Историкът Георги Атанасов припомни годишнината от кончината на Флавий Аеций

 На 21 септември т.г. в своя профил във Фейсбук силистренският историк и археолог Георги Атанасов, доктор на историческите науки, написа: „Навършват се 1 567 години от кончината на знаменития римски пълководец Флавий Аеций, убит от император Валентиниан ІІІ в императорския дворец в Равена през 454 г. (бел.-останал в историята с прозвищата „последният истински римлянин“ и „победителят над Атила“).

Роден е в Дуросторум – днешна Силистра, през 391 г., т.е. преди 1630 г. в семейството на Флавий Гауденций, офицер с готско потекло в ХІ-и Клавдиев легион и на знатна римска матрона от италийски произход. Баща му прави шеметна воинска кариера, ставайки генерал, командващ римската конница, и се озовава със семейството си в Рим.

Като младеж Аеции е заложник при готите/в двора на крал Аларих, а след това и при хуните в двора на крал Ругила, където е в контакт с престолонаследниците Атила и Бледа. В Рим прави бърза воинска и гражданска кариера, три пъти е консул (за отбелязване e, ме само Цезар е бил колкото него консул), патриций, главнокомандващ римските армии и, предвид невръстната възраст на император Валентиниан ІІІ и вдовицата Гала Плацидия, на практика е бил премиер-министър на Западната римска империя.

Изброих 18 негови победи над вест и ост готи, франки, норики, ютунги, бургуни, вандали и пр. Знаменателна за Рим, Европа и целия християнски свят е победата му на Каталаунските поля до Орлеан на 20-22 юни 451 г. над Атила и над хунската армия. Това е една от най-забележителните битки с най-големи последици за Европа – 300 000 хуни и техни съюзници, сред които и прабългари, и 200 000 римляни и техни съюзници.

Прочие, има нещо симптоматично в това, че няколко години по-рано хуните на Атила са опустошили родния му Дуросторум?! През следващата година Аеций блокира похода на Атила към Рим и Равена, както твърди Е. Гибън (бел.-един от най-известните английски историци, изявен парламентарист,  автор на „Залез и упадък на Римската империя“ (забележителен труд от 1776-1787 г.).

В знак на „благодарност“ полупобърканият император Валентиниан ІІІ собственоръчно го убива на 21 септември 454 г. при ауденция в Равена. Така, както пишат хронистите и специално Сидоний Аполинарий „с лявата си ръка отсякъл дясната“ (Валентиниан бил левак в прекия и в…преносния смисъл. Така си отишъл от този свят „последният истински римлянин“, както единодушно го определят древните автори и съвременните историци.

Със смъртта му, според видния британски писател, критик, изкуствовед, преподавател и музеен директор музей  Кенет Кларк, „Римската цивилизация рухнала, понеже се е изчерпила напълно“. Приятелите на Аеций, Оптила и Траустила, посичат Валентиниан III на 16 март 455 г. Повечето от стоящите наблизо войници са верни последователи на Аеций и никой не вдигна ръка, за да спаси императора. Епилогът е трагичен! Една година след кончината на Аеций вандалите на Гейнзерих превземат и опустошават Рим – липсва Флавий Аеций да го спаси.

В Силистра няма нито улица, нито площад, нито знак, че тук се е родил един от най-бележитите мъже в световната история, но по този въпрос се мисли и даже работи. Преди няколко години идентифицирах с голяма сигурност образа на Флавий Аеции върху консулски диптих от слонова кост, съхраняван в катедралата ва гр. Монца, с който face à face се запознах на голямата изложба, посветена на Константин Велики в Трир. Върху щита са скулптирани защитаваните от него империтрица Плацидия и малолетният Валентиниан ІІІ. Сигурен репер е и хунският меч на бедрото на пълководеца!

Архив "ВЕРСИНАЖ": Роденият в Дуросторум славен пълководец Флавий Аеций (FLAVIUS AETIUS) вече има съвременен портрет (акрил, височина 1,8 м, дължина 1,5 м), изработен от художничката Елена Маркарян от Силистра. Картината е частна собственост. Вече е тиражирана в публичното пространство и идеята на Инициативенкомитет начело с бизнесмена и политик Тодор Тодоров, за изграждане на негов паметник в родния град на пълководеца - първоначално намерението бе във връзка с навършените през 2020 година 1 630 години от рождението на един от най-известните римляни. 

В момента на входа на Търговски комплекс  „Централ парк” в Силистра има кът, посветен на победителя над Атила - вожда на варварите. Засега товае е жестът към победилия амбицията на последният и най-могъщия владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време Атила („Бич Божий”), а именно: да завладее Запада безкомпромисно, една идея, прекършена от таланта на Аеций.