И 15 е победа! Саркастична победа над чугунените глави!

Назаем от http://www.lentata.com/: И 15 е победа! Саркастична победа над чугунените глави!

        Когато бях на 15 години бях абсолютен задръстеняк. Свирех по няколко часа на ден на пиано, гледах тайно един брой на Плейбой, донесен от брат ми у нас, и с нетърпение чаках да пуснат трета серия на „Междузвездни войни“ – „Завръщането на джедаите“. Това е единствената асоциация, която тази цифра – 15 – буди у мен. До вчера. Вчера цифрата 15 предизвика истинска революция. 15 се превърна в нещо като онова с отговора за смисъла на живота от книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Петнадесетият в листата на монолитната, сурова и калена в много нелегални битки и нападения над мандри партия БСП, на име Момчил Неков, рязко би лидера Станишев и се класира на първо място в листата на столетницата. Шах и мат!

     Не познавам Момчил Неков. Чух за него за първи път завчера. Оказа се, че и БСП май не го познават. Освен 2-3 снимки с Илиана Йотова в някакъв шивашки цех и още едно фото, в което същият младеж мята салфетки в някаква чалготека, май никой не е чувал нищо за него. Обаче какво от това! Преференцията си е преференция! И Момчил Неков стана човекът – 15. Ето това чаках! От толкова време чакам нещо истински забавно в българския политически живот. Само че истински забавни неща рядко се случват... Е, като изключим акциите на Волен, но и Волен в последните дни рязко се изпари и някакси ми беше станало скучно.

         Но да се върнем на числото 15. Не съм нумеролог. Не разбирам от силата на цифрите. Не знам, дали ретроградният Меркурий е бил във втори дом по време на изборния ден, дали луната е била в трета фаза преди пълнолуние и дали Венера е настигнала Марс, подминавайки съзвездието Орион (може би е хубаво да се попита кръга „Орион“ по този въпрос). Но знам, че клетият електорат на БСП в неделя е решил да се подсигури, задрасквайки 2 пъти цифрата 15 в интегралната бюлетина. „Тинче, гласувАх за БСП-то, даже 2 пъти гласувАх! Аз съм си за Сергейчо, той е убаво момченце“ – сигурно така е рекла баба Куна от село Долно Уйно на своята съмишленичка баба Станка от същото село – „Да задраскаш и ти петнайската, оти иначе че дойдат фашистите и че ни земат пенсиите“!

         Дали е станало така? Не се знае! Така твърди за момента само Мая Манолова. Ние, обаче, не искаме да вярваме, че положението е чак толкова объркано. Да не обиждаме електората на столетницата. Може пък самият електорат да е решил – „Тинче, айде да подкрЕпиме това момче с номер 15. Ного е убаво, младо, гледАх го на една снимка как танцува у хоремаго! На мен ми аресва повече от Пирински!“ – може и такива разговори да са се водили между гласоподавателите на червените. Всичко е възможно! Но днес, на 28.05.2014 година, след като преживяхме поредната тъпоумна и изключително скъпа предизборна кампания, чийто краен резултат бе, че хората си останаха по домовете в деня за избори, аз искам да кажа следното!

          Благодаря ви, традиционни политици! Вие сте на път да направите нещо, което всички ние, несъгласните с вас, не успяхме да направим. На път сте да се самоубиете сами, по собствените си правила! Тези от вас, които са ходили в казарма (аз съм един от тях), отлично знаят едно – няма нищо по-гадно от това да те юркат по устав. Да проверяват, дали леглото ти е с точно 10 сантиметра изкаран чаршаф. Да проверяват, дали ти е изчистен автоматът с бяла ленена кърпичка. И така нататък. Оказа се, че и традиционните политически сили, които държат хляба и ножа в ръка, се самоубиват по устав.

         Благодарение на собствените си правила БСП са на път да загубят първото място на лидера си Сергей Дмитриевич и вместо него да припознаят едно хлапе за победител в листата си. Номер 15. 15 е половината на 30. Процентът, който благоволи да упражни правото си на глас в неделя. Нещо, което вече не е никак смешно. Но понеже аз обожавам Бекет, а Бекет е казал, че няма нищо по-смешно от нещастието... да завърша с едно тъжно-смешно обобщение. Ако приемем, че легендата на избирателните кодекси Мая Манолова е права за това, че електоратът се е объркал, то тогава смело можем да заявим следното.

         15 е отговорът на въпроса – какво се случва, след като повече от четвърт век не се инвестира в образованието на българите, а вместо това парите за образование отиват я в нечий джоб, я в СРС-та, я в „Цанков камък“ или онова иди ми-дойди ми, наречено АЕЦ „Белене“. 15! Това е отговорът на въпроса – какво постигнахме след 25 години демокрация!

        И 15 е победа! Саркастична победа над чугунените глави! А сега, за да свърша подобаващо, да кажа!!! Аз, Венци Мицов, съгражданин на Мая Манолова и трайно безработен музикант и писател, предлагам Момчил Неков за шеф на ПЕС!

          И се надявам да ме подкрепите!

          Или поне 15 от вас...