Александър Кашъмов: Промените в закона за публичност на имуществото са гнила ябълка

Ал. Кашъмов, ПДИ

          Тази седмица се очаква решението на президента дали ще върне за разглеждане в следващия парламентпромените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Текстовете в него, предложени от лидера на РЗС Яне Янев, бяха приети в нарушение на процедурите за внасяне на поправки, обсъждане, а след това и гласуване. Освен това във финалния вариант останаха спорни промени, засягащи и мениджмънта на частни компании. При гласуването на второ четене вносителите изтеглиха идеята си законът да обхваща и всички кандидати на изборни длъжности, както и всички от ръководствата на неправителствени организации (реакцията на сектора успя да остави в поправките изискването това да важи само за тези, които са били финансирани с публични средства или от ЕС). 

За начина, по който бяха направени промените и има ли смисъл от тях, "Дневник" разговаря с 

Александър Кашъмов, 

директор на правната програма на . Фондация "Програма Достъп до информация" 

        - Как ще коментирате последния вариант на промените в закона за публичност на имуществото, приети в края на мандата на този парламент?  

         - Дълбоко проблематичен е приетият вариант, защото начинът, по който беше приет, е подигравка с демократични принципи на правовата държава – върховенство на закона, прозрачност и обществено участие в процеса на вземането на решения. Той беше гласуван в нарушение на правилника на Народното събрание и на Закона за нормативните актове. Освен това е подигравка и с гражданите. Не трябва да се забравя, че този законопроект засяга две конституционно гарантирани права. От една страна, е защитата на личните данни, заложена в член 32 от конституцията и, от друга страна, е достъпът до информация, гарантиран в член 41.  Законопроектът не беше обществено обсъден, трябваше напр. да се направи сравнителен анализ със законодателствата на други държави - членки на Европейския съюз, за да се види дали и при тях съществува подобна практика за подаване на декларации. В зависимост от това какво се открие трябва да се види тези държави в какъв контекст и какви обществени въпроси са заложили като основание съответните длъжностни лица да подават декларации. По същия начин, ако се окаже, че няма такава държава - членка на ЕС, да се направят изводи и да се види какво е уникално в България, че да се приеме такъв режим, който не съществува другаде. Това е необходимият широк, спокоен и разумен подход.

             Оттук нататък като разглеждаме закона - има категории хора, които участват в частни организации, което поставя редица въпроси. На първо място при тях не е възможно корупция в по-стегнатия смисъл на думата, защото от тях не зависи вземането на решения. Това все пак е самата сърцевина на закона – да бъде осъществявана превенция чрез прозрачност на тези, които носят отговорност и взимат крайно решение, което може да се отрази на гражданите. Когато някой не носи тази отговорност целта на закона се размива и най-естествената последица от това, че любопитството ще се насочи към хора от частния сектор и ще се отклони от тези, към които трябва да бъде насочено. А именно към висшите държавни хора в тази страна.

             Трябва да се прави разлика между правото да знаем, което е международно право, признато на ниво Съвета на Европа, и от международните институции и обикновеното любопитство, което не е призната от правото ценност, а точно обратното. Любопитството в ЕС е забранено чрез законодателството за защита на личните данни – директива 95/46, конвенция 108 на Съвета на Европа.

       - Необходимо ли е според вас президентът да наложи вето на приетите промени?

              - Не мога да си представя откъде може да бъде почерпена морална сила да не се наложи вето на такъв закон. Призовавам президента да прочете стенограмата от пленарното заседание на парламента на 7 март (тогава беше първо четене на законопроекта - бел.ред.) Там в репликите на народните представители е концентирано цялото безобразие, потъпкване на законите и на конституцията, арогантността и непрозрачността. От стенограмата се вижда, че се води борба законът да бъде приет за един ден, което съвсем случайно не се случи. Той трябва да изследва и защо проектът не е разпределен на водеща комисия, каквото задължение съществува според правилника на парламента.

               Този законопроект е символ на скъсаната връзка между гражданите и техните представители. В момент, в който гражданите искат прозрачност и участие в процесите на вземане на решения, да се приеме в нарушение на Конституцията и на изискванията за прозрачност и обществено обсъждане закон или е израз на подигравка към хората, или е истерия или някакво отмъщение.  Или просто целта е да бъде отклонен прожекторът на внимание от хората, които заемат длъжностите и трябва да подават такива декларации. Липсва финансов анализ на ползите и разходите, на капацитета на Сметната палата да обработи тези документи.

        Този законопроект е болен, предварително роден с гнилост в него. И президентът трябва като човека, натоварен с най-голямо доверие, да даде ясен знак в обществото, че такива неща няма да се допускат. Като символичен жест той трябва да върне тази гнила ябълка, където й е мястото, а да не позволява тя да попада в блюдото на трапезата, от която гражданите трябва да консумират чисти храни.            Може да има смислени текстове от закона, но неправителствените организации бяха твърде стресирани от тази внезапна атака към тях и не съм сигурен, че имаха време да рефлектират и да изразят становища по други моменти от закона, които може би са смислени. Но това е част от болестта на този закон – липсата на прозрачност.

     - Именно с голяма заявка за прозрачност започна работа и служебното правителство. Възможно ли е в рамките на два месеца да бъде променено нещо в тази насока?

 - На едно служебно правителство не трябва да се възлагат прекалено големи очаквания. Защото най-големият проблем, е че то няма законодателна инициатива. Но това, което може да направи, е да стабилизира прилагането на съществуващите закони. Миналия месец "Програма Достъп до информация" публикува проучването на активната прозрачност на интернет страниците на всички институции (бел. ред. - рейтингът проследява доколко административните структури на изпълнителната власт изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация и други нормативни актове за публикуване на информация в интернет, както и как те отговарят на заявления за достъп по електронен път).

       Това, което служебното правителството може да направи, е да се вгледа внимателно в този рейтинг на прозрачността, защото той улеснява в това да се установи къде има проблеми и да се пристъпи към оправянето им чрез подобряването на активното публикуване в интернет. Това е много важно, защото в България няма министерство, което да координира интернет страниците на институциите. Освен това може да се вземе отношение към повечето нашумели казуси, свързани с непрозрачност.

         Например министърът на финансите в предишния кабинет отказа да предостави достъп на журналисти до декларациите на независимите народните представители, които харчат партийна субсидия, насочвайки я към определена политическа партия. По този казус още се води дело. Тези декларации трябва да се предоставят. Трябва да се даде ясен знак, че договори на министри, на председатели на държавни агенции, кметове с частни фирми също трябва да бъдат предоставяни, ако до тях се поиска достъп по реда на закона. Информация за заплата и бонуси трябва да бъде достъпна.

Правилно е да се осветли не само властта, а и свързаният с властта бизнес. Тук трябва да се започне от държавните и общински дружества. Дори една държавна фирма да не получава директно пари от бюджета, тя най-честно експлоатира някакъв държавен ресурс и правилото е, че тя трябва да работи в обществен интерес. Не може такива фирми да регистрират огромни печалби, които да се разпределят по частни лица. Може би това не е юридически, а морален въпрос. Но моралът има значение за прозрачността и достъпа до обществена информация.

         Не на последно място информацията за вземането на решения в държавните институции трябва да бъде достъпна и прозрачна. Това означава обсъждане на ранен етап, публикуване на проектите, дискусии със заинтересуваните групи. Става дума за прости правила на демокрацията и те съществуват у нас, но трябва и да се спазват. Дори тези стъпки да не се доведат докрай, е важно да се започнат. Защото това ще доведе до по-голяма прозрачност на управлението, а, както знаем, това води и до по-голямо доверие.

         Като част от заявката за прозрачност на служебното правителство и в отговор на желанието на протестиращите беше обявено формирането на т.нар граждански съвети към министерствата. Оказа се, че например към министерството на правосъдието отдавна съществува подобен съвет. Доколко съществуващите или новосъздадените ще могат да свършат нещо наистина смислено в рамките на два месеца и не е ли това по-скоро само заявка за прозрачно управление?

       - Трябва да е ясно, че демокрацията в България не започва от вчера. Има много съвети, които са създадени към различни институции. Но е много важно да бъде направен преглед какво те са свършили, за да се разбере какви са проблемите на досегашното общественото участие. В редица случаи се оказа, че те не са били достатъчно ефективни.

          Основният смисъл на гражданското участие във вземането на решения е първо да бъде обсъдено това, което дадено министерство има намерение да прави, да чуе предварително мнението на засегнатите, техните критики и, от друга страна, да се съобрази поне с част от тях и да придобие по-голяма легитимност за своите решения. Програма номер едно е участието на обществеността в проектите за нормативни актове. Там е заровено кучето, защото в министерствата непрекъснато се приемат правилници и наредби, които обаче се оказва, че не са обсъдени предварително. В това отношение срокът, предвиден в закона за нормативните актове, е лош, защото е кратък – само 14 дни. Регулации не се правят така, това се случи у нас около финалния спринт преди приемането в ЕС.

        Тогава се придоби навик да се правят на коляно регламенти и те да не са качествени, защото не са обсъдени. А от друга страна, някои се оказват лобистки. Затова тук трябва да е акцентът – едно обсъждане на промяна на наредба не може да трае по-малко от месец. Текстове трябва да бъдат публикувани предварително, а различни организации да могат да изпращат становища. След това да има обществено обсъждане с всички, които са засегнати. В предишното правителство за най-голяма изненада на всички, единственото министерство, което правеше такива обсъждания, беше министерството на вътрешните работи. Странно е, че този хубав почин не се превърна в практика навсякъде. Това е диагноза за нивото на демокрация и нивото на желание на управляващите да се вслушват в гласа на гражданите. Освен това всяко ведомство може да публикува мненията и критиките на организациите и да се аргументира кои приема и кои не.

          Това е абсолютно задължение за една разумна администрация и е гражданското участие, за което говорим. Така се случва във всички демократични държави, защото съвременната демокрация е демокрация на гражданското участие и се различава от демокрацията на 19 век, която е демокрация на представителите. Ако това не се схване, доверието няма да се повиши и ще удължи тази агония.

http://www.dnevnik.bg