В края на програмата на възпоменанието бе ритуалът за първа копка във връзка с реализацията на проект, допълващ съдържанието на настоящия мемориал – най-поддържаното военно гробище у нас, за да включи и диорама, пресъздаваща славната битка. Предвидено е бъдещото наименование да бъде Мемориален комплекс „Тутраканска епопея – 1916 г.“.
На битката
са посветени редица книги: Никола Атанасов „Тутраканската епопея. 2-6 септември
1916” (1916.); генерал Стефан Ташев: „Действията на ІІІ-а
армия в Добруджа през 1916 г.; Савва Стоянович: „Тутраканска епопея. част 2, Добруджа
през 1916 г.“ (1929 г.); сборник „Тутраканската
епопея и освобождението на Добруджа“ (1996 г.); Петър Бойчев – директор на ИМ
Тутракан: „Тутраканската епопея“ (2003 г.) и „Героите на Тутраканската епопея“
(2016 г.); сборник „Тутраканската
епопея и войната на Северния фронт 1916-1918“ (2017 г.), Красимир Узунов: „Епопеята на
Добруджа“
Историята:
През 1913
година Южна Добруджа се озовава в пределите на кралска Румъния и започва
първата окупация на района. За две години с помощта на френски и белгийски
военни специалисти е изградена внушителна крепост с 15 форта, землени
укрепления и вълчи ями. Отбранявана е от гарнизон с 39 000 души, снабден със
150 оръдия и с десетки картечни гнезда. Считали са крепостта за непревземаема, поради
което командващият генерал Аслан я е наричал „Моят малък Вердюн (бел.- град в Североизточна Франция, край река Маас, където е имало сражение (21 февруари – 18 декември 1916 г.) между
армиите на Франция и Германия по време на Първата световна война“.
На 5 и 6
септември 1916 г. със стремителна атака българската войска под командването на
генерал Пантелей Киселов (негов паметник има пред обредния дом
в Тутракан), я превзела
само за 33 часа. При битката за Тутракан са пленени 28 000 румънски войници, а
загиналите са над 10 000 души (1 764 българи, отделно румънци, немци и др.).
Мемориалът е
създаден непосредствено след битката, а победители и победени са погребани в
индивидуални гробове (някои от тях безименни) и в братски могили. На десетки стели
(стени) са изписани
имената на българските войници и офицери, загубили живота си в битката за
Тутракан, наричана Тутраканска епопея на
Добруджанския фронт.
През 1922
година е изграден и паметник-обелиск, на който и днес могат да се прочетат,
изписани на български, румънски, немски и турски езици следните думи: „Чест и
слава на тия, които са знаили да мрат геройски за тяхното отечество”.
Тържествата:
На всяка
първа неделя на месец септември се организира Национален събор-възпоменание в
памет на загиналите за Тутракан и Добруджа с участници от цялата страна – представители
на общности на потомци на загиналите за свободата на България от няколко
административни области – София, Варна, Шумен и др. През годините неведнъж са
провеждани възпоменателни колоездачни обиколки от Тутракан до мемориала, където
е построена трибуна за провеждане на тържествата, поради което тя е важен елемент от цялостното
благоустрояване и озеленяване на пространството.
На нея
застават официални гости за приемане на зари, тържествени чествания,
възпоменателни паради, изнасят се музикално-литературни и други програми,
свързани непосредствено с празненствата. На 6 юни – Ден на Българската армия,
Ден на храбростта и Георгьовден, община Тутракан и местният Исторически музей,
провеждат също тематични тържества. Изграденият православен храм носи името на
Св. Георги Победоносец.
Гостували са високопоставени
държавни лица (включително президентите Георги
Първанов – 2006 и 2011 г., и Петър Стоянов – извън президентския си мандат –
през 2015 г.), както и военни от
България и Румъния. За стогодишнината на епопеята през 2016 г. бяха раздадени
100 възпоменателни значки на представители на различни институции, заслужили специалното
внимание на организационния комитет на честването (първото по
рода си е още през 1917 г.) за
поддържането на мемориала.
Сред адресатите бяха тогавашният вицепрезидент
Маргарита Попова, тогавашният военен министър Ненчев и други военни дейци,
настоящият кмет д-р Димитър Стефанов и бивши кметове на община Тутракан, творци
с научни звания. Същата година панихидата бе отслужена от българския митрополит
Наум – духовен водач на Русенска епархия, част от която са храмовете в община
Тутракан, и от митрополит Теодосий от Румънската православна църква.
На същото тържество на началника на
Военна академия бе връчена гилза с пръст от мемориала в Шуменци – най-голямото
на територията на България военно гробище от войните за национално обединение.
Предвидено бе да бъде поставена в започнатата през 1933 г. Алея на победите,
намираща се на територията на Академията, за да бъде завинаги под една от 87-те
колони, символизиращи българския военен дух от „Онгъла до Драва и Мур“.
Инициативата датира от 2009 г. и
вече са поставени подобни гилзи от бойните полета на Априлското въстание,
Сръбско-българската война и Балканските войни, както и от Втората световна
война, а от 2015 г. насам специални експедиции събират пръст от боевете през
Първата световна война.
Комплексът е място за преклонение
пред българската армия, мемориал на обединението, подбудител на българската,
румънската и европейска идентичност. По думите на тогавашния главнокомандващ генерал
Стефан Тошев Тутракан е „българският Йерусалим, който трябва да се пази и
помни“.
Перспективата:
Актуален е проектът „Разширяване на
експозицията на Мемориален комплекс „Тутраканска епопея – 1916“ в село Шуменци“
– културен обект от „национално значение“ в рамките на програмата за европейски
субсидии „Региони в растеж”. Инвеститор и кредитополучател е община Тутракан.
Предвиденият бюджет възлиза на около 5,5 милиона лева с ДДС, от които 76 % –
грантово финансиране, 9 % – заем, 5 % – общински средства и 10% грант от частен
тутракански спомоществовател. Първата копка предстои в рамките на тържеството
„105 години Тутраканска епопея“, предвидено за 5 септември 2021 г. според
поканата на организаторите до инситуциите и гражданите.
Създаването на модерна
експозиция, която комбинира използването на актуален и интересен исторически
наратив и съвременни технологии очакваме да повиши посещаемостта в обекта с
минимум 50 % още през първата година от откриването му. За целта ще бъдат
изпълнени технически и работни проекти за енергийно ефективна, самоиздържаща се
сграда с РЗП (разгъната застроена площ) от приблизително 750 кв.м. Тя ще
включва една основна експозиционна зала, диорама, пространство за търговска
дейност и сервизни и технически помещения.
Модернизацията на
експозицията за събитията, случили се през Тутраканската епопея и Първата
световна война, е възможност за изграждане на по-стабилна културна регионална,
национална и европейска идентичност и допринася за подобряване на образованието
по новата българска история. Експозиционните площи ще описват войните за
национално обединение, представени чрез съвременни технологии като киоски,
интерактивни карти, съчетани с класически музейни експонати от периода.
Многофункционалната
зала ще се ползва основно за дейности и събития в унисон с характера на
комплекса – исторически филми, исторически чествания, конференции,
образователни курсове, дебати и лекции. Диорамата ще инсценира епизод от
реалната битка. Тя ще бъде допълнена с тримерен филм, който посетителите ще
наблюдават с помощта на VR очила. Ще
бъдат предлагани брошури, книги и сувенири. Увеличението на посетителите ще
бъде от полза за местния бизнес и за местните хора, работещи за посрещане на
туристи.
С надеждата комплексът
да се превърне в център за образование, облагородяващ и развиващ чувството за
социална съпричастност, какъвто би трябва да бъде мемориалът – своеобразен поклон
пред паметта на 200 000 българи, загинали във войните за обединение на
всички българи в границите на една държава, както заяви преди време д-р
Анатолий Кънев – почетен гражданин на Тутракан, председател на
Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар