелиев, от премиера
Плаомен Орешарски, от председателя на НС Михаил Миков и топлите слова в писмо
от Стефан Данаилов, не липсваха и отличия: Министерството на културата поднесе
на и.д. председателя на СБЖ Снежана Тодорова „Златен ритон” и грамота, с които
отбелязва своя респект и уважение към СБЖ”. Като ехо от няколко послания
остана рефренът: „Журналистите се грижат за светлото настояще, политиците за
светлото бъдеще, а историците – за светлото минало.”
СБЖ организира за пръв път своя изложба в
Народното събрание, където до 30 юнс са представени 20 постера, проследяващи
историята на родната журналистика. Тя бе представена от проф. Иван Маразов в
присъствието на Михаил Миков, председател на 42-я роден парламент. Първият
сред равни между депутатите отбеляза, че нея, българската журналистика, я има
още преди екзархията и парламента, респективно и преди Свободата, което я прави
важна за историята на нацията ни. Според проф. Маразов: „Изложбата с
многозначителното заглавие „Между три века” разкрива развитието на българската
журналистика. Паната са кондензирана нова история на страната ни през погледа
на журналиста...Журналистът и политикът са съюзници в общата им цел да помогнат
на народа си, често обаче те се превръщат в опоненти, когато разбиранията им за
работата по постигането на тази цел се разминават и парламентът най-често е
сцена на тези сблъсъци в днешно време.” В откриването на изложбата участваха
и двама от депутатите от Силистра – Стефан Господинов от ГЕРБ и Антон Кутев от
БСП.
Събитията от програмата за двете годишнини,
свързани с българската журналистика продължават през есента, когато се очакват други предизвикателства в страната с участието на дружествата и
журналистическите гилдии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар