Научен център „Св. Дазий Доростолски”,
Катедра по филологически и природни науки и Учебно-изследователска лаборатория по културно- историческо наследство при Филиал Силистра на Русенски
университет „Ангел Кънчев“ обявиха със своя покана научно събитие.
Чрез него на 1 октомври т.г. в
Силистра ще бъде проведена Кръгла маса на тема „Златна Добруджа – мит и
реалност“. Участващите доклади, заявени до 30
юли 2020 г., след рецензиране ще бъдат
публикувани в 12-ата книга от поредицата „Известия на НЦ „Св. Дазий
Доростолски”.
Сборникът с доклади
ще бъде предварително отпечатан и ще се получава в деня на на „кръглата маса“, а при неприсъствено участие – по пощата.
Научният форум ще бъде посветен
на няколко годишнини: посветено на 80-ата година от Крайовския мирен договор от
1940 г., възвърнал Южна Добруджа към майката родина България; 75 г. Русенски
университет; 130 години педагогическо образование в Силистра и 140 години от рождението на Йордан Йовков – „Певеца на
Добруджа“.
Темата на кръглата маса е близка
до съдържането на книги с историческо и с литературно съдържание, отнасящо се
до Силистра и региона, във връзка премълчаван период от развитието на града и настоящата
административна област, както и на съседната област Добрич. Под една или друга
форма през последните години тя е разработвана от различни местни автори, но в
различен контекст.
Става дума за книгата на доц. д-р
Румяна Лебедова „Златна Добруджа в българското етнокултурно пространство”,
издадена през 2006 г. в навечерието на 1 900-годишнината на Силистра,
благодарение на единствената проведена сесия на община Силистра за финансиране
на идеи с патриотичен характер (книги,
изложби, албуми).
Към нея прибавяме сборника с автентични
разкази „Съхранена памет. Спомени на съвременници”, издаден през 2015 г. от
доц. Р. Лебедова, Цветана Цанова – председател ан ОбК на ОбщБК „Васил Левски“ и
Йордан Георгиев. Със свой специфичен
принос са също трилогията „Отвлечени – Прокудени – Преселени” на Момка
Чумпилева, отнасяща за периода 1916-1940 г. и включваща съдбите на няколко
добруджански семейства; сборникът „С Добруджа в сърцето” на Милка Трендафилова (Калипетрово) и документалната книга „Наказания без престъпления“ на Анастасия Якова
(Тутракан).
Към темата отношение имат още:
автобиографичната книга „Из лабиринтите на моята памет” на юристката Татяна
Тихчева; сборниците „Добруджа”; фамилната книга „Три добруджански рода” на
Господин Великов и проф. Любомир Пенев; краеведческото и родово издание „Историята
на село Добротица” на Михаил Жеков и Пламен Петров; няколко краеведски издания
на Господин Великов (Проф. Иширково) и др.
Едни от най-новите издания са на д-р Наталия Симеонова – уредник на
отдел „Най-нова история” в Регионален исторически музей Силистра, автор на монографията
„Пресеченият път на свободата. Силистра 1940-1947” – „Обществено-политическо
и социално-икономическо развитие на Силистренска околия в периодите 1940-1944 и
1944-1947”), както и проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионален
исторически музей Русе, и неговата колежка Мариана Димитрова – съставители на албума
„Гласове от Русе за Добруджа“. През 2016 г. Исторически музей Тутракан издаде
книгата „Добруджа на кръстопътя на историята“. През 2018 г. свой поглед представи, макар и в по-широк времеви период етнологът д-р Йордан Касабов в изследователската си книга "Шиковското населние в Добруджа".
През последните 15 години се
увеличиха и паметниците, посветени на събитията от периода 1913-1940 г. – в с.
Кайнарджа и в град Силистра (2017 г.), а от преди това подобни има в град Тутракан и в
село Сребърна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар