За подвига на 31 Силистренски пехотен полк - Железен във Втората световна война 79 години по-късно и преди да отбележим 120 години от неговото създаване като Варненски

Според регистъра в област Силистра има 44 военни паметника - включително архитектурни ансамбли, бюстове и паметни плочи (11 в община Силистра, 8 в община Тутракан, по 7 в общините Кайнарджа и Алфатар, 4 в община Ситово, 3 в община Главиница, 2 в община Дулово). Те са изградени през последните близо сто години, като най-голям брой от тях е в периода след 1945 г. и впоследствие след 1990 г. Посветени са на събития, свързани с двете световни войни през миналия век, както и на други преди тях. И отделно на конкретни личности, най-често имащи отношение към борбата за освобождение на Добруджа в периода 1918-1940 г. Един от най-забележителните от паметниците е от 1985 г. и е в чест на 31 Силистренски пехотен полк, наречен Железен, за когото са изстреляни топовни салюти по време на Марша на победата през м. юни 1945 г. От 6 години насам естествено допълнение към него е Стената на славата с ритуална плоча с лавров венец и кръст за храброст, както и с изписани имена на войници и офицери от полка. Създадена е предимно с дарителски средства, събрани от Инициативен комитет, на когото най-дълго и най-дейно председател бе юристът Николай Димов – областен управител на област Силистра в периода 2011-2013 г. Проектът бе осъществен с логистичното и финансово участие на община Силистра. Близо 10 години продължава работата на обществения съвет. Арх. Мария Друмева е в основата на проект за Мемориалната стена, предвидена в района на паметника на 31 полк – градинката между бул. „Македония“ и ул. „Добруджа“.

Николай Димов - председател на ИК за изглаждане на Стена на славата при откривате й през 2018 г.

От страницата във Фейсбук на община Силистра по повод поредната годишнина от Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителния период на Втората световна война д-р Наталия Минчева, която е уредник в отдел „Най-нова история“ при Регионален исторически музей – Силистра разказва: „На 10 март отбелязваме 79 години от героизма на 31-ви пехотен полк по време на Дравската операция от 6 до 19 март 1945 г. Тя има за цел да спре мащабното настъпление на хитлеристките войски, които се стремят да внесат прелом в хода на бойните действия, като направят пробив при река Драва, и с това да защитят подстъпите към Берлин и Виена. 

През втория етап от участието на България в заключителния период на войната, 31-ви пехотен полк под командването на полк. Никола Ботев, е включен към Трети корпус на Първа българска армия в състава на Дванадесета пехотна дивизия. Дислоциран е на западния участък от армейската отбранителна полоса при река Драва. Бойните действия на унгарска земя се водят в тежки зимни условия при минусови температури, сняг и навявания.

31-ви пехотен полк влиза в кръвопролитните боеве още в първите часове на германското контранастъпление, което започва на 6 март 1945 г. в 1,20 ч. След вдигането по тревога, още същия ден полкът е насочен към с. Чекел, където в 15.30 часа получава заповед за настъпление и атака. В продължилото четири часа сражение силистренци с цената на много усилия и жертви успяват да отблъснат настъпващия противник.

Преминавайки в отбрана, първа дружина на 31-ви пехотен полк заема позиция в западния край на с. Кишбайом, втора дружина – на 1-1,5 км източно от селото, а трета дружина – в местност до селата Чекел и Яко. От 6 до 10 март при Кишбайом и Чекел Силистренски 31 пехотен полк с командир полк. Никола Ботев води ожесточени боеве, като не отстъпва от позициите си, въпреки значителното надмощие на противника в жива сила и в бойна техника,. Особено се отличава артилерийското отделение на полка, което с точната си стрелба успява да причини чувствителни загуби на германците.

На 10 март при с. Кишбайом 31-ви пехотен полк удържа своята най-голяма победа. На този ден позициите на полка са атакувани в три последователни атаки, като в третото настъпление срещу нашите бойци са изпратени един танков батальон и пехотни поделения от 71 СС дивизия. Главният им удар е насочен срещу отбраната на Първа и Втора дружини, а спомагателният – срещу Трета  дружина на 31-ви пехотен полк.

Със саможертва и боен подвиг след упорита съпротива 31-ви пехотен полк успява да спре мащабното настъпление на хитлеристките войски. Само левият фланг се изтегля на втора позиция. Всички германски опити за пробив претърпяват провал и се разбиват в здравата отбрана на силистренци. Те не само че задържат позициите си срещу превъзхождащия ги по сила противник, но и доказват, че са в състояние да провеждат успешни контраатаки. Германците преустановяват по-нататъшните си нападения в този участък и преминават към отбрана. Боевете от 6 до 10 март при селата Чекел и Кишбайом са най-кървавите за 31-ви пехотен полк от участието му във Втората световна война. В тези сражения 162 бойци на възраст между 20 и 25 години губят живота си. На лобното им място при с. Кишбайом е издигнат паметник с надпис „Слава вам, силистренци, герои от 31-ви пехотен Варненски полк“.

Важно е да се отбележи, че името Варненски 31-ви пехотен полк носи неизменно от формирането си през 1903 г. С това име участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. След възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството, от октомври 1940 г. полкът е на гарнизон в Силистра. Преобладаващият брой добруджанци в кадровия и числения му състав през Втората световна война, големият брой загинали добруджанци в двата етапа от войната и проявеният от тях героизъм в боевете, мотивират полк. Никола Ботев да именува полка като Силистренски още докато е под негово командване. Именно след боевете при Драва през март 1945 г., в знак на признание към приноса на 31-ви пехотен полк за успеха в бойните действия Българското главно командване също започва да назовава полка с името Силистренски. Под това име 31-ви пехотен полк се утвърждава в историографията и до днес, когато се разглежда участието му във Втората световна война. 

Точният брой на всички загинали от 31-ви пехотен полк в двата етапа от участието на България в заключителния период на Втората световна война – общо 444 души, от които 206 са от Силистренска област, бе установен, благодарение на труда на силистренския историк и учител Тодор Николаев. През 2018 г. имената им, заедно с тези на общо 118 силистренци, загинали в други полкове и военни формирования през Втората световна война, са увековечени на т.нар. Стена на славата, издигната в непосредствена близост до паметника на 31-ви пехотен полк в Силистра. С името на военния кореспондент Иван Минков Хаджийски, загинал на 4 октомври 1944 г., по време на сражението на 31-ви пехотен полк при кота 807 на връх Висока чука край Власотинци, дн. Сърбия – общият брой на загиналите, пред които отдаваме почит на мемориалната Стена на славата в Силистра, е 563 души. Вечен поклон пред героизма и саможертвата им!“.

Според историка Тодор Николаев в публикация от преди 10 години, когато е чествана 110-ата година на полка, във ВЕРСИНАЖ четем: „В списъка са 446 души, служили в полка и убити на фронта, като 206 (плюс още 17 от община Тервел) са добруджанци от област Силистра. В списъка са и 118 силистренци, загинали като служещи в други бойни части (предимно в пехотни полкове, но и в други специализирани военни звена). Сред убитите има жители на различни области – Варна, Добрич, Монтана, Разград, Русе, Велико Търново, Плевен, Монтана и др. Предстои да бъдат поканени за участие областните управители на областите, от които загинали войници и офицери, чиито имена ще бъдат изписани на стената на славата.

На времето в Българската армия е имало действащи 24 полка и 12 допълващи, сред които и полк №7. През 1903г. всички полкове стават действащи, тъй като се увеличава българската войска. Така №7 става №31 и отначало е настанен в Добрич. Едва по-късно отива във Варна, поради което е наречен Варненски полк. Там се намира и Приморският полк, поради което е преместен в Силистра. Войниците от цяла Североизточна България влизат в Четвърта Преславска дивизия, което е на практика „Дивизионна област №4". По време на Балканската (от 5 октомври 2012 г. до 13 май 2013 г.) и на Междусъюзническата войни полкът участва във Втора бригада на Четвърта Преславска дивизия. Тридесет и първи полк престава да съществува през 1919 г. в Търговище по силата на т.нар. Ньойски договор, когато е разформирован. Излиза на бял свят през 1940 г. отново във Варна и веднага е прехвърлен в Силистра, където се намира до края на съществуването си (1945 г.).

Един подир друг си отиват от нас ветераните 

Във Втората световна война 31 полк също се нарича Варненски. Така в бившата 12-а сборна дивизия влизат Добричките полкове с номера 31, 32 и 46. В Силистра, където има казарми, населението посреща с възторг ситуирането на полка, олицетворение на възстановяването на българската държава след над 20-годишното румънско владичество. Пратени са млади добри офицери, на които дължим масовия героизъм през Втората световна война.През Първата световна война полкът дава жертви при боевете на Добруджанския фронт и в Македония. 31 полк пръв надвисва над Тутракан през 1916 г. при обсадата на крепостта. Всички висши офицери на полка са били убити или ранени, поради което кап. Тумпаров приема капитулацията на противника. За да изпълни ролята, той става майор, т.е. старши офицер. 

Отслужилите в 31 полк от 24 септември 1944 г., когато е убит войник от Тервелско, до 12 май 1945 г.има 445(6) убити и безследно изчезнали във Втората световна война. На паметник в Кишбайом в Унгария пише: „На падналите силистренци от 31 Варненски полк". На практика след края на Втората световна война започва преименуването на полка. Полк. Ботев наложил името на 31 Силистренски пехотен полк - Железния по презумпция, че повечето от кадровия състав и от убитите са от Силистренския край. В първата и във втората фаза на Втората световна война действително силистренци са неотменно част от полка, докато варненци и провадийци само във втората".

Според публикация в АРТ Силистра във Фейсбук - тя е на Мартин Свирчев: "Трябва да отбележим, че 9 септември 1944 г. заварва полка на прикриващия фронт в района на гр. Елхово, а Първа дружина е в с. Мезек, Свиленградско. През Първата световна война полкът взема участие в атаката на модерната за времето си Тутраканска крепост. Строена от белгийски и френски инженери след присъединяването на Южна Добруджа към Румъния съгласно сключения през 1913 г. Букурещки мирен договор тя е превърната в една от най-силните и значими крепости по границата между България и Румъния. На 01.09.1916 г. България обявява война на Румъния. На следващия ден българските войски настъпват съгласно плановете по целия фронт, простиращ се от Черно море до р. Дунав. На 04.09.1916 г. частите на Трета Българска Армия под командването на ген. Стефан Тошев заемат позиции пред Тутраканската крепост. За атаката й е сформиран ударен отряд, в който влизат 4-та пехотна Преславска дивизия, две бригади от 1-ва Софийска дивизия и Дунавския българо-германски отряд с придадените им части под командването на ген. Пантелей Киселов. Срещу тях са 15-та и 17-та румънска пехотна дивизии.

Атаката на крепостта започва сутринта на 05.09. след двучасова артилерийска подготовка. 31-ви полк заедно със 7-ми Преславски полк атакуват 6 и 7 форт и след ожесточена битка ги превземат. Последователно падат и останалите фортове, като до вечерта първата отбранителна линия е преодоляна . На 06.09. атаката е подновена и към обяд на същия ден считаната за непревземаема Тутраканска крепост е овладяна. След приключването на бойните действия в Добруджа 31-ви Силистренски пехотен полк е прехвърлен на южния фронт, където воюва със 17-та френска колониална дивизия. След пробива при Добро поле той се оттегля с бой през Соничка глава, гр. Велес, Куманово и достига до Търговище, където през 1919 г. е разформирован".

Митрополит Амвросий пред 2014 г. ръководи църковната служба по време на честването на 110-ата годишнина на 31 полк