Кримската война в гравюри от Силистра през Варна до Севастопол

 

Уважаеми дами и господа, участници във Форум „Българско наследство“ – Балчик 2022, подготвил съм настоящата изложба с гравюри, свързани с Кримската война в средата на 19 в., за да я видим като форма, представена със средствата на изкуството. На практика това са запечатани за времето картини, отразяващи военни действия на различни места по света в рамките на една война, оставили трайни следи в историята на човечеството.

Кримската война (1853-1856), водена и на територията на днешна България, е сред най-известните военни събития по света през последните столетия. Тя е наричана „типична коалиционна“ и е възникнала в много сложна политическа обстановка. Основната причина за изострените противоречия между Англия и Франция – от една страна, а от друга – Русия. Всяка от тези три държави е имала претенции да бъде господстваща над богатството в  района на Близкия  и Средния Изток. Управляващите им кръгове са се опасявали, че може да бъдат изпреварени от свои конкуренти със същата цел при очакваното разпадане на прогнилата Османска империя.

През 1853 г. руският император Николай I прави сондажи, за да изясни възможностите за англо-руско споразумение относно съдбата на османските владения, но получава решителен отказ. Междувременно се изострят отношенията между Русия и Франция по повод т.нар. свети места. В началото на същата година Луи Наполеон заявява на османското правителство, че желае да обнови всички католически храмове м Йерусалим и Витлеем, получени през 1740 г., за което султанът дава своето съгласие.

От страна на руската дипломация последва протест, основан на предимствата, дадени на православната църква над католическата, съгласно условията на Кючуккайнарджанския мирен договор от 1774 г. Извън темата – днес мястото, където е сключен договорът, е част от организацията „Мрежа на мира“, в която общинският център членува от няколко години. Край чешмата, където се смята, че е станал факт договорът, е изграден Посетителски туристически център, а до него са два знакови паметника – на Екатерина Велика и на граф. Румянцев.

В този период – средата на по-миналия век император Николай I иска да разшири влиянието си в „Турция“, претендирайки за ролята на защитник на всички православни поданици на султана. Това означавало да придобие правото на постоянно дипломатическо вмешателство във вътрешните работи на Османската империя. Също в началото на 1953 г. в Истанбул с кораб пристига генерал Александър Меншиков със задача да предяви исканията на руския император. Така започват дипломатически интриги между османците, англичаните и руснаците., в резултат на което на 21 юни с.г. руските войски минават река Прут и навлизат в Молдова и Влахия.

До официално обявяване на война не се стига. Френският военен флот се отправя към Егейско море, като същото прави и английският. Подбуден от Англия и Франция, след няколко месеца – през м. октомври, султанът обявява война на Русия. На 18 ноември адмирал Павел Нахимов разбива турския флот в Синопския залив – битката с тактически стандарти от средата на XIX век е мимолетна: за три часа, обгърнати в пламъци, 15-те кораба на османците потъват на дъното на морето.

Това обърква френските и английските политици и ги кара да вкарат в действие въоръжените си сили, независимо че от февруари 1853 г. имало споразумение между двете страни да не се намесват без предварителна договорка. След консултация обаче на 4 януари 1854 г. англо-френският флот навлиза в Черно море, а в края на м. март Англия и Франция обявяват война на Русия.

В онзи период въоръжението на руската армия изоставало в техническо отношение: примерно, стари кремъчни и гладкоцевни пушки, зареждани откъм дулото. В същото време всеки трети от френските войници бил снабден с нарезна пушка, както и всеки втори от английските. Благодарение на голямата численост на народа в империята Русия събира армия от 1,4 млн. души. Насреща си има 600 хил. френски опоненти и 120 хил. – английски. Флот – 200 кораба с 4 763 оръдия и 39 хил. моряци. За сравнение – турската армия е от 400 хил., флот – 70 кораба с 4 000 оръдия и 15 хил. моряци. Сардиния – 80 хил. моряци. Кратък коментар: Коалицията срещу Русия е по-добре въоръжена, предвид броя на оръдията и количеството на пушките, състоянието и мощта на флота – параходи и линейни кораби.

Първоначалните планове на руското командване се основава на предположението, че ще се воюва само срещу Турция, поради което се предвижда удар срещу Истанбул и то с помощта на флота. Този иначе многообещаващ успех план бива отхвърлен. Изготвен е нов план, по който трябвало да се овладее Балчик в днешните български земи, както още Варна и Бургас, а след това да се настъпи както по суша, така и по море, отново срещу главния град на Османската империя. След намесата във войната на Англия и Франция този план също пропада.

На 14 юни 1953 година руските войски под командването на генерал Михаил Горчаков завземат дунавските княжества и достигат река Дунав. Главните сили са разпръснати по границите на Австрия и Прусия. Направлението е избрано от Коалицията армии с цел нанасяне на главния удар на Кримския полуостров, където е преценено, че са слаби силите на руснаците.

Съгласно плановете на английското командване, от Русия трябвало да бъдат откъснати Крим, Кавказ, Бесарабия, Полша, Прибалтика и Финландия.. В тях обаче намират отражение противоречия между Англия и Франция, всяка от които се стреми да увеличи владенията си за сметка на своя…съюзник. На дунавския театър на военните действия турското командване съсредоточва 140 хил. войници под командването на Юмер паша.

През м. март 1954 г. 45 хил. руски войници форсират река Дунав при Браила, Галац, Измаил, завземайки Исакча и Тулча, достигайки и обсаждайки и крепостта при Силистра. Поради опасения, че Австрия ще се намеси на страната на Коалицията, обсадата на града е снета: на 11 юни руснаците се оттеглят, а месец след това напускат и дунавските княжества.

След като Англия и Франция обявяват война на Русия, техните войски започват действия при няколко морета: Черно , Балтийско и Бяло, както и в Далечния изток. Корабите на Коалицията влизат в престрелка с руски кораби, бомбардирайки Одеса, но не предприемат решителни действия. През лятото на 1854 г. в град Варна са стоварени сухопътни войски с численост 60 хил. и с необходимите муниции с цел десант в Крим. Двама българи запалват складирания барут и консумативите за въоръжение, предназначени за поразяване на жива сила и военна техника, разрушаване на съоръжения и укрепления, а също така за изпълнение на специални задачи.

Войските на Коалицията да разпръснати по няколко фронта: Дунавски, Кавказки, Кримски. Морски ескадри са се завърнали от Далечния изток, Балтийско море и Бяло море са се завърнали след претърпени успехи на фронтовете. Съюзниците решават да насочат своите усилия за завладяване на основната база на руския флот в Севастопол. Със завземането му те считат, че целият Кримски полуостров ще падне в техни ръце.

За отбраната на крепостта са работили контраадмирал Истомин, както още вицеадмиралите Корнилов и Нахимов. Общото ръководство на отбраната е възложено на подполковник Тотлебен, който се справя успешно със защитата на Севастопол. В Крим е стоварен нов френски корпус със 100 хил. души, както и 25 хил. англичани. Турците са 27 хил., а сардинците – 15 хил. В същото време руските войски в Крим са 110 хил. души, от които 70 хил. са в отбраната на Севастопол. Междувременно Николай I умира през м. февруари 1855 г. и на негово място идва Александър II.

От м. май до м. август е време на атаки, престрелки, бомбардировки и ожесточени продължителни битки с много кръв и материална разруха. Севастопол е изоставен от руските войски, които при отбраната му губят 102 хил. души, от общо 128 хил., загинали в района при обсадата на Крим. За сравнение – французите губят 46 хил., англичаните – 25 хил.

По време на Кримската война и особено към нейния край и двете воюващи страни развиват оживена дипломатическа дейност в разигравания мащабен дипломатически „шах“ в цяла Европа и в Азия. В него като играчи се включват не само Англия и Франция, и Австрия, Прусия, Швеция, Турция, Германия…Играта е с неизвестен край. В резултат на нея обаче се оформят политически и военни съюзи, които се подготвят да предпоставят ултиматум на Русия.

В средата на м. декември австрийското правителство връчва втора нота с няколко изисквания: смяна на руския протекторат над Молдова, Влахия, Сърбия с протекторат на „великите държави“; недопускане преминаването на каквито и да е ескадри през Босфора и Дарданелите в черно море; забрана Русия и Турция да държат в Черно море военен флот, както и на бреговете му арсенали и укрепления; отказ от страна на Русия да покровителства православните поданици на султана на Османската империя; отстъп на Русия от Молдова и от участък от Бесарабия, граничещ с река Дунав.

Условията са тежки и унизителни за Русия, което прави за нея безизходно положението. За сключване на мирен договор в Париж е свикан конгрес, на който са представени всички страни, участници във войната. Конгресът започва на 25 февруари 1856 г. и завършва на 30 март с.г. със сключен мирен договор, който е неизгоден за Русия. Освен условията от ултиматума, тя трябва да върне на Османската империя крепостта Карс – днес град, разположен в Североизточна Турция, административен център на едноименен вилает, както и да се съгласи на неутралитет на Черно море, отстъпвайки и част от Бесарабия. Така Османската империя печели малко от победата на западните държави, а Русия престава да играе ролята на глава на европейската реакция.

Извод: Кримската война е водена в името на ярко изразени завоевателни колониални интереси и от двете страни. Впоследствие се разширява сферата на влияние за завоюване на морски пространства, както за световно господство. Става ясно, че добре развита икономика, изградена армия и създадена по съвременни правила дипломация при сблъсък на интереси между държави води до победа при военни действия, до налагане на принудително обвързване и съюзи.

По време на Кримската война отрицателна за Русия роля изиграва икономическата и техническата й изостаналост, включително най-вече на нейната армия. Това обрича империята на краен неуспех показания по време на бойните действия въпреки героизма на обикновения руски имперски войник. Голямо е значението и на преговорите за мирни договори след приключване на войната. Те стават изходна база за провеждане на нова политика и стратегия на държавно поведение. Коалиционните войни в епохата на домонополистическия капитализъм намират все по-широко място във въоръжените конфликти между държавите и проявяват тенденции в бъдеще да се превърнат в доминиращ фактор.

Валентин Петков, град Силистра