Панаири, панаири, мои детски най-красиви светове...

            Назаем от в. "Силистра ПРЕС": Едно време  сборът на селото и панаирът в града са били „голяма работа”. Години безпросветни, но заветни в стремежа да станеш част от празненството. Пътуваш часове наред в каруца, за да достигнеш до мястото, където народът е дошъл, за да си купи свирка, кравайче, сакъз, небетшекер и захарен памук. Е, някоя замомяла девойка от забутано село може да се надява и на мънисто против уроки, за да й краси огърлицата от пендари, приготвени за годежарския чеиз.

         В Силистра в миналото е имало панаири неведнъж, не на едно място и едва ли само в едно време на годината. Твърди се,     че най-често са ставало за Кръстовден. Достатъчен повод той да надделее при избора на 14 септември за Празник на Силистра през дълечната 1992 г. Любопитно е, че панаирите са били на мода преди Освобождението на България от турско робство, но след това те отпадат от дневния ред на обществото. Вероятно защото на преден план излизат дюкяните. Така де, европеизираме се значи.

До 400 годишно са стигали дюкяните от 80-те години на 19 в. до първото десетилетие на 20-я. Казва се, че е имало търговци от Румъния, Сърбия и Турция, идващи не само за силистренския, но и за добричкия панаир. Поне така четем в публикация в местен вестник по разработка на покойната вече историчка Мариана Хинева, н.с. в Историческия музей.

Иначе празник на Силистра дълго време в края на по-миналия век е била датата 10 февруари.

Всъщност, и днес денят на освобождението на Силистра е празничен за обществеността, макар това най-често да се изразява в поднасяне на цветя пред паметната плоча, свидетелство за навлизането на руски войски на наша територия. И тогава местната власт, наричана „градско управление”, взема решение да нарече деня „годишен празник на града”. След 1940 г. празник на града става 1 октомври, денят, когато българските войски се връщат триумфално на родна земя. След 1944 г. обаче кратката традиция е забравена, защото изпъкват друг вид празници: 9 септември, 1 май и др.

Така по някои сметки излиза, че някъде около половин век, примерно до 1951 г., в Силистра не е имало празник, гарниран с панаир. Годините са бедни, но постепенно се стига до идеята промишленост, ширпотреба и земеделие да си подадат ръка. Панаирът отново е факт, разбира се, без трапези, зари и културни изпълнения.

Има местни историци и краеведи, които в началото на 90-те години са били петимни да подкрепят идеята Гергьовден да бъде празник на Силистра. Защото, видите ли, някога в града е имало манастир на името на светията земеделец.

И така...до Кръстовден. Старият нов Празник на Силистра.

Предшестван в сегашно време от Деня на Съединението. След него е винаги очаквания с трепет нов старт на учебната година. Хиляди деца са получили подарък на деня празник на града, наречен за учебното време. Особено първокласниците са най-подходящите адресати за подобни подаръци. Септември е богат на празници, защото в третата му десетдневка е Денят на независимостта.

Какво да сложим на трапезата на Кръстовден?

Печена кокошка, баница с мая и прясно мляко на фурна. Който може да си ги позволи и да прецени, че имат място в менюто между пържолите. Да не забравяме, че Кръстовден е празник и на пожарникарите. Той долу-горе е връстник на силистренския празник, защото се чуства от 1992 г. Негови инициатори са огнеборци от София, Плевен, Русе и Бургас.

„Седем дни развлекателна фиеста” е нарекъл някогашният в. „Порт Силистра” развлекателната програма за първия Празник на Силистра през 1993 г. Тя включва изложба базар, песни и танци от Сибир и Молдова. Гвоздей на програмата е купонът на бирата, започнал точно в 11 часа на 18 септември на територията на спортна площадка „Истър”. На сцената в театъра е играна пиесата „Как се обира една банка”, а в бирения ден е намерено място и за ревю спектакъл.

В първите години на празника се ражда и проявата „Аз рисувам моята Силистра”, която и сега намира поле за изява. Била е комбинирана с шах турнир на открито, вкл.  с грамадните фигури. „Често сме правили демонстрации на различни спортове – джудо, колоездене, кросове и др.”, спомня си Виолета Балева, дългогодишен ръководител на отдел „Култура”.

Постепенно в Дните на Силистра се вмества и Фестивалът на старите градски песни.

Веднъж в центъра на града,у друг път на импровизираната сцена амфитеатър пред разкопките на южната крепостна стена. Случвало се е Етнографският музей да се активизира и да предложи своя ретро програма. За голяма радост на децата и на гостите на града, представители на чуждестранни делегации, каквито ще има и тази година – от Кикинда, Сърбия; от Хмелницки, Украйна, и от Румъния. Фирма „Софийски имоти” първа идав в Силистра, за да покаже шоу на т.нар. видеостена. На наша сцена за празника на града своето творческо умение показват Георги Минчев, Богдан Томов, Развигор Попов и Мими Иванова, дует „Ритон”, ансамбъл „Българе”, група „Булгара”...

През всичките тези години „черешка върху тортата” са били фойерверките. Заря е имало и в точно в 24 часа в годината на милениума. Гърмят цветовете в нощното небе, а група „Нафталин" пее „Лет ит би” („Да бъде! ”)

Да бъде ден: Празник на Силистра!