Празникът на Силистра – от спора за датата на провеждането му до дискусията за неговото съдържание

Назаем от възродения в. "Силистренска трибуна": Традиция е всеки празник да има повод, инициатор, начало, развитие и свое подходящо съдържание. От 20 години насам църковният празник Кръстовден – 14 септември, е Празник на Силистра. Прощъпулникът му е ден преди началото на поредната нова учебна година през 1993 г. Месеци преди това след дълги спорове младият тогава първомандатник – Общински съвет – Силистра, взема решение кога да центрира празника на града, респективно на общината. Както се казва, в началото бе спорът – кой ден от годината заслужава да бъде най-големият, най-важният, най-празничният за силистренци? Дискусиите продължават и след формалния акт на местните народни избраници, сред които надделява идеята: един от 12-те най-тачени църковни празници да се окаже в центъра на събитията. Първоначално празникът се казва „Ден на Силистра”. Две-три години по-късно отново Общинският съвет заковава: 14 септември се именува Празник на Силистра, а преди и след него мероприятията от съпътстващата културна и друга програма се наричат Дни на Силистра. И така до 1 октомври, когато се чества възвръщането на Южна България към майката родина България в резултат на Крайовската спогодба от 7 септември 1940 година.

         В първите години след 1990 г. в Силистра излизат три вестника – „Нова силистренска трибуна”, „Порт Силистра” и „Спектър Силистра”. Разгръщаме подвързаната им периодика в РБ „П. Павлович”, за да установим, че преди 20 години в единия от тях за празника не става и дума в дните около 14 септември. За другите два е важна дискусията по спора  – кой, кога, къде, защо? В нея участват журналисти, краеведи, историци и др. представители на тогавашната интелигенция. Типично за онова време за всеки от тях е важно да представи доводи, по възможност обосновани с исторически „извори”, за да е ясно доколко новите властници се опират на старите представи за празничност, традиции и народна веселба. От медиите научаваме, че първо тогавашният кмвет инж. Стоян Плугаров в скромно каре поздравява силистренци за празника. Едва години по-късно до кметското писано слово на д-р Петър Илиев, д-р Георги Панов, инж. Иво Андонов се нареждат поздравленията на председателя на Общинския съвет, на областния управител, на фирми и институции, на задочни приятели на Силистра и на прочие инициатори на актове на внимание към празника.

         Какво научаваме от тази дискусия? Според виден културтрегер  в лицето на тогавашния началник на отдел „Култура” Снежана Бояджиева, връзката с христовата вяра е добър знак за силистренци, за да имат празник навръх Кръстовден. Смята се за естествено в основата да са културни прояви, а т.нар. търговско изложение в Младежкия дом, после предрешено в панаир на площад „Свобода”, за да се върне в първоначалното си положение, е „нещо”, което допълнително привлича хората от града, както и гостите на Силистра. Впоследствие гвоздей на програмата става „биреният фест”, нагласен на специална сцена на паркинга на община Силистра пред входа на Дунавската градина. С годините чалгата завъртва кръшна снага и се прицелва в най-тънките емоции на народа. Звездите на поп-фолка идват до града на река Дунав, за да посветят с отразената си светлина. Срещу тлъсти хонорари, платени от общината. И бира, кебапчета, музика до дупка...Световната икономическа криза все още е някъде в утробата на бъдещия 21 в., поради което веселбата е дълга, упоителна, скъпа, но очаквана и обичана.

         Иначе панаири в Силистра е имала в различни сезони, вкл. около 1 октомври, за да се впише в патриотичното добруджанско чувство новият български дух. Според краеведа Вълчо Радев тогавашният вестник „Подем” заявява през 1941 г., че с панаира се възражда една традиция от преди 28 г., т.е. от преди румънската окупация. На границата на двата века – 19-я и 20-я, все пак силистренци правели свои панаири през м. септември, за да конкурират съседите си от Кълъраш. В дискусията има място и за предложението: 14 септември, щом е Празник на Силистра, трябва да е...празен ден, т.е. неработен.  Оказва се обаче, че търговците частници нямат интерес да почиват и така става ясно, че заради празника ще пропуснат да работят само чиновниците.

         И така, улисани в спорове „за и против”, Празникът на Силистра записа своите първи 20 години. За да имаме повод на 14 септември да си облечем новите дрехи и да отидем сутринта на света литургия в катедралния православен храм, за да чуем мъдрите думи на митрополита на Силистра: Генадий, Геласий, Иларион, Амвросий. По-късно през деня да намерим свободни минути, за да уважим празничните прояви. Вкл. от миналата година и Тържествената сесия на Общинския съвет – тогава до сами река Дунав, а тази година – в Градската художествена галерия. За да завършим деня с наздравици и заря, във фойерверките на която да замлъкнат завист и ненавист, омраза и политическо противопоставяне.

         Какви спомени имат нашите съграждани от тези две десетилетия?

Геомил Георгиев – частник: „Аз свързвам празника на Силистра с панаира и със събитията на сцената. Както и с голямата заря.”

Калоян Кирилов - чиновник на държавна служба, фотограф: „Харесваше ми като имаше „Бирфест”. Канеха се групи или просто се представяха младите. За някой може да не е било приятно да има маси зад общината на улицата, но има младежи, които там за първи път пяха пред публика.”  

Лиляна Иванова – служител в училище: „Децата чакат панаира с нетърпение. Така увличат и родителите си. Всеки гледа да натъкми и осигури необходимото на детето си за започването на новата учебна година веднага след празника. Силистренци се гордеят с града си и с голямата река!”

Любен Дашев – учител, поет и рибар: „Древен град,  покрит със слава, празникът да продължава. Но от чалгата – към рока, /вече и изтича срока/. Добруджа – земя широка, с чудните народни песни, из Родината известни. Земя древна, плодородна и на всички майка родна!”

Светлана Великова – бивш зам.-кмет, настоящ общински съветник и гл. секретар на администрацията на областния управител: „Имам хубави спомени от празника на Силистра, вкл. с гости - официални и творчески колективи от побратимените градове Ржев и Люлебургаз. Много важни личности сме посрещали - през 2005 г. - премиера Сергей Станишев, през 2006 г. -  Георги Първанов, по-късно зам.-председателя на НС  проф. Атанас Семов, групата от творци на издателя на книги Иван Гранитски.”

Юзай Незир – лекар, дългогодишен самодеец: „Септември...Със зaпочвaнето нa този месец по улиците нa Силистрa зaпочвa дa цaри еднa другa aтмосферa с ведринa,топлинa, свежест, музикa, концерти; с хубaв зaряд, изпълнен с множество културни прояви; с енергиятa нa зрителите и със смехa нa мaлките децa, които тръпнaт в очaквaне дa покaжaт своите дaрби рaзнолики.”

Лиляна Николова – учител: „В първите години на отбелязването наистина се чувстваше празничността. За това допринасяха и съпътстващите прояви, особено бирфистът. От 2-3 години за мен не е никакъв празник, отвсякъде лъха на бедност и провинциалност. Общината показва безсилие да организира нещо смислено. Като добавка този ден е и работен, така че за какъв точно празник говорим? Дори това, което прави Община Тутракан е на светлинни години разстояние от нас.”

Георги Кардашев, юрист от София: „Празникът на Силистра за мен винаги е бил символ на добруджанското стремление към силната вяра, която сплотява силистренци в тежката им задача на пазители и посланици на българската култура в пограничния ни район. В детските ми спомени живеят въртележки и захарен памук, както и удовлетворението от успешно изрецитираните строфи на някое празнично стихотворение.”