* Социалната мисъл се гласи за „презареждане” в
регионалните медии
Навръх
поредния Световен ден на свободата на пресата – 3 май 2012 г., в „Артсалон”-а
на Радио Варна с любезното съдействие на неговия директор Елица Виденова се
проведе дискусията „Регионалните медии – свобода и зависимости”, под егидата на
СБЖ и Фондация „Фридрих Еберт”. Сътрудничеството между тях продължава повече от
30 години. Основни докладчици бяха проф. Милко Петров от СУ „Св. Климент
Охридски”, доц. Георги Калагларски, член на УС на СБЖ и преподавател във
Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, и доц. Маргарита Пешева.
„Преди 16 години Варна постави у нас началото на честването на Световния ден на
свободата на пресата, действащ от 1993 г. по инициатива на ООН”, заяви доц.
Калагларски вместо приветствие към участниците в семинара, представители на
медии от Варна, Силистра, Сливен, Плевен, Бургас, Шумен, Русе и др. градове на
страната.
Според проф.
Петров, днес медиите са в затруднено положение по отношение на това към кого да
бъдат отговорни – към собствениците си или към публиката? Защото, благодарение
на глобализацията, зависят едновременно от пазара и от политиката.
Междувременно двама американски изследователи са сумирали всички възможности на
журналистиката в 9 ценности. Сред тях: способността да се отразява истината; да
се проявява лоялност към гражданите; да се отстоява независимост от тези, за
които журналистите пишат, за да бъдат т.нар. независим мониторинг на властта; да
се представя значимото по интересен и уместен начин, и още – изчерпателно, но
пропорционално на важността на събитието; възможността журналистите да
изразяват личните си убеждения. Неспособността да отговарят на всечки тези
ценности води до появата на друг вид журналистика, наречена „гражданска
журналистика”, която е и журналистика на протеста. Има прогноза, че рано или
късно този вид журналистика ще измести „официалната”. Тя възниква
като занаят като делегирано отглеждане от публиката за нареждане на дневния ред
на обществото за прогноза и оценка от гражданите. През последните години
медийните монополи обезличиха журналистиката, подчинявайки я на едно и също
съдържание. Другата опасност е комбинацията между съдържание и реклама. Мнозина
определят журналистиката като равностранен триъгълник, в който страни са
„изданията – властта и аудиторията”. И още една синтезирана мисъл по изказването
на проф. Петров: „Хомо еректикус е изправеният човек; хомо сапиенс е разумният
човек, хомо луденс е играещият човек – време е да се появи хомо политикус –
политическият човек, както и хомо фабер – работещият човек”.
 |
| Беседа с руски журналисти, посетили семинара на СБЖ и Фондация "Фридрих Еберт": най-вляво е Елица Виденова, в средата е доц. Калагларски, вторият отляво надясно е проф. Петров |
Какви
наблюдения имат специалистите по спецификата на регионалните медии у нас в
момента? Картината наподобява тази от 1990-1995 г., когато в повечето градове е
имало по един вестник – официоз, представящ властта, и друг – негов опонент,
съществуващи по т.нар. дуалистичен модел. При все, че журналистът от местната
медия вече е повече регистратор и наблюдател, отколкото изразител на
обществените потребности. Той работи в условията на „дресировка и
саморегулация”. За да се стигне дотам, щото медийният образ на реалността да е
разместил приоритетните ценности на обществото в съответния регион. По подобие
на централните медии на много места престъпността е приоритет и в регионалната
преса. И в същото време четящата, слушащата и гледащата публика е по-критична
по правило към регионалните медии, вкл. и по причина на взискателността си към
нея. В същото време се доказа от практиката, че когато медиите нацелят теми,
интересуващи обществото, те могат да притиснат властта да си коригира
политиката: напоследък примерите носят имената „шистов газ”, „пенсии” и „цени
на лекарства”. Така те са се превърнали в активни защитници на обществените
интереси, както би трябвало да бъде.
Каква е
цифровата статистика в сравнителен план през последните 10 години? През 2002 г.
в България е имало 58 всекидневници и 169 вестници с друга периодичност. През
2006 г. – 446 вестника, през 2010 г. – 358 бр. Последно – сметките показват, че
годишно у нас излизат сумарно 339,8 млн. вестници. И още едно впечатление – в
регионалните медии все още не са навлезли чужди капитали, за разлика от други
страни в Средна и Южна Европа, където има инвеститори от Скандинавия и Германия, например.
Причината – преценката, че у нас няма икономически потенциал, поради което е
свит потребителският пазар. Допълнителна цифрова информация разнообразява
краските в картината на медиите в България. По отношение на списанията: 778 (2006 г.), 695 (2010 г.).
Последна засечена цифра на общ тираж – 32,1 млн. бр. Радиостанциите: преди 10
г. – 32, пет години по-късно – 107, за да намалеят до 86 през 2010 г. Телевизиите:
110 през 2007 г., през 2010 г. – 100.
Според доц.
Маргарита Пешева, съвременният журналист трябва да бъде човек – оркестър и
интегрален модерен оператор, който работи умело в мултимедийна среда. За да
остане верен на публиката. При положение, че едно изследване, направено през м.
февруари 2012 г. е показало, че през последните 3 години 57% от младите хора от
15 до 29 г. не са прочели нито една книга. Защото те си имат „Гугъл”. И още:
все по-важни стават социалните мрежи. В България те са по-предпочитани от
блоговата система. За медийната среда – има няколко силни вестника у нас, но
телевизията е №1 по отношение на влиянието над хората. Тя формира ценности на
70-80%. Пак по изследванията е изводът, че хартиеният вестник има бъдеще у нас,
разбира се в съжителство с дублетната си форма – електронното си издание в
интернет. И радиото има бъдеще, но с неговото мнение аудиторията ще се
съобразява в по-малка степен. Предстои голямо изпитание обаче във връзка с
технологичните предизвикателства, защото журналистът на бъдещето ще трябва да
работи еднакво добре с всички възможни нови технологии. Неминуемо и е
очакването т.нар. социална мисъл да мине в процес на „презареждане”.
„Отговорите на много от въпросите са толкова сложни, че няма да ни стигне
времето като Шехерезада в продължение на дни и нощи, за да ги обсъдим”, заключи
дискусията доц. Маргарита Пешева. (jordansilistra.blogspot.com)
Няма коментари:
Публикуване на коментар