Назаем от възродения в. "Силистренска трибуна": Традиция е всеки празник да има повод, инициатор,
начало, развитие и свое подходящо съдържание. От 20 години насам църковният
празник Кръстовден – 14 септември, е Празник на Силистра. Прощъпулникът му е
ден преди началото на поредната нова учебна година през 1993 г. Месеци преди
това след дълги спорове младият тогава първомандатник – Общински съвет –
Силистра, взема решение кога да центрира празника на града, респективно на
общината. Както се казва, в началото бе спорът – кой ден от годината заслужава
да бъде най-големият, най-важният, най-празничният за силистренци? Дискусиите
продължават и след формалния акт на местните народни избраници, сред които
надделява идеята: един от 12-те най-тачени църковни празници да се окаже в
центъра на събитията. Първоначално празникът се казва „Ден на Силистра”.
Две-три години по-късно отново Общинският съвет заковава: 14 септември се
именува Празник на Силистра, а преди и след него мероприятията от съпътстващата
културна и друга програма се наричат Дни на Силистра. И така до 1 октомври, когато
се чества възвръщането на Южна България към майката родина България в резултат
на Крайовската спогодба от 7 септември 1940 година.
В първите години след 1990 г. в
Силистра излизат три вестника – „Нова силистренска трибуна”, „Порт Силистра” и
„Спектър Силистра”. Разгръщаме подвързаната им периодика в РБ „П. Павлович”, за
да установим, че преди 20 години в единия от тях за празника не става и дума в
дните около 14 септември. За другите два е важна дискусията по спора – кой, кога, къде, защо? В нея участват
журналисти, краеведи, историци и др. представители на тогавашната интелигенция.
Типично за онова време за всеки от тях е важно да представи доводи, по
възможност обосновани с исторически „извори”, за да е ясно доколко новите
властници се опират на старите представи за празничност, традиции и народна
веселба. От медиите научаваме, че първо тогавашният кмвет инж. Стоян Плугаров в
скромно каре поздравява силистренци за празника. Едва години по-късно до
кметското писано слово на д-р Петър Илиев, д-р Георги Панов, инж. Иво Андонов
се нареждат поздравленията на председателя на Общинския съвет, на областния
управител, на фирми и институции, на задочни приятели на Силистра и на прочие
инициатори на актове на внимание към празника.
Какво научаваме от тази дискусия?
Според виден културтрегер в лицето на
тогавашния началник на отдел „Култура” Снежана Бояджиева, връзката с христовата
вяра е добър знак за силистренци, за да имат празник навръх Кръстовден. Смята
се за естествено в основата да са културни прояви, а т.нар. търговско изложение
в Младежкия дом, после предрешено в панаир на площад „Свобода”, за да се върне
в първоначалното си положение, е „нещо”, което допълнително привлича хората от
града, както и гостите на Силистра. Впоследствие гвоздей на програмата става
„биреният фест”, нагласен на специална сцена на паркинга на община Силистра
пред входа на Дунавската градина. С годините чалгата завъртва кръшна снага и се
прицелва в най-тънките емоции на народа. Звездите на поп-фолка идват до града
на река Дунав, за да посветят с отразената си светлина. Срещу тлъсти хонорари,
платени от общината. И бира, кебапчета, музика до дупка...Световната икономическа
криза все още е някъде в утробата на бъдещия 21 в., поради което веселбата е
дълга, упоителна, скъпа, но очаквана и обичана.
Иначе панаири в Силистра е имала в
различни сезони, вкл. около 1 октомври, за да се впише в патриотичното
добруджанско чувство новият български дух. Според краеведа Вълчо Радев
тогавашният вестник „Подем” заявява през 1941 г., че с панаира се възражда една
традиция от преди 28 г., т.е. от преди румънската окупация. На границата на
двата века – 19-я и 20-я, все пак силистренци правели свои панаири през м.
септември, за да конкурират съседите си от Кълъраш. В дискусията има място и за
предложението: 14 септември, щом е Празник на Силистра, трябва да е...празен
ден, т.е. неработен. Оказва се обаче, че
търговците частници нямат интерес да почиват и така става ясно, че заради
празника ще пропуснат да работят само чиновниците.
И така, улисани в спорове „за и
против”, Празникът на Силистра записа своите първи 20 години. За да имаме повод
на 14 септември да си облечем новите дрехи и да отидем сутринта на света
литургия в катедралния православен храм, за да чуем мъдрите думи на митрополита
на Силистра: Генадий, Геласий, Иларион, Амвросий. По-късно през деня да намерим
свободни минути, за да уважим празничните прояви. Вкл. от миналата година и
Тържествената сесия на Общинския съвет – тогава до сами река Дунав, а тази
година – в Градската художествена галерия. За да завършим деня с наздравици и
заря, във фойерверките на която да замлъкнат завист и ненавист, омраза и
политическо противопоставяне.
Какви спомени имат нашите съграждани от тези две десетилетия?
Геомил Георгиев –
частник:
„Аз свързвам празника на Силистра с панаира и със събитията на сцената. Както и
с голямата заря.”
Калоян Кирилов - чиновник
на държавна служба, фотограф: „Харесваше ми като имаше „Бирфест”. Канеха се
групи или просто се представяха младите. За някой може да не е било приятно да
има маси зад общината на улицата, но има младежи, които там за първи път пяха
пред публика.”
Лиляна Иванова – служител в училище: „Децата чакат панаира
с нетърпение. Така увличат и родителите си. Всеки гледа да натъкми и осигури
необходимото на детето си за започването на новата учебна година веднага след
празника. Силистренци се гордеят с града си и с голямата река!”
Любен
Дашев – учител, поет и рибар: „Древен град, покрит със слава, празникът да продължава. Но
от чалгата – към рока, /вече и изтича срока/. Добруджа – земя широка, с чудните
народни песни, из Родината известни. Земя древна, плодородна и на всички майка
родна!”
Светлана Великова – бивш зам.-кмет, настоящ общински
съветник и гл. секретар на администрацията на областния управител: „Имам
хубави спомени от празника на Силистра, вкл. с гости - официални и творчески
колективи от побратимените градове Ржев и Люлебургаз. Много важни личности сме
посрещали - през 2005 г. - премиера Сергей Станишев, през 2006 г. - Георги Първанов, по-късно зам.-председателя
на НС проф. Атанас Семов, групата от творци на издателя на книги Иван Гранитски.”
Юзай Незир – лекар, дългогодишен самодеец: „Септември...Със
зaпочвaнето нa този месец по улиците нa Силистрa зaпочвa дa цaри еднa другa
aтмосферa с ведринa,топлинa, свежест, музикa, концерти; с хубaв зaряд, изпълнен
с множество културни прояви; с енергиятa нa зрителите и със смехa нa мaлките
децa, които тръпнaт в очaквaне дa покaжaт своите дaрби рaзнолики.”
Лиляна Николова – учител: „В първите години на отбелязването наистина
се чувстваше празничността. За това допринасяха и съпътстващите прояви, особено
бирфистът. От 2-3 години за мен не е никакъв празник, отвсякъде лъха на бедност
и провинциалност. Общината показва безсилие да организира нещо смислено. Като
добавка този ден е и работен, така че за какъв точно празник говорим? Дори
това, което прави Община Тутракан е на светлинни години разстояние от нас.”
Георги Кардашев, юрист
от София: „Празникът на Силистра за мен винаги е бил символ на добруджанското
стремление към силната вяра, която сплотява силистренци в тежката им задача на
пазители и посланици на българската култура в пограничния ни район. В детските
ми спомени живеят въртележки и захарен памук, както и удовлетворението от
успешно изрецитираните строфи на някое празнично стихотворение.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар