Публикация във Фейсбук припомня описанието на някогашната Силистренска крепост от пътешественика Евлия Челеби

Фейсбук профил Denis Hakarar: Описание на Силистренската крепост от Евлия Челеби

Евлия Челеби е османски пътешественик, поет и историк, пропътувал земите на Османската империя за около 40 години преди няколко века. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.

Тя е една здрава крепост във вид на лък, намира се на дунавския бряг и е направена от изсечени камъни. Като се сравни с лък, връвта се намира на дунавското крайбрежие, а пък на двете краища има здрави кули, обърнати към Дунава. Единът край се намира вътре в Дунава, дето е водното течение. На това място върху големи гемии има около 70-80 брашнени воденици, които са чудни и заслужават да се видят. Ако е рекъл Господ, ще ги опиша, когато им дойде редът.

Откъм сушата крепостта може да се сравни с облата част на лъка. Направена е от твърди и големи камъни, и е снабдена с голям, широк и дълбок вал, през който тече р. Дунав, като влиза от западната страна и изтича от източната. Крепостта има 11 солидни кули, 500 зъбци с по 2 реда бойници. Снабдена е с 2 врати, от които едната е малка - за вода, и се намира на западна та страна, край Дунава; обикновено тя стои затворена. През нея се слиза по 10 каменни стъпала към Дунава. Другата врата се намира на южната страна и се отваря към града. Тя е двойна, желязна и е много здрава. Тази врата се намира тъкмо в дъното на лъкообразната стена.

Над вала има дървен мост, по който се минава за крепостта. Всяка вечер редниците от гарнизона дигат моста с макари и затварят вратата. Тогава крепостта се превръща един вид в дунавски остров. Височината на крепостните стени е 18 аршина (около 12 м, един турски аршин е 68,75 м). Крепостта е здрава, но малка, но много красива: цялата й окръжност е точно 770 юнашки крачки ; а пък ако се върви обикновено е хиляда крачки (поне 600 м, а може и повече).

Челеби оставя сведения и за вароша на Силистра, т.е. старинния градски квартал: 10 от махалите са християнски, една е еврейска, а останалите са мюсюлмански. По-известните от тях са „Зулфекар“, „Акъ-кую“, Истамбол-махалеси“, „Дар-агаджи“, „Намазгях“, „Махкемемахалеси“, „Паша-махала“, „Пазар-ери“, „Хараджи“, „Чанакци“, „Занкоч“, „Куршумлу“ и „Дервиш-ефенди“. В тези махали има 11 хубави дворци, като най-красив е големият везирски дворец край Дунава пред вратата на крепостта. Той не е толкоз висок и солиден, както будинския и босненския. Всичките дворци са двуетажни и са на правени от греди и дъски. Пашовският дворец има един доста широк двор, един малък диван, седемдесет стаи за слуги и един малък хамам. Всичките стаи са снабдени с печки, понеже зимата тук е люта. Всичките сгради са покрити с керемиди.