Тематична палитра от Национална научна конференция „Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916-1918 г.“ - Тутракан и Добрич 2021 г.

 

Министерство на културата, Институт за исторически изследвания – БАН, Добруджански и Македонски научни институти, общините Добрич и Тутракан (домакини съответно в единия от двата дни на форума), Регионален исторически музей – Добрич и Исторически музей – Тутракан провеждат на 9 и 10 септември т.г. Национална научна конференция „Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916-1918 г.“. 

В град Тутракан конференцията бе открита от кмета на общината д-р Димитър Стефанов и от Петър Бойчев – директор на Историческия музей в града. Представен бе поздравителен адрес от Ели Тодорова – областен управител на област Силистра. В него се казва: „Уважаеми госпожи и господа, представители на различни институции и научни звена, в дните, когато отбелязваме 105-ата година от Добруджанската епопея в Първата световна война, Вие провеждате форум, за да изведете в научното и в публичното пространство ново знание по въпросите, свързани с нея. 

Темата е достатъчно широка, за да се каже всичко, което е известно и трябва да се знае от учените в различните направления, а и от съвременните поколения българи. Пожелавам Ви да успеете да представите по най-достоен и достъпен за аудиторията начин своите научни виждания, които ще останат в архивите, за да бъдат ползвани от Вашите следовници. На добър час на конференцията в Тутракан и в Добрич, носители на званието „Град на Българската бойна слава“!“. 

Във форума се включи като гост Минчо Йорданов – заместник на областния управител, който се срещна с представители на организациите – партньори в организацията на форума, както и с Аурелиан Котобан от Румъния, участник с доклада си „Първата световна война и битката при Тутракан – поглед отвъд фронтовата линия“. Той е обучаем в Център за продължаващо обучение във Филиал Силистра на Русенския университет.

От него представителят на държавната власт получи един от първите екземпляри на издадената в Букурещ книга на два езика – български и румънски, озаглавена „Акатист на Св. Мъченик Дасий“, представяща най-познатия от доростолските мъченици, в чест на които преди пет години патриарх Неофит освети специална икона по време на поредния Събор на доростолските мъченици.

В конференцията, която утре продължава в град Добрич, са включени общо 22 доклада, от които само част ще бъдат представени присъствено. В програмата е отредено място и за представяне на луксозен албум „Българската армия на Северния фронт“ с автори: Радослав Симеонов, Петър Бойчев, Александър Въчков.

В Тутракан в предварителната програма бяха записани за участие проф. Д-р Панко Анчев, проф. д-р Велико Лечев, д-р Дочо Николов,  Ани Златева, гл. ас. д-р Володя Милачков, доц. Румен Караганев, доц. д-р Георги Георгиев,  доц. д-р Слави Славов, д-р Кирил Алексиев, д-р Виолета Костова, д-р Надежда Цветкова, Толя Чорбаджиева, д-р Александър Въчков, Радослав Симеонов, Валентин Събков, Петър Бойчев, Джена Славова, Екатерина Цанева, Румяна Симеонова и др.

Те представляват институции като Министерство на отбраната, Държавен архив – Русе, Институт за исторически изследвания – БАН, Великотърновски университет, Военен географски център – Троян, Регионален исторически музей – Хасково, Регионален исторически музей – Благоевград, Исторически музей – Тутракан и т.н.

В първия ден на форума направиха впечатление доклади на различна тематика. Според Ани Златева от БАН, полякинята Ванда Зембужска е първата жена военна кореспондентка, написала 37 репортажа във връзка с международната анкетна комисия за Добруджа през 1916 г., заслужава да получи внимание от българските историци и от медиите у нас.

Нейният колега доц. д-р Слави Славев представи интересна информация за участието на руската кавалерия в боевете за Добруджа, сравнявайки я с възможностите и поведението и на българската конница. От неговия разказ стана ясно, че реално не е имало пряк сблъсък между двете конници, а и нямало практика по света да има подобна „среща“ на бойното поле, защото кавалерията е най-скъпият род войска и е първокачествена военна част, поддържана и в мирно време.

Алфатарецът по род Валентин Събков, който е изследовател от Варна, се представи с прелюбопитен доклад на тема „Руското разузнаване преди и по време на Първата световна война“. За непосветените в материята бе интересно да научат, че още в петото хилядолетие преди новата ера в китайското „Изкуство на войната“ става дума за този вид „дейност“, за която се споменава и в Стария завет на Библията. Разузнаването има своето развитие през Средновековието, когато вече на всички е ясно, че без него няма успех, макар все още в тези времена е подценявано като практика.

В 15 в. италианските посолство създават база по места за разузнавателни действия. Четири века след това дори вече има частна разузнавателна организация под егидата на „Банковата къща“ от средите на „Ротшилд“. Специално в Руската империя в 1810 г. разузнаването вече се поставя на професионална основа и век по-късно в условията на Първата световна война има „наблюдение“ по целия фронт, което се обобщава всеки ден, включително данни от авиацията. В процес на развитие са различни видове разузнаване - инженерно, въздушно, фототопографско и др. Но и сто години преди това по време на наполеоновите войни в Русия са изготвяни спецдоклади, пращани до императора. 

Конкретно за България Русия има „раздел“ от 1902 г. по линия на военната агентура, макар Балканите да не са в стратегията на разузнаването им току до Първата световна война. За този период принос по темата конкретно за създаването на централизирана свръхслужба има и прокурор от Одеса, който е българин по произход с фамилия Моллов - за него обаче се твърди, че е отстранен през 1915 г. точно защото е българин.

Полезен със своето послание по повод разузнавателната дейност бе докладът на Румяна Симеонова от Исторически музей Тутракан, посветен на ролята на местното българско население в разузнавателната дейност на българската армия при организиране на атаката на Тутраканската крепост през 1916 г., като е обхванат периодът от септември предната година, включващ събиране на сведения за самата крепост (подробно описание на форта), за местата за почивка на армейските единици, за водоизточници и др. И всичко това – дело предимно на доброволни „агенти“, но е имало и платени. Сведения са предаване и през реката – примерно от българин – потомствен рибар и лодкар от Тутракан.

Полезни са били данните, дадени от търговци, учители, свещеници, кръчмари, пъдари говедари, чиновници и от други българи, сред които и членове на Добруджанската организация, както и от българи с офицерски и сержантски чинове от румънската армия. Полезни с информация са били и българите, пращани на ангария да строят и усилват крепости и съоръжения в Силистра, Добрич, Тутракан и Кубадин. Последното обобщение в навечерието на битката за Тутраканската крепост, примерно, в щаба на армията е от 2 септември 1916 г. по сведения от последните дни на м. август, сверени и проверени с други източници.

Радослав Симеонов от Министерство на отбраната представи пред участниците във форума темата за първата атака на Кубадинската позиция с акценти: Кубадин е най-кървавият праг за българската армия – страховита позиция в хълмиста територия, поради което в тази битка загиват 1 300 българи.

В панелите на конференцията в Тутракан по предварителен план в програмата бяха и други теми, свързани политическата обстановвка на Балканите и основните тенденции в края на световната война в контекста на българското участие през 1916-1918 г.; Добруджа в румънските топографски карти, отзвукът на Добруджанската епопея във Виена; Българският Дунав през Първата световна война; Пропагандата в служба на военната машина преди 105 г.; Руски свидетелства за румънската армия през ПСВ; участието на пехотата от Русенския гарнизон в овладяването на Тутракан и пр.; Добруджанският въпрос, на която историческата ни наука е длъжница, през 30-те години на миналия век; фотографи от ПСВ показа РИМ Хасково, а ДА Русе – дигитални копия от същия период, отделно – пак тогава – Русенският театър.

Други доклади: Ролята на картечниците във въоръжението на българската войска – 1915-1918 г.; Тутраканската епопея, отразена в сп. „Отечество“; Мемориал „Военно гробище – 1916 г.“ – Мемориален комплекс „Тутраканска епопея“ (по повод стартиралия проект); българи срещу руснаци в Добруджа по време на ПСВ.

На практика програмата започна още на 8 септември на амфитеатралната сцена в Крайдунавски парк – Тутракан с излъчване на филмите „Тутраканската епопея” и „Добричката епопея” от поредицата „Помни войната”, дело на Информационен център на Министерство на отбраната.

На 10 септември конференцията продължи в Дом паметник „Йордан Йовков“ в град Добрич с участие на докладчици от София, Шумен, Добрич, Велико Търново, Варна и други градове, представители на различни институции (Министерство на отбраната, БАН, ДА, НБУ, РИМ Добрич, Окръжен съд – Добрич и др.).

Научният форум е в рамките на два панела с общо 15 доклада и съобщения, чиито автори са научни работници от БАН, Софийски университет, Нов български университет, ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, Шуменски университет, Музеите във Варна и Добрич и други. Модератор на първия е проф. д.и. н. Калчо Калчев, а на втория  - доц. д-р Цветолин Недков от РИМ – Добрич.

Интерес представляват докладите на проф. д.и.н. Калчо Калчев, на проф. д. н. Венцислав Димов, проф. д. н.  Димитър Недялков, каза за медийна група „Добруджа” доц. д-р Цветолин Недков от РИМ – Добрич. Научните доклади и съобщения ще бъдат издадени в сборник, който се очаква да излезе от печат до края на тази година.