Назаем от Фейсбук- Chernogor Glavinitsa: През 1957 г. поетът Пеньо Пенев заедно с двама свои приятели, младите журналисти Ганчо Керечев и Валери Копралев, са изпратени от СБП в Добруджа. Така те се отзовават в ДЗС „Янко Забунов”- едно от най-големите стопанства в България, за да списват, редактират, издават и разпостраняват вестник „Добруджанска дума”. Тук той се среща на откровен разговор с обикновените хора, за да узнае техните грижи и болки. Така печели приятели и от тях узнава всичко, което му е необходимо, да размени мисли и новини, да научи нещо, да си излезе обогатен или угрижен, разлютен или доволен. А вечер седнал мълчалив, замислен и разсеян под сенчестият орех пред селската кръчма на Иван Пашата, огласяна от тъжните звуци на акордеона на Лозан, току на някой случайно преминаващ покрай неговата маса ще подхвърли кратко, закачливо четиристишие. Той пише за всичко и навсякъде, върху случайни листчета, и на гърба на цигарени кутии. През дима на цигарата и с чаша коняк в ръка, пее любимият романс „Тужная неделя”, за чувствата и терзанията, които го връхлитат...
И току подвикне: „ Свири, Лозане.”. В края на пребиваването си в ДЗС "Янко Забунов" на последната страница на вестник „Добруджанска дума” излиза цикълът „Всеки своя пътека си има...”, който съдържа 12, едни от най-добрите и разтърстващи негови стихотворения. Макар Пеньо Пенев да е прекарал само едно лято в ДЗС "Янко Забунов", той оставя незаличими следи в съзнанието на хората. Нека почетем Пеньо Пенев, в чиято памет от 1989 г. традиционно се чества ПРАЗНИКА НА СЕЛОТО - отбелязвайки рождената дата на поета - 7 май. На снимката: Пред кръчмата на Йордан Пашата при ДЗС "Янко Забунов"- Валери Копралев Иванов, Пеньо Пенев, младо семейство-неразпознати, Михал Колев, Лозан акордеониста, Ганчо Христов Керечев, а приседналият отпред - печатарят на вестника бай Любо от гр.Тутракан. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар