Историкът проф. дин Георги Атанасов от Силистра: Работата по подмяната на глаголица с кирилица и успоредното им ползване е станало в Североизточна България

В навечерието на 24 май историкът и археолог от Регионален исторически музей Силистра проф. дин Георги Атанасов припомни във свой пост във Фейсбук от преди пет години, в който се казва: „Вече пет поколения български историци пишат, че Кирилицата е създадена от св. Климент Охридски в Охрид или в близкия регион, което географски е в днешна Република Северна Македония.  От един век насам, който и да е учебник по история да отворите, енциклопедии, академични истории и пр. и пр. все това ще прочетете.  

 

От поне седем години, а реално от около дванадесет, в научни публикации и в социалните мрежи се опитвам да обясня, че Кирилицата е създадена от Климент, Наум и Константин Преславски в манастирите около Плиска и Преслав; че Климент отива по късно в Македония от приетата от нас дата; че в Македония не е открит нито един глаголически или кирило- глаголически надпис, същевременно в Североизточна България те са десетки – в Плиска, Преслав, Мурфатлар, Равна, Крепча, Цар Асен и пр., което е сигурна индикация, че тук започва постепенното преминаване от Глаголица към Кирилица“.

 

- Проф. Атанасов, темата на днешния ни разговор са поредните Ваши анализи, свързани с произхода на Кирилицата…

 

- Президентът Румен Радев тези дни бе в Рим – в Сан Клементе, за отдаване на почит към делото на Кирил и Методий. По традиция българските държавници всяка година посещават това знаково място, където са положени мощите на св. Константин Кирил Философ.

 

- Наскоро Ваш колега историк сподели по една от телевизиите, че същността на делото на братята Кирил и Методий не е толкова в написването на азбуката, колкото систематизирането на тяхната граматика, т.е. в тяхното използване. Вашето мнение?

 

- Написването на азбуката е репер, то е само един фундамент, върху който се изгражда сградата. С тези букви ако не бяха преведени библията, евангелието, богослужебните книги, самите букви като писмени знаци не биха били нищо. Но и без тези букви, без тези писмена също нищо не можеше да стане. Нещата са комплексни и взаимно обвързани. Преводната дейност, напасването, това е един огромен труд със значими последствия до ден днешен.

 

Днес 300 милиона души по света ползват кирило-методиевите писмена. Когато говорим за тях, факт е, че 80%  от хората свързват Кирилицата, на която и сега пишем, и четем, със самия Константин Кирил Философ. Това, разбира се, е грешка, и тази грешка трябва да се преодолее от нас, хората, които се занимаваме с наука, чрез участието в публични дискусии, и в научно популярни статии.

 

Длъжни сме това нещо да го обясняваме добре, това е една наша отговорност – на историците. Свързано е и с учебници, енциклопедии, необходима е широка популяризаторска дейност.

 

- Според Вас, като историк, каква е причината да се премине от Глаголица към създаването от учениците Кирил и Методий на Кирилица, която именно е в чест на Константин Философ?

 

- Това е проблем и въпрос, разглеждан от учени – български, руски, чешки,  от специалисти, езиковеди и т.н. Когато се вгледате в графиката на Глаголицата, виждате една божествена поредица, божествен алфавит, в който основно участва кръстът, триъгълникът и кръгът. Това обаче вече при реална работа с ученици с написване на текстове представлява затруднения.

 

Тук вече е съществената роля на кирило-методиевите ученици, които трансформират писмеността в Кирилица. Това обаче не е едно актов процес, това продължава цели десетилетия, почти век, в различните части на българското пространство с различен интензитет.

 

Това даже се превърна и в проблем, като се има предвид, че в последно време даже се превърна в политика. Базирам се на думите на Владимир Путин, че Кирилицата е създадена в македонските земи. Проблемът обаче не е само на Путин, той явно се е консултирал с колегите историци от Русия. Проблемът си е по-скоро наш. Който и учебник по история да погледнете, която и енциклопедия или академична история, в продължение на сто години, вие ще прочетете едно и също, а именно че Климент около 886 година е изпратен от княз Борис в днешните македонски земи и там е създадена Кирилицата.

 

Моят принос, предвид на това, че не съм тесен специалист по кирило- методиевите писмена, но като археолог работих по повод надписа от село Цар Асен, което е на 25 километра от Силистра и е в близост до град Алфатар. През 50-те години е разкрита голяма и много важна крепост с площ около 45 декара с четири църкви и именно там е намерен този забележителен надпис.

 

Тестът му е публикуван, като най правилно беше разчетен от проф. Казимир Попконстантинов  (бел. –родом от село Гарван) и гласи: „ Исус Христос на госпожия ден – има се предвид празника Успение Богородично, поставлен кръст, Господи помилуй Манасия отрока, т.е. неговия ученик от Византион“.

 

Първото забележително в този надпис нещо е думата византион, което показва, че този ученик Манасий е дошъл от Константинопол, от Византион – другото име на Константинопол. И другото по интересно е, че този надпис е написан основно на Кирилица, но в четири от думите на надписа кирилските букви преминават в глаголически, след това пак продължават на Кирилица. Така че, оказва се, този монах владее и двете азбуки.

 

Именно от този надпис и неговото съдържание се зароди този интерес към въпроса именно къде е създадена Кирилицата. Общоприето е,  че е създадена в днешна Македония, като се взема за репер текстът на краткото житие на св. Климент Охридски от Хумакиян, написано в началото на 13- и век, близо 250 години след кончината светеца, където буквално е записано, че той, за по-голяма яснота, е изобретил и други форми на буквите.

 

И от тук се прави заключението, че там – в Македония, в Охридска епархия – дали точно в Охрид или в някои от съседните центрове, където работи Климент Охридски, е изнамерена Кирилицата. Трябва да се обърне внимание, че този текст е 250 години след събитията, освен това, езиковедите и литературните историци са открили много неточности в това кратко житие.

 

И най-сетне, в по-ранното житие на Теофилакт Охридски от края на 11-и и началото на 12-и век не пише нищо подобно. От тук се създава и другият проблем, приема се, че Климент Охридски отива в днешните македонски земи само няколко месеца след идването си заедно с Наум и Ангеларий в България – около 886-877 година. Теофилакт Охридски обаче пише, че княз Борис I починал осем години след началото на учителстването на Климент Охридски. Имаме сигурно доказателство – княз Борис умира на 2 май 907 година. Като извадим осем години се оказва, че Климент Охридски отива в македонските земи в 889 година.

Нещо повече, известният наш литературен историк Георги Попов доста отдавна публикува съвместни химнографски произведения на Климент Охридски с Константин Преславски, а е известно, че той е сред  Методиевите ученици и идва по-късно в България. Тях немското духовенство продава в робство, а византийският император ги откупува. Те са настанени в манастирите в Константинопол и след известно време, заедно,  може би със Симеон, който по това време също учи в Константинопол, се прибират в България и се приема, че това става в 890 година.

 

Така че Климент и Наум  работят заедно в манастирите около Плиска и Преслав поне три години, което е време, напълно достатъчно за великолепно подготвените във всяко отношение ученици на Кирил и Методий  виждайки в своята работа трудността, с която българските ученици се справят с изписването на много сложната калиграфия на глаголическите писмена, да започнат създаването на ново устроение на буквите, както го казва техният съратник Черноризец Храбър.

 

Аз намерих един много важен репер, който излагам предимно в научни публикации. Направих една рекапитулация, колко глаголически и кирило-глаголически надписи има в днешните македонски земи – оказа се един несигурен глаголически надпис от Охрид, докато в Североизточна България – в Плиска, Преслав, манастирите при Равна и Мурфатлар, в Крепча и Цар Асен имаме десетки, дори стотици глаголически надписи, стотици кирилски и най-сетне успоредното използване на кирилица и глаголица.

 

Надписът от Цар Асен се вписва в тази група, което означава само едно: работата по подмяната на Глаголица с Кирилицата с успоредното им ползване е станало в Североизточна България. В този смисъл Климент Охридски отива, според мен, около 889 година по поръка на княз Борис с готова Кирилица в македонските земи. Затова в Македония няма глаголически надписи, защото той обучава 3 500 ученици, трябва бързо да ги обучи. Ако имаше такъв преход от Глаголица към Кирилица в Македония, то щеше да има някакви археологически – епиграфски следи, а засега от тях има единствено в Североизточна България.

 

- Как се датират, проф. Атанасов, тези надписи и кое е насочило историците да смятат, че Кирилицата е създадена в района на Охрид?

 

- Може би в основата стои текстът на Димитър Хуматиян, написан в началото на 13-и век, че Климент за по-голяма яснота е изменил буквите с други, тъй като и той е пратен с определена мисия от Княз Борис. От голямо значение за подобни твърдения е, че не е обърнато внимание на факта – той отива там поне три години, след като идва в България. Поне три години той е в някои от манастирите в Плиска или Преслав. И от там е създадена, бих я нарекъл, недоказана легенда, че в днешните македонски земи е създадена Кирилицата.

 

Ще се отнася до датировката на кирилските и глаголическите надписи се оказва, че най-ранният кирилски надпис у нас, публикуван от проф. Казимир Попконстантинов в Крепча, е първият надпис в чиито край е обозначена дата –  921 г. Тази година ще има конференция, на която ще се говори по този въпрос. Има обаче косвени доказателства за датировката на останалите надписи. Например, надписът в Цар Асен, където крепостта е издигната в края на 9-и – началото на 10-и век, като в центъра  й е издигната голяма църква с архитектурни белези, които са също от началото на 10-и век, с подковообразна абсида и разположение на олтарната маса.

 

В скалния манастир в Мурфатлар има стотина надписи. Манастирът обаче по неговата датировка е също от втората половина на 9-и и началото на 10-и век. Там има гръцки надписи по стените, има и глаголически, има и кирилски.  Показана е химията как се ползват трите азбуки, защото монасите ги владеят и трите. Редом с останалото, те нанасят и текстове по стените, упражняват се, както се казва. Изписват както кирилския, така и глаголическият алфавит, същото е и в Равна. Манастирът е от края на управлението на княз Борис Михаил. Всички тези паметници и находки, когато ги обединим в едно, и теглим чертата, се показва, че в тези центрове ние имаме датирана книжовна дейност в края на 9-и и началото на 10-и век.

Интервю на Милен Милушев за Общинско радио Силистра