Пратеничество на съдбата или...за българското в тайнствената страна "Шамбала"?

В тази изследователска разработка, която е отделна глава – част от дадена за печат книга, ще си позволим отклонение, изискващо по-сериозен поглед към представата „Шамбала”, занимаваща света и до днес с порива и идеята в търсене подобно на това на „Елдорадо” и „Атлантида”. Португалският мисионер Стефан Касела живее в Тибет 23 години и умира там през 1650 г., пише за съществуването на тайнствена страна на име Шамбала. Тибетските му приятели били изпълнени с такава симпатия към него, че му предложили да го заведат до тази забранена страна. 

Унгарският философ Чоме де Кереш прекарва в будистки храм в Тибет 4 години, когато през 1830 г. се завръща в Европа, изпълнен с непоколебима вяра в съществуването на благодатната страна и дори сочи нейните координати: от 45 до 50 градуса северна ширина. Древнокитайският философ Лао Дзъ, автор на трактата „Дао дъ дзин”, в основата на който стои учението за дао (даоизма) – абсолютното, непреодолимото, лежащото в основата на света, е написал своя труд след поклонение в Шамбала. Има сведения, че новопитагорейският философ от І в.сл.Хр. Аполон Тиански също е посетил Шамбала. Съществуват и други подобни сведения. Но дали съществува самата Шамбала?

Тибетски бежанци през втората половина на ХХ в.сл.Хр. публикуват в Индия няколко книги от древната тибетска религия. В една от книгите им има загадъчна древна карта. На нея са изобразени страни, съществували в древността – държавата Елам, страната на саките (скитите), Бактрия, Вавилон, Ерусалим, Египет, крайбрежието на Каспийско море. Но на картата била означена и страната Шамбала. В този упоменат регион е Шумер, а там са българите, отразени в еламитите, скитите, бактрийците, партите, кимерийците и както в други редове сме заявили – това е „голяма българска утроба”. Българите са една от тези големи групи, излезли от митичната утроба на народа Шамбала. „Болхи” – българи, е етническият ген, белязаната валенция на нашето началото. Българският род, като субстрат в етническата цялост, е бил „Петата коренна раса” в лоното Шамбала и е дал своя ярък образ върху историчността/Толев 2010:91/.

Китайците означават българите с йероглифа „БАО”, имащ значението на хора, общуващи с висшите сили на Вселената и Разума (мъдреци, колобри). Българската държава на духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, според акад. Дмитрий Лихачов. Легендите за Шамбала са привлекателна сила за всички изследователи на Централна Азия. В книгата „Богомилите вечни и живи. Пратеници от древността” споменахме, че от Шамбала се интересува с най-голяма сериозност и отговорност известният руски художник, учен и пътешественик Николай Рьорих, изкарал със съпругата си в Азия 30 години. По време на своята Централноазиатска експедиция, продължила 5 години, той събира огромен материал за тайнствената страна. 

В книгата си „Хималаите – обител на света” Рьорих пише: „В подножието на Хималаите има много пещери и, твърди се, че от тези пещери тръгват водещи надалеч подземни проходи. Някои казват, че са виждали каменна врата, която никога не се отваряла, защото не е дошло времето. Дълбоките проходи водят към великолепна долина. Във всички легенди за Шамбала има един общ детайл: жителите на чудесната страна общуват с околния свят, но за тази цел не е нужно да правят изморителни преходи по планините, те използват разклонената система на подземните пътища”.

По-нататък в книгата си Рьорих пише: „По време на нашето пътуване неведнъж се натъквахме на живописни долини, разположени в такива райони, където изглеждаше съвсем невероятно да ги открием. В тези оазиси, забутани сред колосалните снежни масиви, бликат горещи извори, благодарение на които расте буйна разнообразна растителност. А наоколо само лед и скали”. Може би тук се крие загадката на Шамбала? 

Не би ли могло народното въображение да разположи приказната обетована земя в някоя от тези чудни долини, скрити от погледа на външния свят, затворени в себе си и предоставящи прекрасни условия за живот. По пътя на тази логика следва да отбележим, че в тези земи в Междуречието се поставя и Райската земя – Раят, проблем толкова сериозно спряган от учени, мислители и пътешественици. В своите догадки за Шамбала Рьорих свързва легендата с един от интересните и знаменити периоди в историята на човечеството – епохата на Великото преселение на народите. 

До това заключение го водят многобройните сказания за подземни входове, тунели и пещери, където са влизали и завинаги изчезвали цели племена, за да се преселят, според легендата, в благодатната земя. Влизането на групите хора в подземните проходи, изчезването им от първоначалните места, после внезапното им появяване в други райони, вероятно са подхранвали народната фантазия и са облекли реалния факт в легендарна форма. Съществуването или не на Шамбала кара учените сериозно да се занимават с нея. Редица особености и своеобразни моменти подтикват да се отнасят към Шамбала напълно сериозно, а това означава да продължават да търсят и изследват. 

Истината е в легендите, там е трудният, но единствено правилен и верен път, защото няма нищо по-лесно да се подберат тенденциозно куп факти, които да потвърдят или да отрекат зрънцето истина. Истината и легендата са изминали заедно дълъг път през вековете. Често пъти те взаимно се подменят и ни се струва, че истината прилича на легенда, а легендата на истина. В днешно време също такъв аспект е истина ли са НЛО или легенда. Ще поднесем мисълта на Рьорих по тази тема: „В тези опазени и съхранени легенди можете да узнаете истината за миналото. Във всяка искрица фолклор има капка истина, доукрасена или малко поизменена”. 

Позовавайки се на изследванията на българският учен Евгений Иванов Сачев, занимаващ се с проблемите на древната българска история, той излиза със свое становище и хипотеза, че митичната страна Шамбала е страната на българите, чийто владетел бил Сам/Шам/Сачев 2021:276/. В „Махабхарата рамаяна” – велик индийски епос, и в тибетските легенди е застъпена темата за такава вълшебна страна. По сведения, Аполоний Тиански І в.сл.Хр. и небезизвестният граф Сен Жермен (1712-1784) са били в тази страна, която на Изток наричат Шамбала. Окултистът Сент Ив д`Алвер твърди, че е посетил Агарта (Шамбала). 

В книгата си „Мисията на Индия” Сент Ив д`Алвер описва видяното от него. Напредналите в своето развитие хора – нейни жители, помагат за повдигането на човечеството и дават тласък на световната човешка култура. Местните хора в Хималаите не искат да съпровождат чужденци по тези места. Конете там отказват да продължат по-нататък, като започват да треперят, неизвестно по какви причини. Николай Рьорих по време на експедицията си към Шамбала е събрал много интересни сведения за нея. Част от тези материали е описал в отпечатаната в България книга „Отворените двери” (1982). В нея в рамките на философски пътепис са представени съждения и мистични заключения с убедителния похват на участника, пътешественика и откривателя.

Николай и Елена Рьорих на базата на видяното и на събрания материал в земите на древните ни предци преоткриват и възраждат учението „Живата Етика” и го превръщат в „Тайното Учение” (Теософията). Рьорих прави далновидна препратка към българите. Рисува си автопортрети някъде там из необятните простори и зъбери на Памир и Тибет. В тези територии е древното ни форматиране на държавност. Сюжетът на картините е забележителен. Художникът е изправен на фона на далечни и необятни планини – възможно това да е и митичната Шамбала. Отляво до него е нарисувана каменна статуя на п р а д е д – кон, върху гърба на който има конник. За тези български върховни божества, изобразени по различни амулети, намирани в Плиска, Преслав и на други български места, отделихме пространно място в книгата „Скритият Бог – древна българска същност” (2020) с автор Й. Н. Касабов. Художникът с тези платна подсказва, че прадедът на българите и Шамбала са едно цяло.

В своите разсъждения Рьорих директно намеква, че Шамбала и Саргун съществуват и те могат да бъдат преоткрити и намерени само от високо посветени за целта хора („Висш Таен Съвет – Братство”), които не допускат други непосветени да попаднат по тези земи. Алегория или фантастика, това е факт на дългогодишно търсене в опити да се открие този мираж. Създаденото от Рьорих движение – теософията, набира огромна скорост и се утвърждава с център Париж през първата половина на ХХ в.сл.Хр. Негласно се споделя, че член на това движение е била и Людмила Живкова, а и още съвременни българи. Според хипотеза, Живкова заради това вероятно загубва и живота си от враговете на Рьорих – тогавашните съветски идеолози.

Много предания сочат, че Шамбала е в Тибет на връх Канченджунга, което в превод от тибетски е „Пет съкровища на великите снегове”. Някои съобщения твърдят, че там е „скрита” планинска долина, отрязана напълно от външния свят. За да не влезе някой в нея, колелото на превъплъщенията – с а н с а р, го спира и човек придобива безсмъртие/Зубков 2009:35/. Цялата мъдрост, цялата слава, целият блясък са събрани там. В Шамбала „езиците” се разбират без думи и знаци. Тук се вижда не с телесните очи, а с третото (скритото) око. Посветените и допуснати са дарени да използват великите скрити сили/Рьорих 1996:145/. Все в същия езотеричен порядък представители (пратеници) от тази тайнствена страна посещават „света”, предават знания и опит, загадъчни послания и отново тайнствено изчезват. Притежатели са на съвършенни знания и се управляват от тайнствен център.

В началото на ХХ в.сл.Хр. Георгий Иванович Гурджиев, арменец от гр. Карс, днес в Р. Турция, посвещава живота си на изучаването на древните народи на Месопотамия. Открива знания, свързани с нашето духовно, психологическо и нравствено развитие, изключвайки плана религия. Древните са закодирали най-значителните аспекти на своето познание и религиозни убеждения във формата на съобщения, разкази, завети, памет, слава, познание, въплътени в „Тайно братство” – С а р м а н. Тези характеристики могат да бъдат оставени в писмен вид или закодирани в устно-словесно творчество – песни, танци; също в носии, везмо, тъкани. Скритата мъдрост на времето е предавана от поколение на поколение с помощта и на тези средства. 

Гурджиев бил твърдо убеден в съществуването на „Учители по мъдрост”, носещи кодирани познания от древността в наши дни. В споменатото от него „Братство Сармаунг” или „Сарман”, което е едно и също по произношение и смисъл, се пазят стародавни познания. Терминът „сарман” като дума е от езика пахлави (персийски). Преводът и значението на думата се тълкува от корена „сар” – пчела; метафора към онези, които събират скъпоценния „мед” на мъдростта и го съхраняват за бъдните поколения. Отделно, пчелите са отъждествявани от древността като носители на безсмъртието и продължители на вечния кръговрат, въплъщение на Великата богиня майка/Касабов 2020:210/.

Бахши Иман в „Джагфар Тарихы” в „Свод на българските летописи” споделя, че духът на женската красота се казвал „девет” със знак свастика – „сарман”. Следователно, сарман има омонимично значение: пчела, свастика, красота, сияние, мисъл, слово. Тайнствена сила, предавана от поколение на поколение, посветени още от древна Халдея на Шумер и Акад, отнасяща се за пчелите, е позната и от несториянския архимандрит от ХІІІ в.сл.Хр. Мар Соломон, събрал в книга митове и легенди, озаглавена „Пчелите” в Армения и Сирия във връзка с това свещенодействие. 

Сричката „ман” от втората съставна част на думата „сарман” се свежда до „качество, поверявано по наследство” на родов принцип. По презумция изводът следва значението „известен род” – отбрано общество, народ. Наставката „сар” по тълкувание може да е със значене „глава”, в буквален или преносен смисъл – „върховен, главен”. Така думата „сарман” се свежда до „главния хранител на традицията”, „дълговечна философия”, „етнофонд на познанието”, предавана верижно в поколенията от „просветените”, според изложения термин/Гилбърт 1998:73/.

Това „тайнствено братство” без съмнение е продукт на велик народ и хора от Тарим и Туран; свързано е с древните българи, за които от стари времена пчеларството е признак на уседналост и поминък. Има неизброими сведенения на пътешественици и учени, търговци, удостоверяващи, че българите търгуват с мед и восък. Това се потвърждава от Дубровник и Венеция, главни търговци в Средиземноморието с българите, и идва да подскаже, че древните предци на българите са владеели и тези учения, както и много други науки, за които все още не е споменато/Касабов 2018:285/.

Не се знае какво е станало с тайното учение „Сарман” – пчелите, посветени в окултното и мистично общество, хора владеещи енергията на третото око, станало достояние на феномени едва в сегашно време. Онези тайнствени помощници, идващи от митичната Шамбала да помагат невидимо и да се прибират незабелязано. Онези, които владеят виртуалното пространство чрез затворения кръг на мисълта и колко още други тайнства. Отчитаме с благодарност възможността, че съумяхме да се докоснем до подобни източници на информация – врати на иносказателното, до полета на разсъждения и воля!

Не без основание следва да отразим, че тези велики движения на българите се препокриват с идеята за Шамбала; че едно от тях е явлението „Богомили”, носещи оттам заряда на езотеризма, науката и познанията. Също така да не пропуснем, че суфиите, бекташиите, мевлявиите са придатък към това „Велико движение” – „Братството Сарман” и „Учителите по мъдрост”, равнопоставими и значими едни с други. Те са продължение на еволюцията, като сериозно пазещи все още редица тайни за битието. Този извод е инкасиран сам за себе си поради това, че халдейските земи са тайнствени места, криещи послания и завети. Там са магите, жреците, мислителите, звездобройците, учените. 

Казваме, че Халдея е българска поради факта, че през І в.пр.Хр. е включена в Партската империя. Тогава народите се радват на големи свободи – религиозни и политически. Относителната самостоятелност е създала условия за процъфтяване на местни култове, като най-разпространен е този на ариите. Свързват се едни от най-ранните споменавания за българи в изворите за областта Хоросан в североизточен Иран –  северозападен Афганистан. В Памир, Алтай, каспийските степи до Тибет са живеели българи. За последен път се говори за българите от Хоросан през ХVІ в.сл.Хр., когато е отровен Касъм ІІ Караман оглу/Эфендиев 1965:352/.

Позволихме си тази волност да отразим тук „известни тайни неща”, които са познати на множеството, дори „както плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта” (из писмо на апостол Павел до Галатяни 5:17), с което изразяваме убеждението, че истината е там и ни чака. А тя, истината, потвърждава недвусмислено, че суфиите са пратеници от Шамбала! И ненапразно тези хора на единството с бога не го наричат с никакъв друг епитет, а само с „Т о й”! Дори му засвидетелстват и това значение. 

Самите суфии като езотерици, пантеисти, мистици, философи и учени възприемат всички най-велики добродетели и учения на познатия свят, а именно Будизъм, Християнство, Дуализъм. Венецът на всичко е „Той” – Творецът. Идеологията им е пропита с ученията на Тибет, Алтай, Памир и културния свят на „Добрите хора”! Науката и езотериката на тези мистични учения винаги е твърдяла, че има непреходна максима в подредбата на нещата, излагайки я в сентенцията: „Довеяното от вятъра се отнася от течението”. С две думи, придобитото познание се разпространява чрез последователи и така става достояние.

Завършвайки по тази тема, би следвало да напишем, че в България Николай Райнов ръководи секцията на Николай Константинович Рьорих. Впоследствие Богомил Райнов продължава делото на баща си и той се сближава с Людмила Живкова. Така тя става съпричастна с делото на Рьорих и създава Духовен център по направление на Елена и Николай Рьорих. През 1978 г. Людмила се сближава с малкия син на Рьорих – Светослав, дарил на България стотици картини. Светослав оставя и завета си към българите: „Идеите не умират!”.

Николай Рьорих в три емблематични картини представя в преден план каменни скулптурни изображения на конник върху кон и винаги в далечината са загадъчните планини и връх „Кайлаш” с отпратката, че там някъде „Идеите са вечни” – Шамбала. Бащата Рьорих е знаел, че въпросният конник е емблематичен за българите, тъй като са открити множество амулети с това изображение в българските земи. Тези амулети дословно сме представили в книгата за богомилите/Касабов 2016:202-203/. Рьорих има картина на мадона със знаме, където на него са изобразени три кръга – това е световният символ за мир, а отделно и трите свещени правила и дадености. 

Материалът е на д-р Йордан Н. Касабов от Силистра и бе представен на 24 август 2022 г. в краеведския панел на осмото издание на форум "Българско наследство", проведен в град Балчик.