Май е време за лов на лисичета по улиците на Силистра

Първият ден на септември преваля – денят отдавна е завил към нощта. Все още е сравнително топло или по-скоро приятно хладно е за среднощни разходки по улиците на Силистра. И, хоп, между две сладки приказки – насреща ти пресича улицата пъргаво лисиче – в случая на кръстовището на „7-ми септември“ и „Янко Тодоров“. Толкова е лежерно спокойно - поне на пръв поглед, че дори не бърза да се шмугне в храстите, за да се скрие от човешкия поглед.

„Щрак!“ за доказателство и хайде във Фейсбук – за демонстрация какви горски - по принцип, животинки джиткат по града. Все едно са излезли току от близката къшла и са тръгнали да оскубят в тъмното някое заблудено сънено пернато в курника на нещастен стопанин, за да намери на сутринта само пера, разпилени наоколо. Е, да, ама не сме на село, и в градски условия би трябвало да е изненадващо посещението на легендарната героиня – „хитрата лисана“, от приказките с прародители от Северна Америка, Евразия и от Северна Африка. 

Повече информация по темата, както винаги в днешно време, в коментарите под снимка в социалната мрежа в профил на приятел. Какво научаваме по въпроса? Примерно е изразен възторг: „Прелест!“, последван от недоумение „Явно живеем в горски квартал!“ и от констатация „Абе, то като няма кой да коси и поддържа, скоро и змии ще се разхождат – до бившето „Топливо“ да те е страх да се доближиш там“. Разбира се, има и уточнение, разширяващо ареала на разходката на лисиците „То има многооо и по „Кубрат“, „Македония“, „Сан Стефано“, „Гранична“ и др.“. 

Както и още две подсказани локации: „Тази сутрин в 4.30 се разхождаше най-спокойно по булеварда („Македония“), а другата живее в двора на училище „Гагарин“ Силистра“; „Около бл. „Зора“ и Блок на специалиста се разхождат общо 3 лисици“.И една гледна точка: Че те вече са като котките...мнооого“. 

Както винаги, има и хора, които знаят повече: „Покрай силистренските „чакали“ и „мишоци“, лисиците са като хамстери“. И някак успокояващо звучи обаче твърдението „Това се казва сливане с природата“, гарнирано със съвета „Вземи й утре нещо за ядене“.

А спомняте ли си наводнението през 2006 г., когато ни „нападнаха“ диви прасета, преплували р. Дунав откъм пастърмаджийския остров? Тогава ловците се групираха, за да ги уловят, преди да са направили някоя беля. За чакалите през зимата, когато реката и блатото в Сребърна замръзват да не говорим – правят си екскурзии бозайниците от сем. Кучета между двата бряга и хич не им пука. 

Дали не е време за хайки, но не за вълци „по Ивайло Петров“ някъде в Черноморска Добруджа, а за лисици в крайдунавския й събрат? Друг е въпросът модерни ли са яките, започващи с глава и завършващи със захапана красива опашка…на лисица - по неофициална информация стотина лева струва една от тях.