Добронамерени съждения след Общински преглед „Пролетни игри и песни – Силистра 2024“ и импровизирани предложения за перспективни бъдещи културни решения в Крайдунавска Добруджа

 

На 20 април 2024 г. в салона на Драматичен театър Силистра стотици самодейци от няколко поколения показаха продукция на състави от 15 читалища от община Силистра. В своя публикация в. Силистренски бряг през 2022 г. посочва, че преди пандемията, т.е. преди 2020 г., прегледът е продължавал няколко дни и броят на участниците е достигал 800 души (стига статистиката да е била коректна). Всички читалища получиха дипломи за участие в Общински преглед „Пролетни игри и песни“ с подписа на Александър Сабанов – кмет на община Силистра, организатор на прегледа, представена пред участниците от Стилиян Стойчев – заместник-кмет по хуманитарните дейности. Поздравителен адрес изпрати до участниците и областният управител Минчо Йорданов.

От тазгодишната проява първото впечатление е, че в нея се включиха състави изключително с програма в сферата на народното творчество – песни и танци, отделно броени инструменталисти – индивидуални и оркестрови. Не може да не се отбележи високата средна възраст на корепетиторите – почти всички акордеонисти, някои от тях гонещи 80-те години и още влизащи успешно в ролята на безценен „фронт офис“. Очертава се в близките години тотален дефицит на хора, които да подпомагат съставите в това важно качество, което е подсказка общините и читалищата на областно ниво да се замислят за спешни мерки, за да си гарантират бъдеще.

Някои от тези специалисти са като многоръката Шива и като летящи холандци, обикалящи наред, тъй като без тях не се получава дори и една сносна репетиция. Друг е въпросът, че има и алтернатива чрез съвременни озвучителни средства. За тяхното по-ефективно ползване в частен разговор намекна хореографът Симеон Симеонов, който пък от своя страна в характерната за него област е другият пример за дълголетие и активна позиция, включително с дейност в няколко общини. Заразяващ е и примерът на доайен като Дочо Титев – председател на НЧ „Васил Левски“, който въпреки достолепната си възраст продължава да е председател на читалището и солист на певческата група.

По отношение на представеното като съдържание единственото жанрово изключение бе театралната изява на Ирена Владимирова от НЧ „Пробуда“ – село Калипетрово, която представи хумористичен разказ на местната авторка Милка Трендафилова. В това отношение има резерви по читалищата да възродят „театрото“, макар и в най-семплия му вариант – не може в селата съвсем да не са останали хора, които могат да боравят със словото на сцена.

Второто важно впечатление е относно най-масовото участие – в случая на НЧ „Доростол“ и НЧ „Дръстър“ – и двете от Силистра, на НЧ „Родолюбие“ – Айдемир (специално внимание заслужава всеотдайната работа на младия хореограф Недялко Неделчев), НЧ „Дочо Михайлов“ – Бабук и  НЧ „Пробуда“ – Калипетрово, които са и най-големите средища на духовността в общината. Но дори и малки населени места като Смилец и Брадвари се представиха достойно с по няколко свои групи. Както и Българка, където има две читалища.

На първо четене, особено когато гледаш и от позиция „зад кулисите“ подобна мащабна проява, виждаш предстартовата треска, дори у участниците, които са забравили годините си, но все още помнят текстове на песни и стъпки на танци. Дори и на тези с „решение на ТЕЛК“, и на тях не им личи, че в моментна имат някакво страдание. Може би защото българското хоро е отдавна известен „скрит цяр“ – едновременно фитнес и средство за духовно преобразяване. По тази причина, а вероятно е и съответно зависимо от възрастта на населението в населените ни места,  в читалищата са развити повече форми като състави за народни танци и вокални групи за народни песни.

В някои от читалищата са се постарали да извадят от скрина свои местни шедьоври, за да ги показват като нещо, което е типично тяхно (Проф. Иширково, където направиха това преди години и дори го филмираха). Слава богу, този път не бяха показани лазарски танци с участието на представителки на третата възраст, както и на коледари – техни връстници, защото няма естетика в това отдавна напреднали във възрастта мъже и жени да се правят на млади, като „едно време“.

Използвайки повода – отминалия преглед, да припомним, че някога Силистра бе домакин на национална проява без аналог в страната – Преглед на народните оркестри, който в един момент беше подценен и отпадна от културния календар, а предвид горните обстоятелства има „хляб“ в него. Извън обсега на културните традиции останаха и други две знакови събития, които даваха авторитет на областния център – духовна столица на Добруджа. Едното е Литературен конкурс „Златен клас“, който след три издания „замръзна“ още в 80-те години на миналия век. При добро желание обаче винаги може да бъде развит отново, за да бъдат в Крайдунавска Добруджа посети нови семена и в тази „нива“. Преди години подобен опит направи Издателство „Ковачев“, но за момента единствен актуален в прожектора на литературното поприще е конкурсът „Любовта е пиянство или пиянство от любов“, който има място .

В днешно време все повече е необходим в действие принципът на партньорството със спомоществовател или с желаещ да осъществи „едно добро намерение“ с привлечени от него средства, но и със задължителната помощ на местната власт – автор на „социалната поръчка“. Яркият пример за подобно начинание е Националният конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Дунавски звезди“, който вече има пет издания, благодарение на взаимодействието – организационно, логистично и финансово, на община Силистра и на инициатора – „Сенсмюзик“ на певеца Йордан Марков, който е родом от Силистра.

По подобен начин може да бъдат осъществени и други мащабни прояви на културно равнище, защото от Силистра и Добруджа са тръгнали плеяда творци в различни жанрове, които могат да бъдат полезни в разнообразни начинания. Да споменем с възхита някои от най-известните от тях: оперната прима Стефка Евстатиева, колегата ѝ оперен и оперетен певец Христо Сарафов; джаз изпълнителите Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов и Мая Нова (Стоянова); музикантите Васко Василев – цигулар, Петър Момчев – саксофонист, който има и диригентски опит на бенд, Марек Дяков – освен акордеонист е и композитор, отскоро и диригент на народния оркестър на Професионален фолклорен ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, пианистът Антоний Георгиев-Тонто от „Ахат“, китаристът Йордан Йорданов от „Фанданго“ и др.

По-нататък: братята Владимир и Кирил Недеви – първият е главен художествен ръководител на Фолклорен ансамбъл „Българани“ в София, а вторият е начело на ансамбъл за балкански танци в Букурещ, Румъния; Живко Желев – музикален ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ – Добрич; поп певците Ели Раданова – тя с изяви в София, и Цветелин Илчев – той във Велико Търново в Музикалния театър, вече и с умения в конферанса; народната певица Ивелина Димова – глас на Добруджа, която за кратко бе в родния си град, където се почувства нейното присъствие; актьорите Снежина Петрова, Диана Димитрова, Доротея Тончева – родени или расли в Силистра, а вероятно и много други, които са по-малко известни.

По света и у нас имаме и великолепни танцьори на съвременна основа – с добруджанска жилка дори е и Галена Великова – позната най-вече като жури в телевизионния формат „Денсинг старс“, да не говорим за Илия Добрев – млад, но доказан майстор на спортните танци, в момента един от най-добрите в света, който с всяка своя нова партньорка прави чудеса, Петър Минков е с танцова школа в САЩ; Петя Илиева – дълги години прима балерина в Скандинавия, на която някогашната Фондация „Надежда“ подаде ръка, за да я прати на конкурс в чужбина, откъдето тръгна успешната ѝ кариера. През 80-те години на миналия век Младежки дом Силистра организираше единствения в страната турнир на открито по спортни танци, а след 1990 г. поне пет са конкурсите "Дръстър", дело на Танцов клуб "Импресия" и община Силистра. Подобен провеждаше и Клуб "Елеганс", спомени за което има и Спартна зала "Дръстър" (Манежа). Спортните състезания са отделна тема - по борба, спортна стрелба, колоездене и джудо (редно е да има поне един турнир по баскетбол), както и кросовете, останали в далечното минало - един от тях бе назован "По стъпалата към победата" (по стълбите към крепостта) през есента на 2012 г. по линия на Ротари клуб Силистра.

Всички те могат да бъдат лакмус за запомнящи се и привличащи други участници от страната събития (конкурси, фестивали, академии, обучителни „работилници“) заедно с местните талантливи певци от следващите поколения – примерно от Вокално студио „ДО РЕ МИ“, великолепни актьори – в този раздел при всички случаи трябва да обявим школата на Театрално студио „Артистик“ и самодейните театри в Тутракан, Дулово и Алфатар, изкусни танцьори от ансамблите „Силистра“, „Ритъм“, „Добруджа“ – Силистра, също от Дулово и Тутракан. Дотук изброеното е само малка част от възможните примери, които могат да бъда основа за нещо по-различно и перспективно. Тук, на „габърчето на географията“, където не се минава пътьом, а се пристига по конкретен повод. Добрата новина е, че който е дошъл до „най-северния север“ – най-често по местна покана и рядко по своя инициатива, винаги се очарова от природата, застиналия във вековете дух и от традиционното доброжелателно добруджанско домакинство.

В емблема се бе превърнал и Кукленият фестивал за най-малките „Ян Бибиян“, който в по-далечното минало тъкмо набра скорост, включително и с участници от чужбина, и взе, че без време слезе трайно от сцената. Може би в резултат на нестабилното положение на местната театрална инфраструктура, която може и преди век и половина да е била установена тук, а от 8 десетилетия да е на професионална основа, винаги е била трън в очите на националната „шапка“. От една страна има неразбиране от хората на жълтите павета за ролята на театъра в „дълбоката провинция“, където обаче има традиции и необходимост от протежирана местна структура в район с т.нар. смесено население, гарниран с широк обхват на билингви.

За мен няма да е изненада, ако този иначе обзорен и добронамерен материал подразни „едни“, защото отваря познати, но непризнавани или загърбвани „хоризонти“, тъй като живеем в безпросветно време, когато културните тежнения са на заден план. Възможно е да не се понрави и на „други“, живуркащи на принципа „толкова мога, толкова ми плащат – толкова правя“. Няма начин, ще има и трета „категория“ – на признаващите единствено себе си и нежелаещи да работят с никой друг. Защото това със сигурност означава да кооперират усилия в името на общ качествен  продукт, да признаят нечии по-добри идеи и умения (сред тях освен творчески и мениджърски).

Както и да погледнат отвъд собственото си „аз“ и да потушат личното си его, вместо да го чешат постоянно с вражда, интриги и недооценяване на постигнати успехи. Всичко това се отнася и за водещите културните процеси – политически дейци в заета ръководна позиция в хуманитарната сфера, председатели и секретари на читалища, ръководители на художествени структури и пр.

Не на последно място – със съдействието на най-голямата община в област Силистра, както и на регионалните институции в сферата на културата и образованието, ще е добре да се засили регионалността на събитията в културния календар. Както и да се разшири обменът между формациите в различните общини с цел по-голяма опознаваемост на регионално ниво и евентуално творческо взаимодействие. За раздалечението (хореографът Росен Атанасов с неговите няколко „Ритъм“-а в различни общини е вън от това подозрение, подобно на колегите му Стефан Станчев и Симеон Симеонов, сигурно има и други) има не една и две причини.

Сред тях е дежурното самоизвинение – ковид пандемията, с известни изключения – най-вече кукерските празници в Айдемир, Калипетрово, Варненци и Кайнарджа, гурме фестивалите в Сребърна, Нова Черна, Полк. Ламбриново, Бабук, Смилец, Тутракан (посветения на кайсията); празници с индивидуални особености в Тутракан, Кайнарджа, Малък Преславец, Дулово – включително посветени на традиции на етноси, различни от българския, и още няколко.

Един от примерите в това отношение бе участието на област Силистра в последното засега издание на Национален събор на народното творчество в Копривщица през 2022 г. Предвид създадената тогава ситуация в никакъв случай не можем да кажем, че програмата на Крайдунавска Добруджа беше представителна извадка с най-характерното за областта в сферата на песните, танците и обичаите. Някои от общините определено не дадоха мощно рамо на идеята за оформяне на ефектно сумарно съдържание, което бе в противовес на предишните форуми от 1965 г. насам, когато силистренката програма бе от най-впечатляващите като предварителна организация и реализация. Обратен пример за достойно отношение към най-големия национален фолклорен празник бе малката община Алфатар, представила се с добре подготвен творчески продукт.

Още по-пряко казано: трябва да се познаваме и признаваме първо тук между себе си, дори и на конкурентна основа, преди да тръгнем да изтръгваме възхита в други краища на страната и в чужбина. Всичко това отново минава през добра културна политика на местно и регионално ниво, през добронамерени отношения между дейците в читалищата и културните институции и не на последно място – коректно общуване с местните изпълнителни власти и с местното самоуправление.