В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека – Силистра бе проведена четвъртата през последните години среща с писателката Неда Антонова, отзовала се по покана и със съдействието на община Силистра, адвокат Ели Тодорова – областен управител в близкото минало, Книжарници „Везни 55“ и други партньори. Формален повод за осъществената творческа тръпка с авторката на 27 книги на почетния гражданин на Търговище бе последният ѝ роман „Моят любовен август“. Тя бе уважена с приветствия от зам.-кмета Стилиян Стойчев, от журналистката и общественичка Цветана Игнатова, поетесата и писателка Дафинка Станева, от учителката Йорданка Господинова и др. представители на обществеността.
Представянето му обаче
бе възможност пред аудитория от хора предимно в по-късната възрастова група да се
говори за проблемите…на днешните младежи, изкушени от много предизвикателства
на съвременната цивилизация в духовен и прагматичен план. За целта бе ползвано
подзаглавието „Едно пътуване до ръба на живота“, както и мотото на срещата „Книгата
– другар на ума и съветник на душата“.
И още една запечатваща
се в съзнанието фраза „Всеки народ е дете и иска да чете книги, в които е
главен герой“. Донякъде тя обяснява признанието на възпитаничката на
университет в днешния Санкт Петербург, че описва историческите събития и
участващите в тях „такива, каквито биха могли да бъдат“. Може ли си идеята да
останат в съзнанието на поколенията като примери за поведение. При това в
резултат на изследвания в търсене на отговор и на въпроса „Кой как е преживял
тези събития?“.
Културното събитие бе
вписано като номер едно в програмата на стартиралата 19-а Национална
библиотечна седмица, посветена на професионалния празник на библиотекаря – 11 май
с тазгодишно послания „Библиотеката – мисия възможна“, която ще продължи до 15
май, както обяви директорът на библиотеката Галина Раева.
Относно писателката –гост
на силистренци, трябва да припомним, че в нейната биография има и добруджанска
връзка – преди 65-66 години е била учителка в село Вокил, Дуловско, в нашия
край са родени децата ѝ, тук през 2022 г. по нейна инициатива бе единственото
по рода си честване на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски.
Всичко това ни води към заслужено внимание към основателката на сп. „Отечество“
и единствената жена, носител на „Златен меч“ за военен разказ, както и на
неофициалното признание „най-пътуващ до читателите си писател“, въпреки своята
достолепна възраст.
За книгата си, иначе
наречена с романтично и продаваемо заглавие по препоръка на издателя, авторката
казва, че е „тъжна“ по съдържание, защото е посветена на проблемите на днешното
съвременно подрастващо поколение. В известен смисъл обаче тя е със „щастлив
край“. Причината за подхода към посланието на творбата: „нашите деца“ не знаят
какво е смърт, защото не знаят какво е бог. Потърсени са размишления от рода на
това „Какво става с човека, когато посегне на живота си?“, както и разработка „как
де поправя всичко преди да го пожелаеш да се случи…срещата по свое желание със смъртта“
(за
Антонова тя е зимен сезон).
И още – за невидимия
дух, който в сюблимния момент ти казва „какво те чака там, за да се усетиш и да
се върнеш“. И във връзка с тази проблематика Антонова посъветва присъстващите: „Говорете
с децата си за усилието да живееш, да знаят, че животът е един и в него се
преминава през различни етапи. Както и че проблемите се решават тук, т.е. на
земята. Споделяйте с децата си. Бъдете с тях приятели, доколкото е възможно“.
От всяка литературна
среща у участвалия в нея остават различни послания. Примерно в случая, „Всеки
има в живота своя август – времето, когато се сбогува със своето лято и тръгва
към отровното есенно“. Макар за мнозина „есента на живота“ е най-добрият,
най-стойностният, най-изпълненият с пълноценност период от гостуването ни на „този
свят“. Защото никога не късно да участваме в разговори за „бог, живот и душа,
какъвто недоимък според Неда Антонова има в дневния ред на съвременните деца и
подрастващи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар