Назаем от Позитивното - храна за душата: СЕПТЕМВРИ: С ръка ще махна. Ще изпратя лятото, отправено към спомена на времето. Признавам си, че ще ми липсва вятъра и топлите лъчи на слънчогледите...И шарените сенки на тополите, в които си отглеждахме мечтите...Дъждът, за който толкова се молих, а после ме отнесе без да пита...Щурците ще ми липсват. Като песен, която е заспала недопята. С ръка ще махна. Ще посрещна есен. А лятото ще тръгне в необята...Но някак светлосиният му смях, разля се като звън по мойте устни. И слънчев лъч в сърцето си прибрах. Инат ли съм? Отказвам да го пусна...Родена съм с дъха на топлината, и лято ще съм точно до забрава. Посрещам есента. Но във душата ми едно щурче се сгуши. И остава.
/един стих на Мира Дойчинова - irini/
Няма коментари:
Публикуване на коментар