Силистра - от последния истински римлянин Флавий Аеций - до евродепутатите Филиз, Костадинка и Момчил

            Преди време един приятел от друг край на страната на три ракии ми призна по повод една моя сборна книга с близо 400 дописки на различни теми ("Ракурси" - 25 години от живота на Силистра), а именно: "Направил си Силистра център на Вселената!". Разбрах злорадството му, премесено с ирония, макар и изразена по приятелски начин, но за пореден край осъзнах, че произхождам от един древен край, който е останал непознат за вътрешността за страната, и все така непризнат и подценен от Центъра, но не на Космоса, а на Държавата. Не съм историк и антрополог, за да обясня защо това е така, макар че има податки, които се забелязват от пръв поглед: периферно разположение, исторически превратности, местнически особености на манталитета и т.н.

             През последните дни Силистра гръмна в пространството, поне на социалната мрежа Фейсбук, във връзка с проведените преди два изборни за ЕП. И не със своите резултати, защото картината за региона не е нова: ДПС отново е №1 (при все, че не повече от 1/3 от населението е от хора, привърженици на Движението); ГЕРБ се върна в подножието на "върха", БСП се срина, както на много различни краища в страната - странно, но не и в протежирания през последните години Северозапад, където Коалиция за България е първенец; "Атака" изчезна във видимия сектор, но се появи ББЦ, и прочие. 

             Силистра - рожденият град на последния истински римлянин Флавий Аеций, на когото няма кръстена ни улица, ни площадче, ни нищо друго, освен един ученически кръжец, изведнъж се оказа, че може да бъде градът с най-много евродепутати на глава от населението сред 28 страни членки на Европейския съюз. Стига, разбира се, да се случи очакваното: Филиз Хюсменова да бъде отново представите на ДПС и на България в групата на АЛДЕ, Костадинка Кунева - представител на СИРИЗА - Гърция, и - о, изненада - 27-годишният Момчил Неков от Коалиция за България, изтеглил дългата клечка - №15 в листата с №15 в изборната бюлетина, събирайки 34 000 преференции. Едва ли в момента има по-издирван човек в държавата от него. Вероятно мобилните оператори ще отбележат стотици пропуснати повиквания на телефона му. Защото ние, българите, респективно, медиите, се интересуваме от сензациите и от екстрасоциалните моменти, в случая от интригата - кое е това момче, кой стои зад него, кой въздух е дишал, с кого си е пил пиенето, коя мома е любил или тя се е захласвала по него. В интернет изникват като гъби след дъжд дадени от него интервюта или публикувани, но нечетени достатъчно досега съобщения за участията му в предизборната борба. 

                 Преди години - някъде преди почти 20, Силистра се прочу като градът на най-голяма концентрация на крадци на коли от Запад към Изток - на път за бъдещата Евразия. То не бе интерпол и други служби, тръгнали да издирват момчетиите, изкарващи си хляба по този доходоносен, макар и опасен начин. Дори имаше и смехории как се прекарва подобно возило през сухоземната граница - върху талпи, разположени на граничната бразда, за да не оставя следи. И още - всякакви щуротийски заигравки с технически средства, заблуждаващи разследващите от близо и далеч. За някои от тях, идвайки от Запад, предварителната представа за Силистра бе, че е поне милионен град, щом има такива големи имногочислени организирани групи. Българската нация - нация техническа. Случайно ли някога тукашният клуб "Компютър" и младежкото дружество "Авангард" бяха сред най-добрите в страната - тц!, не е случайно. Само дето имаше трансформация на усилия и на мозъчни умения. След време Силистра стана център на източващите банкови карти - отново на Запад, а после и чак в Южна Америка. С цената на страха от затвора, но, когато няма работа в завода, цеха, и улицата дава идеи за компенсации. С всички рискове и последствия.

                 Накратко: ако Силистра се окаже най-малкият град с най-много депутати в ЕС на глава от населението, току виж този древен град крепост се е превърнал ако не в център на Вселената, то поне в център за Европа. Шегувам се, разбира се!