Дарина Палова, юрист от Програма „Достъп до информация” Неведнъж в ПДИ са постъпвали въпроси за предоставянето на информация по електронен път и най-често - следва ли да се заплаща за нея. Последното запитване беше съвсем наскоро, от служител в институция, който директно попита един от колегите ми: „Извинявайте, но защо смятате, че информацията, предоставена по електронен път трябва да е безплатна!?“ С този коментар на действащите в момента нормативи за разходите в областта на достъпа до информация ще се опитам да разсея евентуалните неясноти по темата за заплащането на електронния достъп до информация. За да стигнем до по-малкото, нека да тръгнем от по-голямото: трябва ли да се плаща за информация, получена по реда на ЗДОИ? Съгласно разпоредбата на чл.20 ал. 1 от ЗДОИ достъпът до информация е безплатен. Да, но не съвсем. Според разпоредбата на ал. 2 търсещите информация следва да заплатят направените разходи по нейното предоставяне и това става по нормативи, определени от министъра на финансите. Освен това в закона изрично е посочено, че те не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. Как би могло да се обобщи написаното дотук на разбираем език? Ако искам да получа копие от кметска заповед и подам заявление за нея като посоча, че предпочитам хартиено копие от исканата информация, ще трябва да платя за листа хартия плюс копирането. Ако пък искам да ми я запишат на CD, трябва да си платя диска и т.н. В смисъла на написаното дотук, заплащането на разходите по предоставяне на информация е разбираемо и резонно. Малко история: Как се определяха разходите от приемането на ЗДОИ до началото на тази година? В началото на 2001 на основание чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ бе издадена Заповед № 10 на министъра на финансите, която определи действащите нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация според вида на носителя. Така например, според заповедта, за получаване на копие на хартиен носител се заплащаха – 0.09 лв, а за разпечатване – 0.12 лв; за получаване на информация на дискета – 1.20, на CD – 5.00 лв. и т.н. Що се отнася до информацията, получена по електронна поща, в заповедта беше фиксирана цена от 0.30 лв за 1 МB като изрично се посочваше, че се заплаща всеки започнат мегабайт. И така, някак неусетно изминаха 10 години, в които заповедта на министъра на финансите беше основният шифър, определящ колко струва определена информация под една или друга форма. Кой от ключовете най-малко съответстваше на ключалката: кое бе слабото място в заповедта? Най-неясна и трудно приложима се оказа точката, определяща разходите за предоставяне на информация по електронна поща – 0.30 лв. за 1 МB. И как можеше да е иначе, при положение, че за повечето хора 1 МB не означава абсолютно нищо и по-лошо, оказа се, че е така и за тези, на които трябваше да говори нещо. С няколко думи, всеки даде най-доброто от себе си в борбата за прилагане на въпросната точка. В някои случаи информацията се изпращаше по електронен път само след предварително заплащане на 0.30 лв. на място в институцията; в други – именно изискването за определяне и заплащане на цена, и съставянето на протокол, се оказваше пречка за достъпа до информация по електронен път; а понякога служителите просто "си затваряха очите" и не искаха нищо в замяна на изпратеното по електронна поща, макар и с риск да не спазят заповедта. Извън конкретната тема, другите слабости, които се проявяваха с времето бяха свързани с фиксираната цена на устна справка: за 15 минути – 1.50 лв., твърде високата цена за получаване на информация върху CD – 5 лв., както и липсата на цена за DVD. В ежегодните доклади на ПДИ за състоянието на достъпа до информация тези въпроси бяха отразявани неколкократно в подготвяните от екипа ни препоръки, основани на анализа на законодателството и проблемите от практиката на организацията. Така например, в доклада от април 2011 е записано следното: „Остава актуална препоръката от 2010 г. министърът на финансите да преразгледа и измени заповед № 10 от 2001 г. относно нормативите за разходите при предоставяне на информация, поради драстичното намаляване на цените на носителите на информация. Предоставянето на информация по електронна поща и устната справка да бъдат безплатни.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар