В Световния ден на парковете - 28 май, АРТ СИЛИСТРА ни припомня във Фейсбук, че преди 30 години историческото ядро на 150-годишния Крайдунавския парк в града е обявено за природна забележителност с национално значение. От 70-те години на миналия век той е част от Национален архитуктурно-археологически резерват "Дуросторум - Дръстър - Силистра".
В него са социализирани разкопки от преди повече от десет столетия, включително знакови за българските царства руини от средновековна базилика, свързана с първия български патриарх Дамян. Част от парка са паметници на кап. Георги Мамарчев, Лев Толстой, на Паметник на песента - единствен по рода си в България, и др.
Т.нар. Небесен шадраван, всъщност "Звездобразен", който е на близо 90 години, е сред най-старите моменти в парка, заедно с още по-възрастния от него дъб (1910) - "Дърво на Европа" от преди петилетка (преди това, през 2012 г. той е обявен за защитен обект по смисъла на Закона за биологичното разнообразие).
Дузина произведения от пленерите по металопластика също са оригинални акценти, макар и спорни за част от обществеността, но някои от тях - порталът, глухарчето, НЛО и др., са разпознаваеми на всички снимки, включително и при заснемане на изключителните залези над парка и реката.
Припомня се, че в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е запазен бр.486 на в. "Дунав"от 24 юли 1870 г., в който четем: "Освенъ това праздното място, което се намира срещу Дунавската баня (в Силистра)…, понеже е сгодно за една градска градина, съветътъ решил да ся направи това място на градина…Всичките разноски…щели да възлязат на 30 000 гроша". Освен парк, силистренци построили и казино в него, за което общо отделили 35 000 гроша и 11 пари.
Градежите са част от ликвидирането на разрушенията след Кримската война. През 1908 г. в парка е назначен агроном, който да отговаря само за него. Доставени са и първите рози от Тимишоара. Според сайта easyguide-portal.com, за първи път паркът се споменава във вестник „Турция“ през 1870 г.
От Балканската война до 1940 г. развитието на Дунавският парк спира, но е съхранен от унищожение. През 1954 г. сърце на дунавският парк става озеленителят Кирил Топоров. По негово време паркът от 54 дка (по други данни - 68) се разширява до 200 дка, от които 26 посредством кейова стена са отвоювани за парка от река Дунав. През 1969 година с младежка акция, посветена на 25-ата година от 9.09.44 г., са засадени дървета покрай сегашния кей, укрепен през 80-те години на миналия век.
Според вече цитирания сайт, "в третия етап: 1972 г. – до наши дни – става изграждането на кейовата стена, на градски колектор и са активните археологически разкопки" (археоложката от София университет Стефка Ангелова работи по археологията от 1969 г. до кончината си преди 12 години). Преди 50 години са очертават и границите на НААР ,,Дуросторум - Дръстър - Силистра‘‘.
През 2006 година по програма „Красива България” е направена пълна реконструкция на централната част на парка, осигурен е елегантен подход към Дунав при всякакво ниво на реката. Преди това по идейното възстановяване на парка работиха и ландшафни архитекти и експерти от САЩ - град Кетъринг (района на Дейтън), заедно със специалисти от община Силистра.
В средата на първото десетилетие на новия век по проект „Зелена и достъпна градска среда – гр. Силистра“, финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 с 5,3 млн. лв. бе направена реконструкция на парка за повишаване на достъпността и безопасността на средата в него, както чрез парка бе подобрен цялостният естетически облик на града.
Няма коментари:
Публикуване на коментар