На ход е 10-ото юбилейно издание на Международен форум "Българско наследство" - Балчик 2024 г.

От 22 до 24 август 2024 г. в град Балчик е юбилейното 10-о издание на Международен форум „Българско наследство“, носещ името на сдружението – организатор с председател Маруся Костова, главен редактор на в. "Балчишки телеграф", който тази година навърши 30 години от своето начало. Тази година през м. май г-жа Костова също имаше празник във връзка с поредната си кръгла годишнина. Форумът включва научна част с краеведски панел и с раздел от доклади и съобщения, посветени на д-р Петър Берон във връзка с издаването преди 200 години на неговия „Рибен буквар“ („Буквар с различни поучения“), който е и първият новобългарски учебник.

По традиция от няколко години сред участващите е и голяма група от учени и краеведи от градовете Силистра и Тутракан: доц. дфн Тодорка Георгиева – председател на Научен център "Дасий Доростолски" при Филиал Силистра на Русенския университет - „Реформаторските идеи на д-р Петър Берон за българското образование и просвета“ – в съавторство с Валентин Петков. Представителят на НД „Традиция“ ще предложи на аудиторията възможност да се запознаят с нови попълнения в своята колекция от копия на гравюри, посветени на Кримската война, боевете на които са водени и на добруджанска земя точно преди 270 години.

Доц. д-р Румяна Лебедова - директор на Филиал Силистра на РУ "Ангел Кънчев", участва с доклад на тема „Стратегии за съхраняване на културно-историческото наследство“ по примера на създадената преди 10 години Студентска учебно-изследователската лаборатория „Културно-историческо наследство” при Филиала. Етнологът д-р Йордан Касабов – „Стародавни елементи на традиционни народни носии от Североизточна България“, а Добринка Петрова от Калипетрово ще възпроизведе като занаятчия приложник „Очарованието и майсторлъка
на изпълнението при женското забраждане – сачак“. Двата етноложки доклада са на основата на нова книга, който предстои да излезе в съавторство.

Сред докладчиците е и Йордан Георгиев – експерт за връзки с обществеността в Областна администрация Силистра, който е координатор на силистренската група и ще предложи на аудиторията доклад на тема „Най-важното от юбилейната научна кръгла маса през юни 2024 г., посветена на 250 години от Кючуккайнарджанския мирен договор от 1774 г.“ – резултат от събитие, организирано със съдействието на областния управител на област Силистра във Ваше лице. Част от силистренската група е и Радослав Марков - докторант в БАН, който ще продължи теми от миналогодишното издание на форума, когато въведе новаторски теми в програмата на "Българско наследство".

Град Тутракан се представя с доклади от Анастасия Якова и Адриян Василев. На добруджанска тема е и докладът на историка изследовател Валентин Събков от Варна – „Личностите на Алфатар в колелото на историята“. Форумът в Балчик е възможност за изява на танцови и певчески състави на хора от различни възрасти, включително от Крайдунавска Добруджа, като за целта организаторите са изпратили покани до председателите на съюзните организации към Съюза на народните читалища в област Силистра, както и до самите читалища. Фолклорната част на форума е възможност за българските самодейци - предимно представители на Добричка и Силистренска област, да общуват с колеги от подобни състави от българските общности в Румъния, Молдова и Украйна.

Събитие с научна кръгла маса „250 години Кючуккайнарджански договор“  и откриване на паметна плоча в село Кайнарджа 

Йордан Георгиев

На 21 юни 2024 г. в Историко-мемориален комплекс „Историческа чешма 1774 г.“ в село Кайнарджа и в намиращия се на негова територия Туристически посетителски център – музей бе осъществена програма по повод „250 години Кючуккайнарджански договор“, подписан на 10/21 юли 1774 г. между Руската и Османската империи.  С него е сложен край на т.нар. първа Екатеринина война, водена в периода 1768-1774 г. Събитието бе организирано от община Кайнарджа с кмет Любен Сивев със съдействието на Областна администрация Силистра. Преди началото на програмата г-н Сивев представи свършената от администрацията работа през годините за създаване на настоящия Историко-мемориален комплекс. Реално той е започнат в първоначален вариант през 1892 г., когато тогавашното кметско ръководство изгражда чешма с 3 колони, 6 чучура и 36 корита, която е обновена половин век по-късно.

На това място, където през 1773 година загива руският генерал Ото фон Вайсман фон Вайсенщайн, е подписан договорът между доверените лица на нейно Императорско Величество Екатерина Втора и на султан Абдул Хамид I, съответно това са граф Пьотър Румянцев и Великият везир Мухсинзаде Мехмед паша (името му се среща и като Мусул Заде Мехмед паша). Записано на плочата е и съдържанието на чл. 7 от договора: „Високата порта обещава постоянно покровителство на Християнската религия и на нейните църкви“. През 1774 г. по повод 200-годишнината от договора е поставена паметна плоча върху скален откъс.         

Следващите подобни паметни знаци са първо за 225-ата година при кмета на общината Илия Тонев с освещаване от Доростоло-Червенски митрополит Неофит (проведена е и света литургия в православен храм „Света Тройца“), а после и за 230-ата година. Тогава е откриването и на осветения от духовния водач на Доростолска епархия в периода 2003-2009 г. митрополит Иларион паметник в чест на руската императрица Екатерина Велика. Той е дело на скулптора Дилян Хубанов от Русе и с него е сложено начало на т.нар. Алея на пълководците.

На 21 юни 2014 г. бе финализиран проект по програма „Развитие на селските райони“, благодарение на който с новоизграден Туристически посетителски център и музей с малка етнографска експозиция в него бе обогатен Историко-мемориалният комплекс край Кючуккайнарджанската чешма. Част от дневния ред на събитието бе откриването на бюст паметник на руския фелдмаршал Пьотър Румянцев, създаден от силистренския скулптор Йордан Колев. През 2018 г. в началото на комплекса е поставен друг паметен знак – плоча с надписи с послание към прародината България по идея на потомци на българи от Олшанка, Кировоградска област, Украйна.

Тя е във връзка с преселническите движения по време на руско-турските войни през XVIII и XIX в. В същата година е проведен е посветеният на мира по света фестивал „В песен, слово, шарка – мирът да грее ярко”. Областният управител Илиян Великов приветства участниците в събитието за 250-ата година на договора, подчертавайки в словото си, че „Кючуккайнарджанският мирен договор е единствен по рода си в област Силистра, независимо че Добруджа в продължение на векове е район, в който са станали факт и други важни исторически събития за решаване на проблеми между държави и империи“.

Той благодари от името на държавната власт на община Кайнарджа за реализацията на програмата, включително с провеждане на научен форум с докладчици – учени и краеведи от Велико Търново, Варна, Силистра и Кайнарджа.  Гостуващият за пети път в България Едуардо Басо – председател на Европейска мрежа „Места на мира“, в която Кайнарджа членува от 2015 г. насам, приветства всички присъстващи, споделяйки намеренията на асоциацията по отношение на осъществени и планирани дейности в други „места на мира“ – сред тях и формите за привличане на млади хора,  в страни от Европа, като Германия, Хърватия, Испания, Белгия, Нидерландия  и др.

Заедно с областния управител и кмета на общината гостът от Португалия откри паметната плоча за юбилейната годишнина. На нея бяха поднесени венци и цветя. Дафинка Станева – общественик и краевед от Кайнарджа, направи преглед на свършеното от местната изпълнителна власт до наши дни, включително представяйки инициативите с начало 1974 година, откогато на всеки пет години се провежда специален форум.  В нейната разработка намери място и разказът за създадената преди 80 години по инициатива на тогавашния кмет на Кайнарджа Александър Станев „Златна книга“. 

В книгата, която в момента е в силистренския отдел на „Държавен архив“, до 2019 г. свои впечатления са оставили гости на общината, посетили историческата чешма и центъра с музей, на който Станева е пръв уредник. Други 7 докладчици представиха доклади за Кючуккайнарджанския договор относно неговото значение и последствията за християнското население на Балканския полуостров в Османската империя. Това са проф. д-р Андрей Андреев от Великотърновския университет, доц. дфн Тодорка Георгиева от Филиал Силистра на Русенския университет, силистренците д-р Йордан Касабов – етнолог, и Иван Занов – историк и краевед, Валентин Събков – историк изследовател от Варна, който по своя инициатива създаде и още в началото на юбилейната година разпространи безвъзмездно 150 календара, посветени на годишнината, и Джевдет Тахироглу – изследовател на татарската общност от България и Турция. 

Както и задочно проф. дн Нина Дюлгерова – Дружество на учените Варна. Докладите са публикувани в специална юбилейна брошура, която бе раздадена на участниците. За следващите поколения бе направен видео запис на програмата за събитието, отразено в предварителен план, както и в репортажен вид от сайта на Областна администрация, в местни и национални медии, сред тях и държавните – Българска телеграфна агенция и Българско национално радио. С Кючуккайнарджанския мирен договор Силистренският край и конкретно Кайнарджа остават със запазено място в световната история.

Програмата във връзка с годишнината включи освещаване на посветената на годишнината паметна плоча, извършено с водосвет от отци от Доростолска епархия начело с епископ Борис. Част от нея бе изложба, подготвена от Валентин Петков от силистренския клон на Национално дружество „Традиция“, свързана със събитията от преди два и половина века. Седмица преди честването на годишнината на територията на комплекса бе 22-я Регионален фолклорен събор „Край чешмата – под върбата“. Научната кръгла маса, за подготовката на материалите на която докладчиците са използвали над 60 извора от няколко времеви периода и множество автори – българки и чужди, е продължение на предишни подобни форуми.

През годините те са наричани по различен начин, примерно през 2019 г. „Кючуккайнарджанският мирен договор от 1774 г. и ролята му за развитието на Балканите“, преди това през   2014 г. „Руско-турската война 1768-1774 г. и нейният отзвук“, а през 2019 г. научната сесия е посветена на преселническите движения в рамките на два века преди Освобождението на България от османска власт. Голяма част от събитията в предишни десетилетия са отразени в издадения през 2017 г. исторически справочник „Община Кайнарджа – минало и настояще“.

Кои са основните изводи от тазгодишната „научна кръгла маса“?  Кючуккайнарджанският договор е оценяван като крайно благоприятен за Русия, защото като империя тя получава множество изгодни условия относно статута на Проливите, Дунавските княжества както и на Кримското ханство. Нейно става правото да покровителства православните поданици на султана на Османската империя, а това отваря пътя за развитие на т.нар. Източен въпрос и дава възможност за активна руска политика на Балканите и в Светите земи.

Като продължение на това заключение е и виждането, че „…договорът е своеобразна кулминация на утвърждаване на Руската империя като сериозен политически и военен фактор в Източна Европа, а благодарение на това в следващите десетилетия Черноморският регион се превръща в основен неин външнополитически приоритет“. Резултатът от войната чрез този договор е доказателство, че войната и дипломацията са неразривно свързани сегменти, променящи граници и международни позиции. Договорът постига значително облекчение на положението на народите, населяващи гръцките острови, Кавказ и Северните Балкани, но отсъствието сред тях на българите е повод да потърсим причините защо нашите предци, включително в Добруджа, са забравени в онзи период от руското правителство. Още повече, че е провеждана по време на сраженията агитация сред тях да помагат на руската армия, а в мирния договор от 1774 г.

България е спомената само като територия. Това доказва, че тогавашният руски царизъм не си е поставял освободителни цели по адрес на поробените от османците народи.  Пунктовете в договора се раждат в хода на войната и са подсказани от тактически съображения поради стремежа на Русия да си осигури поддръжка в тила на Османската империя. Победата на Русия и сключеният от нея договор, който по мнение на мнозина учени не може да бъде по-блестящ, води до необратим упадък на Османската империя.

Това окуражава поробените от нея народи да водят все по-често и все по-организирани освободителни борби. Така се появяват бунтарските движения, зараждат се отцепничества и други форми на противодействие. Утвърждават се и мюсюлмански първенци – самозванци, узурпиращи тотално приходите, събирани за хазната, както и властта по места. Засилва се ролята на еничарите, чийто етнически произход по правило не е мюсюлмански, а тяхното „присъствие“ в запазени и днес надгробия в Североизточна България е доказано от скорошно етноложко изследване на д-р Йордан Касабов в над сто населени места в различни днешни административни области.

Тази ситуация води до подем и в поведението на българите, което дава тласък на Българското възраждане. Кючуккайнарджанският договор се случва в период, когато настъпват трудно подлежащи на контрол инерционни процеси в развитието на демографските промени, включително в Силистренския край. В същото време българите са повлияни да създадат свои колонии от изселници, изпълнявайки целенасочена руска политика в това отношение – извеждане на българи от родните им места и заселването им в Новорусийския край. Призивите за масова емиграция на българи от театъра на военните действия са разпространявани от тайни емисари и от специални руски пратеници. В същото време демографската картина се променя и по османска линия, което е следствие на насилствено похамеданчване. 

Внимание заслужава и фактът, че за първи път след походите на Светослав през X в. по време на разглежданата война руска армия действа на юг от р. Дунав. В доклад до Великия везир валията на Силистра настоява за мерки за задържане и осигуряване на населението в района. Войната от 1768-1774 г. и последвалите я между Руската и Османската империи са причина за „разреждане“ на плътно уседналото мюсюлманско население в предишни времена. На освободените от тях територии се заселват българи от други краища на страната и този нов жизнено способен български елемент допринася за съживяване на Силистренския край и слага отпечатък върху оживлението на стопанския живот в района през XIX в.

В две от общо 12 войни между Руската и Османската империя Русия постига пълни победи – едната от тях е скрепена с Кючуккайнарджанския договор, един от основните моменти в който е християнският въпрос на Балканите, а водената в периода 1878-1879 г. осигурява лелеяното от векове освобождение на България от османския поробител. Шест години продължава военният път до мира в Кючук Кайнарджа, започнал при отстъпваща на руската боеспособност на османската армия, макар и по-многочислена от нея, но ниско дислоцирана, с висока степен на дезертьорство, както и със старо, при това тежко оръжие.   В развитието на военните действия една от важните битки е в днешния Силистренски край – при Тутракан, когато започва и битката за крепостта при Силистра. В този период главният удар е в посока Шумен при Базарджик – днешен Добрич.

Междувременно става смяната на престола в Истанбул, на който като султан се възкачва Абдул Хамид I. Важни сражения османците губят при Козлуджа – днешно Суворово, а в обсада попадат крепостите при Шумен, Русе, Силистра и Добрич.  На 2 юли 1774 г. започват мирните преговори между двете воюващи страни, които завършват на 10 юли (по стар стил), а по днешен – 21 юли. Договорът при Кючук Кайнарджа е подписан на италиански език. Всички войни започват и завършват от политиците и от дипломатите, но винаги са водени от генералите, офицерите и войниците.

Те са основна движеща сила и без тях не е възможен краят на нито една война, както и подписването на мирен договор за прекратяване на съответните военни действия между воюващите страни. От векове географското положение на България ѝ определя  ролята на мост между двата свята – Изтока и Запада, което я обрича да бъде кръстопът на етноси, култури и религии. В исторически план във всички империи, създавани или властвали по българските земи, тук се живели различни народи, сред тях са и придошлите не по своя воля татари от Крим, където от своя страна живеят наследници на българи мигранти. 

Според някои източници в Добруджа са „пристигнали“ и изселени принцове, наричани „кримски султани“. Така османците отдалечавали от столицата представителите на знатните татарски фамилии. Заселени татари от времето на „Златната орда“ има в  Северозападна България още през XIV в. Съществуват сведения за преселения в южните български земи и на техни „самсунски“ събратя. Подготовката на събитието, посветено на 250-ата годишнина на Кючуккайнарджанския договор, започва през м. март 2024 г., когато в Областна администрация Силистра гостуват проф. дн Нина Дюлгерова и на историка изследовател Валентин Събков, като представители на Дружество Варна към Съюза на учените. В консултативната среща тогавашният управленски екип на областно държавно ниво с областен управител Минчо Йорданов и заместник-областен управител Илиян Великов определят формата и съдържанието на честването със заместник-кмета на община Кайнарджа Мая Бочева и Бонка Йорданова – секретар на общината.