Откриването на учебната година във Филиал Силистра на РУ "Ангел Кънчев" бе осъществено от екипа на доц. д-р Румяна Лебедова – директор на филиала. В приветствието си неговата ръководителка пожела на завършилите образованието си личностна и професионална реализация, а на новите студенти – да станат съратници в духовното пространство на учебното заведение и в научно-изследователската му дейност. И не на последно място, преподаватели и обучаеми да съзряват емоционално и интелектуално заедно, запазвайки свободата на своя дух.
Ръководството на най-голямото висше учебно заведение в Северна България бе представено на тържеството от проф. д-р Диана Антонова – заместник на ректора по научно-изследователската дейност, заедно със заместници на декани на различни факултети, които връчиха дипломите на над 30 абсолвенти. Проф. Антонова сподели пред аудиторията, че се работи във време на предизвикателства, когато имаме спомена за миналото, но живеем в настоящето с вяра в бъдещето. Тя напомни на всички, че слънцето е символ на Русенския университет, означаващ едновременно светлина и енергия, но и знание, което човек, ако се стреми към него, непременно ще го получи.
На финала на своето изказване пред студентитети гостите на тържеството, част от което бе и областният управител Ели Тодорова, специалистката по макроикономика завърши със забележителния стих на поета Недялко Йорданов, който е своебразен хит вече много години, а именно "Ние, хората".
С тънката философия на думите представителката на русенската академична общност разчупи атмосферата и се опита чрез стиховете на един от най-социалните ни автори да внуши общочовешки ценности на бъдещите строители на съвременна България, които в момента се борят за подходящ образователен ценз.
И така:
"Ние се раждаме... Ние живеем... Мразим и плачем... Любим и пеем...Бързо стареем и бавно умираме...И удивително не се разбираме...Още сме тука... Още сме живи! Злобни. Жестоки. Добри. Милостиви. Нежни. И груби. Страшно себични.
И благородни...Еднакви...Различни...Хора...Човеци...Бог е създал абсурдната смес от Слънце и Кал.
Необуздано времето тича. Времето никак не ни обича. Времето – ах, непослушното конче - пасе телата ни клонче по клонче...Все пак не бива да се предаваме!
Да не ни пука, че остаряваме! Ето ни – вижте! Както изглежда можем все още! Има надежда! И да открием, че Бог ни е дал повече Слънце, по-малко кал...".
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване