Д-р Йордан Касабов: "Стародавни елементи от традиционни народни носии в Североизточна България"

    

В етноложкото пространство на етнографските групи в Североизточна България са консолидирани няколко групи преминали в една добруджанска. В обхода на компилацията сформират горното понятие етнографските групи: рупци, балканджии, тракийци, полянци. В порядъка на времето от началото на XIXв. те създават друга голяма етнографска група – добруджанци.  В идеята да бъде представено автентичното каквото е и в наши дни в стемежа на изследователската работа и дирене, в процесите на работа бе написана книга в съавторство с Добринка С. Петрова в която авторите с вещина и умение с подобаващ анализ и оригинални традиционни носии е поднесен за четящата аудитория четивен материал, който има приносен характер за българската наука. За пръв път книгата озаглавена „Забраждания и престилки в Североизточна България“ дава познания за уникални по рода си елементи от тоалета на жената, като най – емблематични от тях са забраждането и престилката. Съавторката  Д. Петрова представя обосновано различни техники и технологии за изготвянето и направата на тези традиционни народни красоти. Същата създава по аналог и претворява уникалният истинен вариант на всяка една от тези носии. Още повече че тя в настоящата книга показва техники и технология за тази направа. Тази статия не може в цялост да даде представа за съдържащото се в книгата познание, което всеки заинтересован може да потърси и прочете. 

За конкретиката на поясненията и представата ще направим една разходка в часност касаеща елементи по престилката на жената, които в наши дни са много емблематични и обичани, но до там. Едва ли някой си е дал обяснение от дамите какво конкретно изобразяват тези дантелени конфигурации. Сериозен компонент от битието на всяка жена е престилката като труфило. Едва ли подозирате колко информация и   характерни белези са  фиксирани по женската престилка, особено по моминската и тази на младата невеста. Известно е, че тя трябва да е отличителна – и това е неотменно изискване, както и че трябва да е оповестител и кореспондент в обществената група. По престилката познавачите безпогрешно ще отличат като по морзовата азбука нужната информация. Това било сериозен начин на оповестяване  чрез дреха за принадлежност в социална група. Защото всичко било в рамките на корекността: да можеш да представиш нещата в ход само по външността на дрехата. Нейният облик не е само изкуство, а и дълга практика на усвояване в поведенчески и нравствен аспект.

Традицията е жива по отношение на спазвания порядък в даденостите на престилковата изява с послания. В един момент от незнание и некомпетентност започва и изопачаване на посланията, отправяни чрез декорацията и елементите на символика. Имаме предвид, че поради неяснота и некомпетентност по престилките се поставят неадекватни дантелени допълнения с определена геометрична форма. Да представим  за какво точно служат и каква информация съдържат тези структури. С това начинание мислим, че ще бъдат заличени всички самотворчески и самоволни действия по полагането на допълнения в самите престилки, нещо много важно да се знае. Когато лазарката, вече мома за задомяване ( кумицата ), иска да бъде приета в обществото на очакващите бъдещо задомяване, тя обезателно представя пред всички своя статус. Много сериозен и интересен аспект – в долния край на платното на престилката, когато кумицата не е обвързана, се поставя бяла дантелена ивица във вид на печатната буква „М“. Това е незатворен ( незавършен ) макас, даващ оповестителен сигнал за необвързаност, за липса на поет ангажимент, т.е. момата е свободна. Тогава към нея могат да се обърнат майките и ергените, за да потърсят контакт в позволените общоприети правила и ред.

Да продължим с оповестителния характер на някои общоприети представителни характеристики с идентификация на отделната престилка: представяне в конфигурацията на трапец и ромб; прекъснат вертикален макас; сложен ромбичен макасен дантелен вид на канатица – мандала. Особен момент при моминската престилка е преминаването и в категорията на „големите лазарки“, когато освен гореупоменатите фигурални дантелени изображения по нея водещо място се полага на вертикалния макас. Всички елементи, посочени в текста, са знаци за обозначаване на лазарката. Вертикалният макас е със залог на искане за сбъдване на мечтите и съчетава в себе си  енергията и свободата на младата девойка. Когато погледнем  ромбичните, квадратните и другите геометрични  фигури по престилката с дантела, следва изводът, че това е молба към Богинята майка, както и  към природата да се изпълнят съкровените желания на момичето лазарка.

По своя характер дантелите по моминските престилки във форма на сложен макас или само макас са канатица – елемент от нашите тъканни орнаменти, заемали важно място в тях. Те изразяват визуално своите символни значения. Канатицата символизира макро и микрокосмическото. Долният триъгълник олицетворява земния свят, който е медиатор  при осъществяване на пряка духовна връзка с невидимия свят и висшите сили – боговете. Триъгълникът е древен наш символ, олицетворяващ Майката земя – Великата богиня майка – неин е символът „пясъчен часовник, „папионка“, „лабрис“. Отново да повторим, че това е върховен символ – „светлина“: прозрение, усещане, очакване, искане, желание за сбъдване на добри помисли. Вижда се, че по престилките на лазарките кумици има кодирани послания. Ако в долния край на престилката е пришита дантела във формата на хоризонтален макас с опиращи се един в друг два триъгълника, това означава, че момата е сгодена или ще се сгоди. Обикновено повечето стари снимки от първата половина на XX

в. показват лазарки главно с този вариант дантелени макаси по престилките (явно отново искат да са млади и да се годят?). При широк макас, когато в средата има растояние и двата върха на триъгълниците не се срещат, символното значение е, че годежът вече е осъществен и предстои сватба. Трябва да сте много наблюдателни, за да забележите посланията, а те са били значими и със сигурност са водели до резултат. Ако на широк макас в двете вертикални стени бъде поставен по един малък триъгълник в средата, то цялата общност в населеното място вече официално  знае, че сватбата е минала и това е признак за новосъздадено семейство. Малките триъгълници отделно сочат, че в семейството вече има и деца. При голям макас, когото страните на двата вертикала се поставят по два триъгълника в средата, това е понятие за род. Тук малките триъгълници вече са четири. Това на езика на българските символи означава, че първото поколение вече има деца, т.е. родът се разраства. Белег не само за плодовитост, но и за благоденствие на рода във времето и неговото естествено разрастване. Затова се е изградил народният светоглед да се сродяваш с известен род – голям, заможен, „от сой“. 

Достигнахме до съществен момент, кагато два триъгълника се се допрат с основите си  и образуват квадрат; това в символиката е сродяване. Когато в макаса на рода се постави квадратът за сродяване, се получава много характерна канатица. Тя показва, че родовете са се сродили и се разрастват. Тълкувателно комбинацията квадрат – ромб е белег  на Великата богиня, но от друга страна е и символ на земята, сиреч на плодородие и  очаквано щастие, изобилие и благоденствие в събраните два рода. Самият знак за сродство е също знаменателен – той е ромб и от двете му страни се поставят с основата си триъгълници, като върхът на всеки от тях сочи навън.Това са основните белези, които народът е оповестил за изконни, и по които прави своите отлики,както и извършва оповестяване за това „Къде е в общественото измерение“. По престилките са изразително показани още белези от съсловността, също и кодирани символи за българската идентичност. Така, отстрани на вертикалните стени на големия макас, когато има поставени по три триъгълника с върховете към макаса, това е символ за народ, показващ, че е съставна част от племена, образували съюз и създали народ.

В общия план на развитие народът, освен че е търсил обединение в племена, етнографски групи, е сътворил и символен белег, отнасящ се за разрастването на „ сродени племена“, което по презумция е препратка към понятието нация. Явно творците на приложно изкуство освен изкусни майстори са сътворявали и белезите на открояване „кое за какво е“,  за да може да разчитат значимите от това послания. Напълно успешен е бил техният замисъл – щом го има и по тъканите, това е много важно обстоятелство, ориентир е за идентичност. Прави впечатление, че визуализацията чрез канатица е посредством четири мислени триъгълника и шест в графичен порядък, ситуирани симетрично. Така в средата се образува празно пространство – на ромб или такъв, който наполовина е запълнен с по – малък ромб.  В този знак символиката нараства значимо. Ромбът в средата е половото тайнство и всички други негови символни аспекти. Това е половото сродство, сродяване на родове, а после и на племена. В това тайнствено оповестяване – езотериката е на преден план. Какво обаче не трябва да пропускаме? Престилките в своята геометрична даденост и плетеници от цветова композиция и елементи на сглобка до такава степен са вплели кодираните си послания, че наистина е необходимо сериозно изследване в представените до тук „доказателства“ по темата.

Ползвана литература: Вакарелски 1977. Вакарелски, Хр. Етнография на България, С., 1977., Велев 1960. Велев, Д. Български килими. С., 1960, Енев 2003. Енев, Хр. Светът на символите. Габрово, 2003, Касабов 2016. Касабов, Й. Богомилите вечни и живи – пратениците от вечността. Сс; 2016, Касабов 2018. Касабов, Й. Шиковското население в Добруджа. Сс; 2018, Касабов 2020. Касабов, Й. Скритият бог – древна българска даденост. Сс; 2020, Касабов 2011, Касабов, Й. Гребенското население.  – В: Понятия, ценности, промени. Историята: Време и реалности. В., 2011, с. 338-352., Касабов 2012. Касабов, Й. Шиковци като хърцои в Южна Добруджа. – В: Понятия, ценности, промени. Историята. Време и реалности. В. 2012, с. 463 -471., Михайлова 1974. Михайлова, Г. Облекло. – В: Добруджа. С., 1974, с. 207-249., Коев 1951.  Коев, Ив. Българска везбена орнаментика. С., 1951, с. 46-84.