На път към средата на третото десетилетие на XXI-ви век, който според предварителните прогнози трябваше да бъде "космически" (каквото и да означава това!) в световен план живеем в разделно време. Вместо да покоряваме далечни планети стоим свити в ембрионална поза в окопа си, изкопан от някой друг; свираме се като във виртуални капсули или се самоизолираме в оградено от самите нас невидими пространства. С едничката идея да се опазим от поредното безумно цунами на неофициално обявения актуален за момента световен ред, надвиснал над човечеството.
Междувременно лидерите на най-високо ниво се развиват в друг паралелен собствен свят, откъдето раздават разпоредби за управление на човешките дела, както на тях им се струва, че е най-добре, формулирайки послания, които често са против интересите на "хората".
У нас този процес е още по-полюсен: делим се на свои и чужди, на човек от моя и от твоя род, на партийци и "други", на посветени и на неинформирани, на бедни и богати, на бивши и сегашни, на нормални и "обратни", на леви и десни - колкото и да е условно това в днешно време, на патриоти и поклонници на властващата "идея", на миротворци и войнолюбци ...И така до края на човешката цивилизация във вида, в който я познаваме от векове в различните нейни превъплъщения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар