В залата на Регионален
исторически музей Силистра по покана неговия директор доц. д-р Николай Тодоров и за
пореден път в подобни начинания със съдействието на Адвокатска колегия Силистра
с председател Димчо Кьосев бе представена книгата „Царска България 1879-1946“.
Тя премина с участието на нейния автор Петър Стоянович – български историк,
журналист и политик (министър
на културата в правителството на Пламен Орешарски). За изданието, което е от луксозен
характер като полиграфия – лъскава представителна тежка хартия с много снимки в
цвят, „Сиела“ казва: „Това е книга за „българският владетелски двор – личности,
длъжности, биографии и за последните 145 години тя е първата и единствената
книга, посветена на историята, структурата и биографиите на царската институция.
На практика е своеобразна енциклопедия и изследване, което заема ключово място
в съвременната историография“. Според някои изследователи това е книга извън
клишетата от „предишни времена“.
Първо от страна на адептите,
т.е. обожателите на Третото българско царство, а после и на обратния подход –
на неговите противници от периода да комунизма, когато отношението към „царската
власт“ е било идеологизирано – логично, но ненужно. Така са се наслоили няколко
паралелни разказа. А „историята е много повече от лично пристрастие“. Авторът
твърди, че и в момента преподаването в училище по българска история е „особен
разказ – по-скоро приказка, фикция“, при това на принципа „черно – бяло, добри и лоши“ и
пр. В него българската армия винаги е победителка, за българските политици
провалите винаги са резултат от външни влияния и фактори.
Според Стоянович, който
е „доктор на историческите науки“ и със защитени професури в Шуменския
университет и в Института за исторически изследвания на БАН, естествената
зрялост на нашето общество изисква трезва преценка та „отминалото време“. С
идеята да го изучим по документи извън линиите на партийните пристрастия.
Впрочем, това се отнася за всеки период, включително и за най-близкия предишен,
който в момента поне в публичното пространство е повече отричан, отколкото оценяван
по достойнство със задължителните елементи на разумно-прагматична „критика“. Стоянович
смята, че има и „среден разказ“ – да се
пробие път за най-важното обобщение – как в рамките на едно поколение (примерно четвърт век) от една изостанала османска
провинция България е докарана до състояние, което е близко до това на доста европейски
държави по това време - към 1912 г. (става
дума за Испания, Италия, Португалия).
Нещо, което, отбелязва изследователят,
не успяват да направят за 35 години съвременните ни политици, независимо че
формално са много по-образовани от своите някогашни предшественици, начело на държавните
институции. С обяснението, че повечето от тях в първите десетилетия на възстановената
българска държава не са имали по-висок образователен ценз от I-IV гимназиален клас. И въпреки това
са стояли достойно да европейски аристократи, крале, султани и потомствени чуждестранни
дипломати. Нещо, което не можело да се каже, че се отнася до повечето от „големите ни играчи на днешното време“.
Относно подредбата,
книгата е създадена по логиката на читателя, за да бъде разбрана – от времето
на Александър I
до управлявалия в регентски режим малолетен цар Симеон II. По този начин тя се вписва
под своя форма в средата на „идиотите на българската псевдонаука“ - „проклятието на съвременния дигитален свят“, когато всеки може
да пише за всичко“. Реално
в нея се съдържа всичката налична информация по темата с акцент върху структурата на
придворния апарат, което с тази творба се смята за принос в науката по отношение
на разкриването на тази „паралелна държава/Министерски съвет в сянка“ във вид
на „мравуняк/пирамида“, която обаче е непосредствена връзка с останалата част
от държавата. При това с ефект от директно влияние върху българската държава и
обществото. Така читателят ще види как стоят нещата от „министър-председателя
на двора“ до прислужниците на монарха и неговата „свита“.
Според направените
проучвания всички назначени на работа в "двора“ полагат клетва и получават
подробна служебна характеристика на изпълняваната длъжност, носейки отговорност
пред прекия представител на властта в структурата. С уговорката, че половината от „служителите“ в първите
години на коронясания за български владетел Александър I – племенник на Руския император, идват от чужбина и по-специално от родното му място
– Хесен, Централна Германия. След година и
половина обаче започва подмяната им.
Стоянович няма обяснения
защо „новите“ са основно…от Пирдоп, които за година успяват да „обръгнат“, т.е.
да паснат на работата, справяйки се добре с нея. В горната си част обаче
властта в „царския двор“ продължава да е чужбинска. Чак при цар Борис III е
другата промяна – „на власт“ вече са или българи, или побългарени представители
на други нации. За аудиторията бе интересно да научи, че според Стоянович, след Първата световна война България е сред „най-вкусните“ места за служба и
изява на европейци от различни държави. В представянето на книгата бе заявено,
че най-важна роля в първите десетилетия на Третото българско царство заема
армията, за която е купувана най-модерната техника – първо от Германия, после
от Франция и т.н. в условия на постоянно превъоръжаване.
„Българската монархия
има своята специфика“, твърди Стоянович. И за това имало няколко момента, които
я различават от традициите в Западна Европа. Първият от тях: поради липса на наследствена
аристокрация „военната каста“ заема нейното…място, т.е. „военоначалници в
пагони стават графове, барони“, а техните
съпруги влизат в ролите на „придворни дами“. Втори момент е, че
българите сме егалитарен народ по психология (бел.авт.-егалитаризмът е политическа
доктрина, в основата на която е разбирането, че хората трябва да бъдат разглеждани като равни
и да имат същите политически, икономически, социални и граждански права). Книгата за „Царска България“ от
последния монархически период на страната завършва с „глава“, която е опит да
обедини биографиите на работилите за „короната“, като се смята, че има още работа,
за да бъде попълнен максимално и този пъзел от информация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар