В личния си профил във Фейсбук възпитаникът на Средно училище "Никола Вапцаров" Силистра, завършилият някогашната музикалната паралелка - настоящият композитор и диригент Марек Дяков (http://marekdyakov.com/) съобщи, че заедно с партньори е осъществил "БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОРЕН ПРОЕКТ ПОД КАРАНТИНА". Той е по поръчка на ансамблите "ГОРНА БАНЯ" и "ЕЛИЦА" (Пазарджик).
Подобно на много други творци по света, особено муциканти, записът е направен изцяло по домовете на участниците в проекта - кавал: Костадин Генчев, тамбулир: PПетър Миланов, гайда: Иван Симеуонов Георгиев, гъдулка: Борислав Гълъбов, тъпан и тарамбука: Цонко Валериев, тонрежисьор: Алекс Нушев. Хореографи: Десикслав Михййлов, Йордан Николов, Костад0ин Низамов, Маргарита Караджова (имената на участниците са по профилите им във Фейсбук, но в българска транскрипция).
Няколко силистренсски музиканти също показаха онлайн своето виртуозно майсторство по време на карантинния период във връзка с коронавируса: сред тях Стоян Дечев, Пламен Скорчелиев, Димитър Нанков, Велико Великов и др.
Марек Дяков – „Оптимист съм за българския фолклор”
Нашият съгражданин Марек Дяков принадлежи към най-оригиналните и автентични български композитори на новото поколение. Неговата музика съчетава голямото богатство на фолклора ни, традицията на българското композиторско майсторство, творческа дълбочина и искренност, оригиналност и силен личен почерк. Диригент е на Ансамбъл „Гоце Делчев” – София.
- Кога започна сам да композираш музика ?
- Не съм го търсил съзнателно, но още в самото начало, когато се учех да свиря, имах желание аз да си хармонизирам, да си аранжирам, да си направя моя мелодия. Може би средата в която попаднах ме инспирира към това нещо.
- Как започна твоята любов към музиката, кога реши, че музиката е твоето призвание ?
- Досегът ми към народната музика минава през танца. Аз бях първо танцьор като дете в ансамбъл „Добруджа” – Силистра. Оттам дойде съприкосновението с народната музика и акордеона.
- Как така се реши да играеш народни танци ?
- На танци ме записиха нашите и аз с желание ходех. Тогава се сформираше нова, начинаеща група към ансамбъл „Добруджа” и аз бях част от нея. Там всъщност се зароди любовта ми към народната музика и към акордеона специално.
- Колко време продължи с танците ?
- Танцувах до юношеска възраст, но нещата при мен вървяха паралелно. Аз от танцовата зала си черпех енергия, желание да свиря и най-вече слухов опит. Народната музика се изпълнява най-вече по слуховоподражателен път и за един музикант, който възнамерява да върви по това поприще, една такава среда е перфектното място за него.
- А акордеонът как се появи ?
- Акордеон имаше в къщата на баба ми, който е бил на майка ми. И аз самичък, без никого да питам, отидох от апартамента, в който живеехме, в къщата на баба ми, която се намира на 1.5 км разстояние, сам си го свалих от гардероба и го донесох вкъщи и започнах да свиря, без някой да ме кара насила.
- А ходил ли си на уроци по акордеон ?
- Аз отначало започнах да свиря като самоук. После се записах в Музикалната школа в Силистра и оттам насетне започнаха да се култивират моите занятия по акордеон. После последва средно музикално образование, след това висше. Образно казано, инструментализмът е нещо, което изисква голяма дисциплина, последователна и методична работа, и най-вече да попаднеш на човек, който да ти покаже правилната посока.
- Подкрепяха ли те твоите родители ?
- Моята среда е безценна, ако говорим за творческата атмосфера в къщи и народната музика. Баща ми е изявен любител на българския фолклор, особено на добруджанската музика. Майка ми също е изключителен творец, занимава се с риложно изкуство. Тя е дългогодишен преподавател по изобразително изкуство, така че на мен творческа среда не ми е липсвала.
- А откога започна де се занимаваш и с диригенство ?
- Диригентът е емоционалният обединител и стратегът на това как ще прозвучи дадената формация, дали била тя хорова или оркестър. Той дава концепцията и динамиката, той изисква всички нюанси от изпълнителите, работейки с тях в репетиционния процес. Неговата работа не е в ръкомахането, в жеста, въпреки че и това е много важно, колкото отношението му към даденото произведение, което ще се интерпретира и неговата концепция как то ще бъде представено. Според мен това е най-важната работа на диригента.
- Лесно или трудно се работи с мого хора?
- Не е трудно, когато интересите са общи, защото музикантите и певиците се събират на едно място да споделят една и съща енергия.
- В живота къде си практикувал това, което си научил ?
- Сам съм си поправял пътечката, сам си предизвиквах нещата около мен. Стремил съм се към контакти с определени хора. Техният критерий е много важен за мен.
- Вече 15 години работиш с деца? Лесно ли се работи с тях?
- Националният дворец на децата в София, където работя, винаги е можел да се похвали с количествени и качествени продукции откъм народната музика, благодарение на малчуганите. Основател съм и преподавам в школата по акордеон и имам доста деца ученици.
- Какво ти дава работата с децата ?
- Това е една много хубава, красива енергия, която е двустранна и има много голямо очарование.
- Откога си диригент на Ансъмбъл „Гоце Делчев”- София ?
- С народния хор при Ансамбъл „Гоце Делчев” работя вече четири години. Много е хубаво и приятно, защото това са самодейни певици. Повечето от тях имат доста опит в хоровото пеене. Въпреки че не са професионалисти, те също имат своя потребност да изразяват себе си чрез музиката.
- Нови планове, нови идеи – какво предстои ?
- Предстои всичко, което очаквам. Искам нещата да се подреждат, така както пътечката ми е насочена. Имам творчески идеи и предизвикателства, които ми предстои да реализирам в симфоничния и в хоровия жанрове. Оптимист съм за бъдещето на българския фолклор!
Марин Минев, АРТ Силистра, Фейсбук
Няма коментари:
Публикуване на коментар