 |
| На сн.: Белчо Маринов - Музей галерия "Дулово", Й. Стойчева-зам.-кмет, Ив. Гранитски, акад. Г. Марков |
Навръх 100-годишнината от победата на България над
Османската империя – НА 13 МАРТ 2013 Г., гост на Дулово бе акад. Георги Марков,
който представи своята книга „България в Балканския съюз срещу Османската
империя 1911-1913 г.”. Той бе поканен от Музей галерията в Дулово със
съдействието на общината. Книгата е дело на издателство „Захарий Стоянов”,
чийто директор Иван Гранитски също участва в патриотичната проява. В нея се
изявиха със стихове, есета и презентации ученици от местните средни, основни и
професионални училища.
Какво заяви акад. Марков пред аудиторията: „Историята
не започва с нас и няма да завърши с нас. Преди 100 години българи превземат
непревземаемата крепост в Одрин, сътворявайки „българското чудо” в края на
Балканската война през март 1913 г. Тогава никой не е вярвал, че българите и
техните съюзници ще победят Османската империя, притежаваща огромни човешки и
материални ресурси върху три континента: от днешна Албания до Персийския залив,
Йемен и днешна Либия. Десетилетия преди нас горчив опит споделят Сърбия, Черна
гора и Гърция, които губят последователно две войни срещу османлиите. Така на нас, българите, ни се оказва честта да опровергаем максимата на руския
император Николай II: „Само империя може да побеждава
империя”. И става така, че една нация, която до преди 34 години е нямала държава,
прави от Дунавския вилает една модерна държава с генерали, родени в Османската
империя, но придобили самочувствие, че могат да я победят. В Цариград не са
вярвали, че бившата рая ще я надвие.
 |
| Ученичката Светлана Великова чете есе за пра-пра-пра дядо си Лалю Колев, родом от Габрово, но женен в село Межден, сам участник в Балканската война, доживял до 96 г.; дъщеря му Николина в село Върбино е жива и е на 100 г. |
Командващият Трета армия ген. Радко
Димитриев заявява още на 12 август 1912 г. във Велико Търново пред генералите и
пред цар Фердинанд: „Ние империята ще я смачкаме само за три седмици”. И това
се случва. Победата над Османската империя обаче минава през превземането на
Одринската крепост. Османската армия е била армия с модерно въоръжение. Имала е
самолети, но са й липсвали пилоти. Майор Мустафа Кемал, бъдещ Ататюрк, се
пита: „Защо империята губи войната?” По-късно е военен аташе в София и
вижда с учудване, че в българската столица има опера и прави извода, че
България е европеизирина. На 11 май наблюдава манифестация във връзка с празника на
братята Кирил и Методий и заявява: „Българското основно образование победи
империята”. Тогава на всеки 10 войници 7 българи са имали поне
начално образование, докато при турците едва 1 е бил грамотен. А всички те
участват в една „машинна война”. За противника българските самолети са били
„летящи змейове”. Националният идеал „За единна България” е бил големият стимул
за българската войска, от която 230 хиляди са доброволци. В онова време 1,5 млн. българи живеят в рамките на
Османската империя – в Одринска Тракия и в Македония. Затова войната за
българите била освободителна. Българинът е имало за какво да загине. В турската
армия войниците са били предимно от арабски произход, вкл. от Дамаск, Йемен и
Кайро. За тях войната е била обявена за джихад, т.е. за свещена война срещу
неверниците, но не е обвързана с национален идеал за Турция.
Османската империя е била обречена да изчезне. Българската
победа е предпоследното „действие”, следващото е Първата световна война. Реформите през XIX в. не я променят. Тя остава теократична. Така
българите, надвивайки империята, владяла ги 5 века, успяват да победят робското
в себе си. За сравнение: до 1878 г., т.е. до Освобождението от османско
робство, българите са нямали право да носят оръжие, освен като хайдути и като четници
в Балкана. Затова трябва да тачим паметта на загиналите, защото не всеки може
да бъде герой. И още, както казва полк. Борис Дрангов: „Две смърти няма, но без една не може.” Поднасяйки цвете
пред паметниците, ние съхраняваме своето достойнство."
Няма коментари:
Публикуване на коментар