Разнопосочни есеистични размисли по време на COVID 19 (сборна)

За нинджите, дъгата, вирусите и за нещата, свързани с тях

С носенето на маски против нежелано запознанство с вирусите - в актуалния случай това е Covid 19, най-после настъпи времето на нинджите. Кой обаче се кълнеше, че само една бяла побеждавала друга, но черна, като днес имаме и други цветови възможности.

Може би защото "Дъгата е божествен път, красиво послание, извор на вдъхновение и разноцветни мечти; символ е на Хермес – бързият вестоносец на боговете, пратеник между небето и земята, между хората и висшите сили" (по публикация в интернет).

И тъй като бизнесът е изобретателен, а и дизайнерите това чакат - да им дойде поредният 12-и час, а оттам и музата - сигурно за следващата есен ще се появят шалове с маски от вътрешната страна. За да бръкнем в здравето на световната фармацевтика и на сценаристите на пандемии. Така им се полага! А засега - все още е време за предизвикан "бал с маски". Скрити зад марли, памук, сатен и други подходящи за целта материали - дано не си забравим лицата.

Сигурен съм, че и след кризата, пандемията или както и да я наричат с ефемистични имена, занапред поне по очите ще се познаваме - нали само те не си менят драстично ни цвят, ни форма, ни големина през целия живот. А и очите никога не лъжат - те показват радост и тъга, страх и възторг, презрение и благодарност, положителна емоция и примиренческо равнодушие.

Нещо май много фирми почнаха да шият маски за лице - дали ще успеят да ги пласират, да не останат "на склад", макар че и в чужбина има търсене. Освен акои техните шивашки фирми не са се усетили.

---

Честит "половин Великден" и цял Благовец!

Предизвикателството с ретро снимките е чудесна възможност да се...запознаем с хората около нас, защото в един момент се оказва, че се поназнайваме от преди...да се познаваме. Но не винаги помним предишните си срещи. И още: на черно-бялото фото детството и младостта имат невинни изражения, дори строи патос в очите, както и се лее симпатична неувереност в поведението на телата.

А много често вятърът в косите показва вектори, които са ни отвели някъде там в живота, където не сме очаквали и планирали. Може би не винаги на мястото, където сме искали да бъдем, но така се е случило според посоката, определена от пръста на Съдбата.

Преди години прочетох в ненаучно списание, че на 75% човешкият живот е предопределен на базата на нашето ДНК, на семейството и района, в който сме родени и израсли. Но не била за пренебрегване останалата четвърт, в която влиза влиянието на хора, които срещаме в живота си, и решенията, вземани в една или друга ситуация.

Честит "половин Великден" и цял Благовец!

Да продължим нататък с мечтите за живота и след поредното житейско предизвикателство под властта на...короната. И това ще мине! И ще дойде друго, което може и да е по-малко опасно и притесняващо ни, но нали уж малките камъчета обръщат колата?

Умната! И, когато е наложително - да вървим по черно, когато няма накъде - по ръба на бръснача, а по необходимост - и през лука. Важното е да не срещаме пъдаря или ако ни излезе напреки - нека да е в добро настроение, защото е имал страхотна любовна нощ с жена си и е ударил сутринта една ракия за цяр и блясък в погледа!

Астрологията и психологията в помощ по верем на пандемия...

Според астроложката Мира Кунева: раненият кентавър Хирон и предстоящо агресивно пълнолуние слагат началото на края на проблема с коронавируса - примерно след 10 април, като щели сме да чакаме "добри новини" по темата. Със задължителните в подобни случаи уговорки: "Дано няма втора вълна на вируса" и "Може да имаме няколко месеца на конфликти, катастрофи – този знак (ретрограндият Марс) разпалва нещата. (по интервю в 19min.bg).

„Едни от най-интересните събития през 2020 г. ще бъдат свързани със сливането на планети в Слънчевата система“, подчерта Алексей Стоев, директор на старозагорската астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ в Стара Загора, в интервю за БНР на 3 януари т.г.

И още: "С просто око ние виждаме пет от планетите: Меркурий, Венера, Сатурн, Юпитер, Марс. С някои от тях ще се случат интересни събирания на две планети".

А според публикация в сайта woman.bg (12 март 2020):

"В момента се случват доста интересни и значими събития на звездното небе. В знака Козирог се струпват все повече планети и е въпрос на време нещата да ескалират. Основният аспект, който считаме, че е „виновен“ за разпространението на този вирус, е съвпадът на Юпитер и Плутон в Козирог.

Плутон е отговорен за пандемиите, трансформациите и жизнения цикъл на живота и смъртта. Юпитер се свързва със социалните въпроси и има свойството да увеличава, разпространява и преекспонира всичко, до което се докосне. И двете планети имат усилващо влияние, а събрани в едно, нещата винаги излизат извън контрол. Съвпадът им се случва в знака Козирог, който символизира по-възрастните хора, така че на никой астролог не е чудно защо този вирус се разпространява и покосява основно застаряващото население на Земята.

Какви са астрологичните прогнози за бъдещото разпространение на коронавируса? На 18 март във владенията на Козирог ще пребивават цели 6 планети, 5 от които са в много тесен съвпад с орбис до 8 градуса. Периодът между 18 и 23март, когато Марс и Плутон ще си взаимодействат най-силно, се очаква разпространението на болестта да достигне своя пик. На 21 март Сатурн навлиза в знака Водолей и може да доведе до по-сериозни ограничения в движението на хора и организирането на масови мероприятия от разнороден характер.

Точният съвпад на Марс със Сатурн ще се случи в нулевия градус на знака Водолей точно на 1 април, което се оказва важна дата в еволюцията на коронавируса, тъй като в същия градус ще попаднат планетите Юпитер и Сатурн през декември тази година. Самият факт, че се напускат пределите на владение на Козирога, дава глътка свеж въздух и надежда за сваляне на напрежението и намаляване темповете на разпространение на болестта. Юпитер и Плутон ще бъдат в тясна прегръдка чак до ноември 2020 г., затова нека не се радваме прибързано до тогава.

Освен това, заради фазите на ретроградие, в които Сатурн ще попадне през годината, той ще лавира между знаците Козирог и Водолей чак до декември, когато окончателно ще се настани в покоите на Водолея. Знакът Водолей управлява големите групи от хора, процесите на глобализация и функционирането на обществото като едно цяло, заедно с прилежащите глобални тенденции, които формират бъдещето на човечеството. Той също така се свързва с виртуалните средства за масова комуникация, интернет пространството и фондовата борса. Всички теми, по които функционира Водолеят, ще бъдат засегнати икономически от коронавируса, дори и след края на неговото разпространение.

Обществото ни като цяло ще претърпи необратима трансформация. Както казахме в началото, основният „виновник“ за пандемията е съвпадът на Юпитер с Плутон. Нека разгледаме този аспект малко по-подробно. Най-важното, което трябва да се отбележи в случая е, че Юпитер е най-големият добротворец сред планетите в Слънчевата система. Той е обещание, че колкото и уплашени да сме в момента, накрая ще излезе нещо хубаво от цялата работа.

Какво можем да кажем за Плутон? „Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените“. Това са думи на Чарлз Дарвин, но ако Плутон можеше да говори, може би би изрекъл същите слова. Висшата цел на най-отдалечената от Слънцето планета е да ни направи по-гъвкави и адаптивни, за да увеличи шансовете ни за оцеляване като вид. И всички трябва да бъдем отговорни за случващото се на Земята в момента.

Дали не се намираме в прекалено голям застой? Или сме станали твърде самодоволни? Плутон е там, за да ни припомня, че животът постоянно се променя и по-добре да научим този житейски урок веднъж завинаги, за да не се налага да се сблъскваме с проблеми от рода на коронавируса и в бъдеще. А може би имаме нужда от почивка – да не работим толкова много, да не бъдем такива консуматори, да прекарваме повече време у дома със семействата си, да се уединяваме, за да опознаем повече себе си и за какво наистина копнеят душите ни? Единствено в моментите, когато не правимабсолютно нищо, ние разбираме съществените и значими неща за живота.

„Да живееш в интересни времена е проклятие“, гласи древна китайска поговорка, но надали хората тогава са вярвали, че ще бъде толкова актуална години напред в бъдещето.

Психологът Моника Балаян пред "168 часа": "- Какъв е изходът (в ситуацията при опасност от заразяване с COVID-19)? - Достойно да посрещнем предизвикателството - със силна имунна система, но не усилена само от имуностимулатори, а отвътре. Със стабилна психика, с приемане на ситуацията без илюзии и емоции, с адекватна преценка за своя имунитет. Задайте си няколко въпроса - дали се движа достатъчно, дали дишам чист въздух, правя ли дълбоки вдишвания и издишвания, за да премахна стреса? Всичко, което ви релаксира, е добре дошло. Вечерта се взема душ, а сутринта се посреща с радост и с благодарност за живота. Дайте си подкрепа на вас и на хората около вас. Не случайно казват, че една приятелска дума може да оживи дори мъртвите. Всичко това премахва уплахата, връща адекватното възприемане на реалността и бойния дух - само тогава ще направите каквото е необходимо и няма да се предадете. Свалете короната от вируса".

Шекспир ли?

Заживяхме в манипулиран свят, но бързо стигнахме и до...изолирания му отсек. Засега корабът пътува нормално, но дали е далеко дъното на оекана? Все пак не живеем като в "Както както ви харесва" - пасторалната комедия на Шекспир.

Да преоткриеш БНТ 4

Днес съм на вълна БНТ 4, за да видя, макар че по-скоро слушах, в повторението на предаването "Вяра и общество" един обран в емоция и задаване на въпроси водещ като Горан Благоев, и великолепни събеседници в лицето на духовни лица от БПЦ, мюсюлманското вероизповедание и на една от евангелските църкви.

Не е задължително да си техен адепт (последовател), за да наостриш уши и да чуваш послания, които са само в помощ при осъзнаване на смисъла и ефекта от т.нар. пандемия. С надеждата, че и след нея ще ни има, но светът няма да бъде предишният - безпросветен, алчен, хаотичен и направляван в самоунищожителна посока.

И с вярата, че вървим по пътя към дебрите на Водолея, т.е. на духовността, така пренебрегвана от властимащи и париконсолидиращи пред последните десетилетия.

За радост тя, вярата, умира последна. И за надеждага казват - също. Само за любовта - мълчат!

Най-после попаднах на нещо свежо и пълноценно в българския телевизионен ефир (предаването е "Часът на зрителите" по БНТ 4) - интервю с живеещия от 33 години у нас мексиканец Луис Монтеро (инженер, който казва за себе си, че е консултант по култура).

Есенцията: според мигранта, твърдящ, че има две майки: България и Мексико, както и две жени - съпруга и дъщеря, най-важното за българина в името на неговото самосъхранение са думите "Не, Не може, Няма", а любимата му българска дума е "любов". Невероятно задоволство изпитах от великолепния български език и от умението на събеседника да отговаря кратко, но по интересен начин.

За половин час човек научава много за Мексико - впрочем, например, в България има около 30 мексиканци - от тях 12 в София; в Пловдив е т.нар. Мексикаска къща с над 1 000 графики, подарени преди близо 40 години на нашата страна; роят се мексиканските ресторанти по южното Черноморие, но липсват мексикански продукти (тамошни люти чушки, от които не боли стомах; боб, царевица), не са оригинални рецептите и няма...мексикански готвачи.

"Неразказани легенди за маите" е последната книга на моето телевизионно откритие с илюстрации от съпругата му Ана Монтеро. В интернет открих и интервю с г-н Монтеро в участие в програма "Христо Ботев" на БНР (https://bnr.bg/hristobotev/post/100614610).

Моят дом и крепостта

Най-после "моят дом - моя крепост" стана почти навсякъде по света. Е, май и у нас, но не съвсем.

За един юбилей и за вестниците за възрастни

Човек, както и да живее, достига до момента, в който за него пишат във вестниците, предназначени за хората от т.нар. трета възраст. Е, и аз я докарах до там (без емоции с елементи на жалба по младост). Свидетелства за отминалия през януари мой юбилей от вестниците "Трета възраст" и "Златна възраст". Дай боже всекиму!

Химическата формула за алкохола

Помните ли словосъчетанието "цукни ми две, ха още пет, охааа" - на практика формула, останала в съзнанието като ехо от часовете по химия (хич не ми бяха любими - съучениците ми от гимназията знаят защо)! Наздраве - за здраве!

За лайковете на публикация с "добра новина" във Фейса

Оказа се, че т.нар. добри новини - кой знае защо са рядък гост в нашия "ефир", имат своите поддръжници. Доказателство: текстът "Учители от Дулово безвъзмездно шият маски за свои колеги от областта", споделен от мен вчера на личната ми Фейсбук-стена, вече има 222 харесвания, 53 положителни ко;ентара и 41 споделения (до 10 ч. на 20 март).

Читателството в условия на пандемия

Дали има хора, които в условията на медицинска криза разгръщат литературни произведения като "Чумата" на Албер Камю (мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със смъртоносен вирус, безстрастно плъзнал из един град), "Знакът на чумата" на Кристофър Роу, "Чумави" на Пенчо Славейков, "Холера" на Людмил Стоянов, "Любов по време на холера" на Габриел Гарсия Маркес, "Благосклонната чума" на Росица Казакова, "Атлантската чума" на А. Дж. Ридъл, "1984" на Оруел и др. подобни, от които сигурно има какво се "научи". Списъкът може да бъде продължен...

Ако не по темата за коронавируса и за изхода от актуалния за света в момента "епидемичен подем на заболявания от грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ) в страната, в условията на епидемично разпространение на COVID-19" (описанието е взето назаем от заповед на МБАЛ Силистра - виж съдържанито й на сайта new.mbal-silistra.bg), то поне за човеши поведенчески модели, предсказани от гениални творци.

За пролетта на 2020

Посрещаме пролетта на 20 март в 5.50 ч. българско време. Това каза физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките (БАН). Със свито сърце ще кажем познатото "Пролет пукна - ние не!"

За вируса в битов план и за последстията от него

В условия на криза с вирус, приличащ на корона (тя на практика е и венец) ако не друго - открихме безконтактния термометър, за който мнозина не бяха чували досега. Сигурно ще влязат в по-масова употреба и други "изобретения". Е, поне ще останат за колективно ползване и в други времена. Няма да е този последният вирус, дето ни прегръща, я.

И маските, ако останат от закупените, а пък - кой знае, може да почнат да ги подаравят по някое време, сигурно ще свършат и друга работа. Да речем готвачите да ги ползват при нужда. Работещите с прахови частици - също (до този момент или не са сетили или просто не са намирали за необходимо да го правят).

Бая народ ще се научи да си мие ръцете и да ползва от "онези" кърпички (в американските държави, казват, дори бебената не ги къпят до еди-кой си месец - само ги обтриват с тях), а и от геловете, ама не от ония, дето...сещате се.

Дано повече родители научат някои "тайни" за децата си, докато са си вкупом в къщи (колкото изнервящо да е на този етап). Вероятно някои ще открият у чедата си таланти и навици, за които не са подозирали, че ги притежават. Защото, нали се сещате, всекидневието ни е забързано - обикновено нямаме време за битовизми.

И децата май ще преоткриват родителите си - и няма да е лъжа, ако излезе, че мама не заради липсата на време толкова не готви вкъщи, а просто не умее, не го смята за важно, а и така е по-лесно - да се кара на сухоежбина и на полуфабрикат от най-близкия магазин (какво като в тези продукти има колкото искаш Е-та).

Надяваме се също отношенията между поколенията да се позакрепят, защото като че ли в много от семействата няма общуване - пак по причина на вечното гонене на час, правене на кариера и прочие съвременни тегоби.

Какво ли още ще се случи в обществото, заприличало на сърце, излязло от ритъм. А всъщност - напуснало зоната си на комфорта...

Ремиграция в условия на пандемия или да се завърнеш в бащината къща

"Българи от Испания, Германия и Нидерландия се прибраха у нас след затварянето на границите на съответните страни. След като попълниха декларации, които им дадоха служители на полицията, те се прибраха по населените си места." предаде репортер на БГНЕС.

Стана тя каквато стана. Като ситуацията се "опече" - всеки иска да види "зелените поля на своя роден край". Не виждам как ще се размине без целувки при посрещането между хора, някои от които не са се срещали с години. Други за пръв път ще целунат внуци, които не знаят български език (за турски и ромски не твърдя същото). А подаръците - как да не разгърнеш чужбинския армаган. Бас държа, че сред подаръците ще има лакомства, питиета и други подходящи за трапеза артикули.

А бе, каквото - такова. И да се кахърим - от БАН отрязаха: до 2-3 месеца ще...мине. И тогава ще пропеем с пресипнал от зимно-пролетните притеснения глас "Нека да е лято. Само да е лято".

Наесен - отново, казват, ще влезем в настоящия режим на вируси и съпътстващите го болестотворни хватки.

Прострелна мисъл покрай вуриса

Прострелна мисъл по повод ситуацията с кралския/царския/императорския вирус: колко хубаво било да не влизаш с дни в магазин за хранителни стоки - не ти олеква джобът и не ти се увеличава тумбакът. Междувременно прослушваш фризера (дори да е като надстройка на хладилники) - и, о, чудо, имало замразени вкусотии, забравени с месеци.

Макар че друго си е да прекрачиш прага на "супер", както му казвахме в Силистра на гастронома "едно време" - да се пошляеш, пък може и някого да видиш, дето не си го срещал скоро (да бе, то нали сега са с маски хората - няма смисъл, ще го подминеш, без да го познаеш).

Като в карнавала във Венеция сме - не съм сигурен, че беше проведен тази година. Е, и догодина може (дай боже!).

Китай и облите камери в автобусите

Любопитно: Китай изисква задължително поставяне на обли видеокамери във всички автобуси за дълги разстояния, което осигурява ценни кадри за изследователите и им помага да реконструират как точно е станало разпространението на вируса в автобуса, чиито прозорци са били затворени.

Помисли на един режисьор

Режисьорката Елена Панайотова по БНР: „Изкуството ще изиграва все по-голяма роля – как да трансформираш страха в творчество. Страхът е липса на вяра в Бога, липса на любов към Бога, страхът е вяра единствено в човешките ти възможности да се справяш със ситуации”, смята Панайотова. Тя е убедена, че сме в ситуация, в която сме принудени да осъзнаем къде сбъркахме, кой е вирусът в нас, кое е злото.

„Къде загубихме връзката със себе си, за да се налага по такъв начин да ни припомнят, да ни принуждават да се локализираме. Най-важното ще бъде да се справим със страха си, да го превърнем в творческа сила. Всеки да прави нещо, което обича. Да открие кой е талантът му. И да си припомни защо е дошъл на тая земя, какви са приоритетите му, какво наистина би искал да прави.”

За сегашния вирус и за испансикя грип преди един век

Прочетено в нета: Преди 100 г. при инфлуенцата медиците установили, че тежко болните пациенти, които се лекуват навън на открито, се възстановяват по-добре от тези, лекувани вътре. Комбинацията между чист въздух (естествен дезинфектант - доказано през 1960 г. от Министрество на отбраната на САЩ) и слънчева светлина изглежда предотвратявала смъртта на пациентите и инфекциите сред медицинския персонал. Чист въздух, слънчева светлина и импровизирани маски за лице изглежда са работили преди един век; и те могат да ни помогнат и сега.

Още едно прозрение по темата: "Не може да се заразите с COVID 19, докато вървите, маската пази здравите да не си пипат устата". Всеки решава сам дали да го приеме в практиката си. И още от д-р София Ангелова, пулмолог: "Коронавирусът е тежък, бързо пада и не може да се заразите с него, докато вървите по улицата. Носенето на маски е важно за болните хора, а за здравите - предпазва ги да не си пипат устата, носа и очите, защото всички ние докосваме непрекъснато различни повърхности".

По повод нов текст на Веселина Седларска и на Валери Найденов

Назаем от Веселина Седларска: "Никой не може да ви забрани за изнасилвате думите както ви е изгодно. На нас пък никой не може да ни забрани да не ви вярваме и да си правим заключението, че едни бият с пръти, а други заглаждат с думи. Щом за колегата си спестихте точните думи, колко ли ще сте смели за непознатите жертви на старите, подновените, вечните мутри". ("Слави Ангелов е пребит от мутри, не от провинциали", reduta.bg)

Ех, Веси, как човек да не провеси нозе над кейовата стена при вечния Дунав и да не сe взре напреко хоризонта, за да размисли върху "нещата от живота", след като е прочел "Разхвърляй камъни, събирай камъни" в reduta.bg. Макар че тайният и невидим "вирус" на отчуждението между хората, подобно на оня с "короната", продължава да отстрелва със снайперска точност всеки, навел се чинно с поклон пред материалното, за сметка на духовното.

Успокояващото е, че сме съвсем в началото на ерата на Водолея, а тя продължава, казват някои, ...2 160 години. Който е жив тогава, ако изобщо светът съществува в сегашните му параметри, може и да бъде част от т.нар. шеста раса, споделяща "нови идеи, ново мислене, нови чувства, нови постъпки" (каквото и да означава това). Засега сме от "петата раса" и чакаме 12-ия час, за да се възродим.

Назаем и от Валери Найденов в сайта на в. 24 часа: "С две думи, Капитализъм 4.0 построи комунизъм за елита и феодализъм за народа" ("Вирусът уби Капитализъм 4.0"). Финалът на пхубликацията: "Хубавият капитализъм, който ни зариби да желаем западна демокрация, бе капитализъм 2.0 – социалната държава. В онзи капитализъм кризите минаваха леко, като слаб грип. Оттам нататък нещата само се влошават. Затова със свито сърце трябва да очакваме следващите вируси, следващите ваксини и следващия Капитализъм 5.0".

И още - "Как да разбирам това (по vesti.bg)?": Нови 5 случая на заразени с коронавирус в България. 67 са общо болните у нас. Означава ли, че всичките с положителена проба са наистина болни или само заразени.

След отмяната на маските на открито

Проблемът ще е сега, когато избухнат други теми, за които никой няма да си включи телевизията. И, за съжаление, по стара журналистическа традиция, тези, дето питаха простотиите, за да се обозначат, че са там - на предния фронт, няма да задават въпроси и ще премълчават информация по новите теми от дневния ред на живота.

Пенсионери, припек, пейка, вирус

Не може да бъде: за пръв път от няколко дни в 9 ч. сутринта на припека на пейките пред бизнесинкубатора в Силистра няма ни един човек. Но, както се казва в една реклама: нека стълпотворението започне....сега. Защото утре започва от вчера. Освен ако паниката по вируса не е отстреляла досегашните ни навици и непукизъм. Макар че от Шекспир насам винаги има "нещо гнило в Дания".

Размисли в условия на извънредно положение

Прогнозата за нивото за река Дунав не е актуална по БНР от няколко години - припомняме, че беше рубрика всеки ден някъде в средния следобед. А там имаше една фраза на френски език, която значеше "Без промяна". Мечта е да го чуем и по повод коронавируса. Поне в тази "кампания".

Иначе навън е пролет, но май й се радват предимно пенсионерите, които явно недочуват (недоосмислят, пренебрегват) препоръката "Дом стой" и предпочитат да се изпъчат на лъчите на припека (нали топлото уж гони вируса?). Е, има и млади майки, които явно не знаят какво да правят вкъщи с децата си (у дома сигурно не се и пуши - какъв ужас!), но това е друга актуална тема.

Представители на някои характерни с безразсъдното си поведение етнически групи също не се нуждаят от коментар, за да не нагазваме в блатото от определения, отдавна влезли в раздела "клишета".

А маски срещу вируса - предложения в интернет дал бог! Колко ли от "произведените" с търговска цел ще останат на склад, защото в обозримо бъдеще (дай боже!) няма има нужда от тях.

Дали, стоейки вкъщи, бабите и дядовците разгърнаха поне веднъж избелелите албуми с черно-бели снимки, за да покажат на внуците си родата от стари времена - белким им запомнят физиономиите, а ако се позаинтересуват и за съхранените от тях традиции - чудесно би било, за да има какво да разказват на децата си! Защото, нали не сме забравили за българската майка юнашка какви е деца раждала. И още ражда..., макар и по-рядко, и все по-късно (за съжаление).

А как Ви се струва - някоя наистина загрижена мама да се пресети да посготви манджичка, за да нагости челядта с нещо, което не е полуфабрикат от магазина?

Може би все пак някой татко е намерил време и необходимост да научи синчето си на...домашни "работи" - за всеки случай в името на усвояване на полезно къщно умение? Например, измиване на чинии, а защо не и на тоалетна (кощунство?), изхвърляне на боклук, как ес работи с прахосмукачка - и метла - защо не!, и прочие други домашни битовизми.

В много домове все още има библиотеки с книги, вкл. от "време оно" - сега е моментът добрата домакиня да поизбърше праха от тях. Пък може и да заседне погледът й върху любимо от младостта четиво - някога хубавата книга се купуваше с "връзки". И да я предложи на детето се поне да я разлисти между два онлайн урока. Току виж на подрастъка му се сторило любопитно.

С уговорката: случваше се в миналото да се купи книга и за подредба в името на красивия изглед на рафта в бюфета (пардон - секцията, наричана библиотека). Освен ако чедото не е излязло без маска навън с колелото, за да се разтика в своебразен час по физкултура в близката градинка. Където уж е недопустимо да се влиза...сега.

Минава ми през ум, че в името на сплотяването на семейството някой пораснал бива да извади от мазето старите си играчки и игри, за да ги покаже на съвременното поколение - винаги е интересно да узнаеш как са се забавлявали хората преди ти да се родиш (скоро го гледах в един филм по някоя от телевизиите, където не показват само екшъни; и имаше ефект за затопляне на отношения между три възрастови групи).

Удивления пред професионалните мнения за вируса

Удивително е колко много хора се упражняват да се изявяват като специалисти коментатори в сложни сфери като фармацевтика, медицина, политика, икономика, психология, науки и пр. А е ясно - не е достатъчно да прочетеш няколко публикации, вкл. в съмнителни статии, за да постнеш разсъждения в стил "една г-жа каза". Тя, истината, е някъде там, но обикновено за нея има различни гледни точки. И никой не знае коя е правилната. Хубавото на всички тези писания относно актуалната болест е, че при добро желание може да се научи нещо полезно. Четете, учете, запомняйте най-интересното, анализирайте, разсъждавайте. Помнете - до следващата...епидемия. Дано сме живи да я преживеем и нея, за да разказваме за живот по време на карантина и извънредно положение.

За стоенето вкъщи по верем на извънредно положение

Оставам с впечатлението, че народът не знае какво да прави вкъщи, ако трябва да се задържи за повече време, без да излиза навън. Сигурно в "панелката" не е лесно няколко души да си смесват енергиите в продължение на часове и дни. При положение, че сутрин - бърз тоалет и закуска в движение, и всеки от семейството се разпилява по своите си задачи. А вечер...

Вероятно повечето нямат идея и как да се "забавляват" (на младите, че им е винаги скучно - е ясно - това е поколенческа "болест", но и възрастните явно са забравили годините, в които нямаше телевизия и интернет).

Какво ли са правили хората в скривалищата по време на войни и други катаклизми? За съжаление, почти не останаха съвременници на онези години, които да разкажат от първо лице. А на филмите и книгите в днешно време не се вярва достатъчно, за да се превърнат в убедителен повод за различно от обичайното ни поведение в обществото. Трудно излизаме от комфорта си на хора, свободни да правят, каквото си искат. Не слушаме авторитетите, т.е. представляващите институциите. Няма го вече "старилото и патилото", за да се облегнем на житейския опит и преживелиците, превърнали се в урок за бъдеще време.

А само до преди 30-35 години да киснеш в кафенето нито беше възможно, още по-малко бе модерно. Времената се менят, менят се и нравите, т.е. навиците и щенията. Дано не се налага принудително да завъртваме дневния си ред на деня в друг ракурс. Ще поживеем и ще видим.

Накрая сигурно ще махнем с ръка, тюхкайки се: "А бе, имала глава да пати....".

Животът като ези - тура - кълъч 

В условия на епи/пан/демия животът изведнъж стана ези-тура-калъч (накриво). Имаше преди половин век съветски филм със заглавие "Да доживем до понеделник". Сега стана "Да оживеем в хаоса от неконтролиран в поведението си свят". Сега само една войничка - реална, вирутална или био ни трябва. Ще гоним тогава на босия цървулите...А днес - както и вчера, старци на припек, деца и подрастващи - по градинките. Супермаркетите да не ги коментираме - народът там е като в песен на трио "Спешен случай" от преди 30 години. На пръв поглед - не е истина, но е факт.

Кауфландиране и лидализиране в условия на пандемия

Народът ни няма кауфландиране и лидализиране, ей! А уж няма пари у хората...Сега е времето да се изпразнят гранд магазините от непродадени стоки. А умните пазаруват в кварталните магазинчета. А уж кондиката беше ясно разписана: да ходим до кухнята на ресторант, на балкона - за разходка, в хола - на кино. И...в тоалетната, за да се изразходим купената преди увеличението тоалетна хартия...от най-евтината. Ако срещнеш някого с куп рула с тоалетна хартия какво ще си помислиш за този човек - например, че е голям оптимист.

Хей ръчички, хей ги две - за миенето на ръцете

Ако не друго е интересно, замислящо, пък може и да е изпълнимо! Кой знае, животът ще покаже...Засега "Мийте си ръцете...", здравийсвайте се с усмивка, проветрявайте вкъщи, не се омесвайте в тълпите, пийте си ракията, проверявайте си хороскопа...

За знаците на природата

В dnews.bg: Природата ни дава знак, че цивилизацията е крехка, подреденият ни живот е тънък косъм, опънат върху огромни сили, които са навред около нас. Сили, които в повечето време са притихнали, но винаги идва момент, когато могат да се прояват и да ни покажат, че все още сме силно зависими....Колко крехка е цивилизацията? Е, не е чак толкова крехка, стига да не се поддадем на страха и да спазваме простите правила.

Прозрения от една "зелена жаба"

А така (според публикация във Фрогнюз): "От коронавирус страдат най-много страните, които са разположени на 40 градуса географска ширина спрямо Екватора. Вирусът явно се чувства комфортно в тези климатични условия. Статистиката показва, че най-пострадали от коронавируса са страни и региони, които се намират на една ширина – 40 градуса. Това са Ухан в Китай, Франция, Италия, Иран, Южна Корея, Япония, Сиатъл, Вашингтон и Ню Йорк в САЩ. Това не е някаква мистерия или вселенска тайна. Коронавирусът се проявява локално, в определени географски ширини. Така е било и с други заболявания".

Най-актуалното "здрависване" в името на безопасността в условия на коронавирус...било усмихването (препоръка от лекар невролог) от един метър разстояние (уточнението е от мен).  А, казват, най-добре - само с усмивка и кимване на глава - като джентълмените по филмите от "онова време", което вече никой лично не помни, защото няма свидетели как точно се случвало.

Дали след ерата на Covid 19 ще запомним трайно (най-добре да е завинаги), че миенето на ръцете (при влизане вкъщи, след употреба на компютри, телефони и друга техника, както и след четене на вестници и книги; е, преди и след хранене, разбира се; да не говорим след почистване и други домакински ангажименти; и секс, бива - нали?). Защото дезинфекция "му е майката". Ще ни стане ли втора природа, т.е. навик, отварянето и затварянето на капака на тоалетната чиния по алтернативни начини - примерно - с крак, а ако има и педал - чудесно (да помислят за целта във "Видима идеал" и сродните им фирми), а пускането на водата да се случва с нокът, кутре или кокалче на пръст. Ще се научим ли да не пипаме с пръсти при включване и изключване на осветлението. 

За кайсиите и еликсира 

agri.bg. Най-после и в Силистренско ще забогатеем: "Учените от БАН създадоха активен въглен от костилката на кайсия. Това стана ясно на заседание в Министерски съвет".

Кайсиевите костилки често се консумират като ядка, подобно на бадема, но се приемат и заради високото си съдържание на белтъчини, омега-6 мастни киселини, витамин В15 и витамин В17, познат още като амигдалин.

Амигдалинът в малки дози има доказано противораково действие. При попадането му в организма той отделя цианид, който в умерени количества убива раковите клетки, без да вреди на здравите в човешкия организъм.

За поредна година кайсиите в Силистренско са измръзнали почти  100%, заради резкия спад на температурите в началото на седмицата, заяви пред журналисти Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз. На много места в региона плодните дръвчета, подлъгани от необикновено топлата зима, били цъфнали по-рано от обичайното. Последвалите температури от -9 градуса се оказали фатални за тях.

Стана ясно също, че за м. октомври е отложено изложението „Дунавски овощари“, което трябваше да бъде на 20 март 2020 г. в Русе с участието на представители на над 50 фирми от сектора. Събитието традиционно е добра възможност за фермерите да сключват директни сделки за реализация на продукцията си и да осъществяват партньорства с български и чужди компании.

За хора на телевизионните щуротии

Хайде сега, всички сайтове и фейсбук-профили като папагали да повторят "Почина жената с коронаровируса..." (тази своеобразна мантра има обратно енергийно влияние), защото един източник за информация по темата не стига. Трябва панмедийно да информираме всички, че сме...смъртни. А на тази жена (Бог да я прости!) дори не й споменават името! И най-добре между две измивания на ръцете да започнем да броим с пресипнал глас новите заразени - като абитурентите "1, 2, 3...", докато им загубим края. После ще започнем да пресмятаме излекуваните...

За неразбралите

Има ли още някой, дето не е разбрал, че няма да се учи в училищата в цялата страна от 6 до 11 март? Щото гледам в коментари питат по пет пъти дали е вярно...Пише - в цялата страна, и се намират още хора, които...ама...и в нашия град ли...Брех, чудо голямо сме! Министърът да вземе поименно да изреди всички училища, ако може и класовете с имената на класните ръководители.

Из публикацията "Уникално упражнение": чужд предприемач разказва за живота си в България ("Днивник")

Социоложката Елица Димитрова от БАН цитира едно ново национално изследване, което установява значително разминаване между желанието на младите българки да имат деца и крайната реализация на тези намерения.

Анкетираните отдават най-голямо значение на парите в брой, които получават от работодателите и от държавата за отглеждането на децата. В същото време те критикуват държавните институции и общините заради липсата на бърза и ефикасна помощ за осигуряване на места в детски градини, добри учебни заведения и извънкласни занимания.

В България делът на записаните в детските ясли и градини, който е от огромно значение за възпитанието на младите поколения и особено за съдбата на децата от ромските квартали, е с една трета по-нисък от съответния показател за Европейския съюз като цяло.

-----

"...в българската образователна система напредък има единствено в обучението по чужди езици...".

-----

"Шокираща в България е продължителността на училищните ваканции - цели 4 месеца децата фактически нищо не правят". (Според коментар към статията: "Специално за ваканциите бих добавил, че не е толкова важно децата да "учат", много важно е да могат да се отделят от родителите си, и да учат като се справят сами със средата, разбирай сред природата")

-----

"Младите тук искат всичко и веднага, защото много сме ги разглезили. А трудът става все по-автоматизиран и дигитализиран и нуждата от работна ръка постепенно намалява. Ето защо си мисля, че демографските проблеми на България не са чак толкова остри и опасни. За какво ѝ е на страната висока раждаемост при сегашното състояние на образователната система?"

За загиналите, жертвите...от COVID-19

Добре де, колеги - медията в случая е без значение: "Загиналите в САЩ от Ковид-19 са над 5 000...", с допълнението "Сред жертвите....". При това става дума за бебе. Цитира се БиБиСи по информация от авторитетна институция като "Джон Хопкинс". Как така...загинали, след като са...починали. Снощи по Нова телевизия - безкрай много пъти по време на сериал върви текст за два нови смъртни случая в България. Какво ще му стане на драгия зрител, ако научи новината час по-късно. И последно - какво имаме - епидемия, пандемия или...

Полезните неща при работа вкъщи

Бидейки вкъщи, дори и работейки, човек се научава на разни полезни неща - гимнастика на стола и иначе през известно време, пиене на вода през еди-колко си минути, слушане на радио (на мен ми стигат Бг радио - малко едни и същи песни пускат, ама се ядва; и Радио Шумен - великолепният глас на Североизтока); телевизия - не (първо в работно време не е редно, второ - то на коя ли програма да се спре човек - през няколко минути броят болните и умрелите, а говорят едно и също около мерките с актуалната вирусна инфекция). Лично аз намалих кафетата, не бих казал, че с храната е същото, но поне човек може да се пробва с това онова да си приготви. Другото предимство, че и през деня скилидка чесън не е...забранена. За другата подкрепа..."по български", всичко е индивидуално, в зависимост от навици, предпочитания и най-вече - от чувството на отговорност към...черния дроб.

За бабите и парите от балкона 

Да сте чували скоро някоя баба да е хвърлила пари през балкона или да ги е пратила в найлонова торбичка някъде там...За какви "неща от живота" напоследък не чуваме, вперили поглед в проблема с коронавируса?

Незнаещият какво дасвири инструмент - да замълчи

"Великият композитор Йохан Себастиан Бах бил казал (не знам дали е вярно), че тайната на писането на музика се корени в едно простичко правило - ако имаме четири музикални инструмента и в някакъв момент един от тях няма какво да каже, е по-добре да замълчи" (Венци - обикновен пианист и бъдещ общ работник, в "Какво исках да чуя в днешната реч на президента" в сайта Офнюз - обръщение към президента, но в текста и към всички, които говорят по темата за коронавируса от името на инстиуциите).

В София силистренец си направи снежен човек на балкона

Живеещият в София силистренец Николай Неков, който наскоро бе в родния си град с мениджърска лекция, използва априлския сняг, за да си направи снежен човек...на балкона. Както самият той написа в профила си във Фейсбук...за "другарче". За разлика от него, тази година силистренци нямаха възможност да се радват на снега, камо ли да правят снежни човеци. За разлика от преди години, когато пред библиотеката дори бяха разпънали от сняг огромна книга.

Сближаване по време на извънредно положение

Колко ли хора, към които "имаме едно наум" по някаква причина (лош спомен от предишно общуване, несъвместимост на енергиите или по друг може и да е бил незначителен повод на челен словесен сблъсък), сега, срещайки ги маски, или няма да ги забелязваме/познаваме, или ще ни се струват по-симпатични. Да не говорим как ще търпим онези, говорещи обикновено през зъби, а сега и през маски - ужас! В същото време жалко за пропуснатите красиви усмивки на добрите, които ни зареждат с положително чувство, подобряващо настроението ни и в най-кофти житейски моменти.

Положението екато във виц

Положението е като във вица с финал: "Един иска да мърдам - друг да не мърдам". Най-добре е да не мърдам, пък каквото стане. Важното е да оживеем - физически и психически. Защото "тя е ни тъй - ни инак". И е ясно - септември ще бъде май, а пилците се броят наесен. Дано тогава вече ни е до песен.

Как ще се чукаме с яйца по Великден?

Назаем от Фейсбук: "Въпрос: Някой знае ли как ще се празнува по Великден? Отговор: дистанционно". С продължение от коментарите: "Виртуално ще се чукаме с яйца", "Ще се замеряме с яйца - от минимум 2 метра разстояние. И ги сварете добре..., да не стане мазало"; "Ама преди това ще целуваме ли яйцата за късмет, както футболист целува топката, преди да бие дузпа, или ще ги плюем три пъти..., да не ни хване коронавирусът". Както пишат подир някои филми...следва продължение...

Преди Цветница

Колко малко му трябва човек рано-рано на Цветница, когато няма път към...храма, защото е...извънредно положение, а и не се предвижда да си дадеш лептата...за осветени върбови клонки. Пък и с маска на лице - жалко за пролетното така дълго чакано слънце - витаминизиращо, опийващо, тонизиращо и оптимизиращо, - няма смисъл. Още и очила - е, не.

По-добре вкъщи - засега, докато дойде ред да разходи човек...кучето в себе си...до магазина или поне до най-близък ъгъл.

А дотогава - ръзкърши снага - завърти врат, рамене, ханш, а който може и има нужда - и бедра. "Циганските кралици" ще Ви помогнат, убеден съм. В името на НЕзабравата, че е имало и по-добри времена, неизменно свидетелство за които са музикалните шедьоври.

И "Честита Цветница/Връчница!" На имениците - да им се свети името! Тази година - без целувки и прегръдки, но понякога и виртуалната "близост" е добър заместител. Макар че все си е друго да кажеш в компания "Наздраве!" и вкупом да ти отговорят "От здраве да не се отървеш!".

За маскения бал и Деня на космонавтиката

И така: от деня на авиацията и космонавтиката на 20-ата година от космическия 21 век - нека задължителното участие в маскения бал да започне - както по света, така и у нас, засега само на открити пространства и на закрити обществени места. В бъдеще - кой знае...

Време е да забравим, че се познаваме. Е, засега останаха очите като личностен индикатор, казват, че само те не променят големината си през годините. И, струва ми се, имаше твърдение, че единствени не умеят да лъжат убедително.

Тези от нас, които са недоскив на близко разстояние - тях ги мисля как ще задоволяват любопитството "Кой си ти?". Останалите, дето и без това няма да разпознаят насрещния човек - за тях е без значение ситуацията.

Пък и що ли ни е да се познаваме - не е желателно (даже май не е ли забранено?), да се събираме по двойки да си говорим дълго и упоително на улицата (на ъгъла на тротоара) - като в доброто старо време. Не можем да се ръкуваме, да се целуваме (о, не - абсурд!). Хубавото е, че и шамари няма как да си бием (поне насред града).

Колко ли клюки ще умрат в зародиша си, оставайки неразказани (всъщност по телефона и в социалната мрежа - може, но не е същото)? Добрата новина е, че сплетните също не ще се развият във времето и пространството, и най-вероятно няма да достигнат своя адресат (шефа, например). За тези, дето са свикнали да доносничат, не се тревожа - те си имат изпитани канали как да препредават информация - полезна за тях самите, а и за онези, на които я снасят безвъзмездно - от пусто човешко натягане, или срещу облага.

Така ще е на нашата географска ширина - засега на Цветница, Великден, на 1 май в Деня на труда и по Гергьовден. Жалкото е, че няма да успеем през маските да подушим божурите, които обикновено свързваме с друг мил празник - на светите братя Кирил и Методий (11 май).

Дано поне по маково време се простим с нежелателната задръжка да бъдем омаскирани и стегнати в костюма на притеснението, че сме част от една голяма световна игра, на която не знаем кодовете, но се досещаме какъв ще е резултатът.

А именно - плавно преминаваме в лоното на една друга, непозната за нас форма и състояние на живот на евентуално виртуално общуване, чиито правила тепърва ще усвояваме.

На Лазаровден без лазерки

Изумително е колко народ у нас, а и по света, се оказа, че разбира от медицина и конкретно от коронавирус/и; от управление на епи/пан-демии и кризи; от психология, идеологии, конспирации, статистика, математически схеми; още от екология и от други сложни науки. Интересно, къде бяха всички тези хора, от които от месец насам не можеш да вземеш думата?

Имам чувството, че е началото на 60-те години на миналия век и Коста Цонев отново ще каже "Микрофонът е Ваш". Като гледам обаче Богдана Карадочева няма шанс да се изяви, за да изпее песен с великолепното си френско "р", просто защото няма да успее да се докопа до микрофона.

А и днес с тези, безжичните, всеки ще я изпревари, за да избърбори в ефир това, от което смята, че разбира. В името на няколко лайка във фейсбук. Или на още толкова лая по негов адрес.

На кого му пука! Нали според повелята на деня - месец след началото на т.нар. извънредно положение, е важно да се маскираме. От гримиране и фризиране няма нужда - в суматохата никой няма да забележи макиажа - нито очната линия, още по-малко тена за фон.

Честит Лазаровден! Тази година лазарките - само по телевизията и в спомените.

По БГ-радио днес...- Колко струва всеки човек? - Един куршум. Разликата е колко вярваш. Спомних си за Окуджава и неговата "Молитва" на Франсоа вийон (Господи мой Боже, Зеленоглазый мой! Пока Земля еще вертится, И это ей странно самой, Пока ей еще хватает Времени и огня, Дай же ты всем понемногу...И не забудь про меня).

Назаем от Anelia Getcova "По улиците на древен Рим е имало само липи и овошки..." от неин коментар под пост на Маргарит Мицев. Засега Гугъл не ми потвърждава този прелюбопитен факт, но поне научих, че в Римската империя е имало богиня Помона, отговаряща за плодовете от дървета и за изобилието (плодородието).

Тя била пазител на овощните градини и на дърветата в тях, и е уникална за римляните, т.е. тя няма аналог в гръцката митология. Била е съпруга на Вертунус, който се дегизирал като възрастна жена, бил доста похотлив и затова двамата са отговорни за плодотворната природа на ябълковите дървета.

Помона се смята за неясно божество, но нейно подобие се появява многократно в класическото изкуство, включително в картини на Рубенс и Рембранд, както и в редица скулптури. Обикновено е представена като прекрасна девойка с шепа плодове и с нож за подрязване в едната си ръка.

В поредицата за Хари Потър с името Помона е наречен професор Спроут - учител по хербология, изучаващ магическите растения. Град Помона има в САЩ, така се казват още един астеорид и венецът на Помона на планетата Венера.

Такива ми ти работи може да научи човек само по повод един кратък пост. Дали е имало алергии в онези времена, остава загадка засега - това във връзка с липите по улиците на Рим в древността.

Една предизвикана смърт и много коментари за нея

Нямам обяснение защо се случва на голям празник събитие (в най-пресния случай от вчера навръх Великден - смъртта на Милен Цветков - Светла му памет!), което привлича като магнит вниманието на обществеността. И изведнъж изригва вулканът на възмущението по проблеми, които виждаме всеки ден или най-малкото знаем за тях - НИЕ от обществето, и ТЕ от етажите на различните видове власти.

И изведнъж пространството, вкл. в интернет, се изпълва почти до непрогледност с магмен прах от заклинания по адрес на причинителя на жестоката "случайност", отнела живота на известен човек. По ирония на съдбата - този път известен журналист, и както се оказа посмъртно - безкрайно уважаван, за което той няма да разбере.

Някак знаменателно е, че транспортното произшествие е на кръстопът, а ситуацията е на "червено" - като знак как в днешно време преодоляването на граници става против писани и неписани правила. И още - с ясното съзнание, че по този начин нараняваме други хора - понякога фатално!

Дали не се заблуждаваме покрай кризата с коронавируса, че идва нова епоха, изчистена от вражди и постъпки "напук"...А може би, както винаги, тайно се надяваме "и това да мине", за да продължим по пътя си по траектория, начертана според личния ни интерес и нагласата ни да бъдем част от живот, отреден само за нас.

Великденски размишления на чаша чай

Хубавото на големите празници е, че чрез Фейсбук се случва да те поздрави и човек, който е от приятелската ти листа, но е извън всекидневния кръг на общуване. Макар че от 13 март насам няма такъв "филм", защото сме "извънредни" - вече с риск толкова да се променим като мислене и поведение, та да се припознаем дори като "извънземни". С надеждата някое НЛО да мине над нас, да ни грабне на кораба си и да възстанови със средства от бъдещето загубеното ни житейско равновесие, за да ни върне пречистени и със заредени батерии. С идеята да се втурнем да преодоляваме нови предизвикателства.

Един поздрав на относително разпознат човек е повод да надникнеш в профил, който обикновено е далеч от следовната ти диря, но пък е възможност да влезеш в по-малко познат "свят", за да го да преоткриеш. А в днешното противоречиво време, проветряващо съзнанието ни (или насочващо го в друга посока - кой знае?), имаме необходимост да прогледнем и в различни от обичайните ъгли за споделени впечатления за живота.

Между другото, някой случайно да е получил по пощата картичка за Великден, на хартиен носител искам да кажа? Любопитен съм да видя как изглежда, какво послание има в нея чрез слово и изображение. Някога във възможността да получиш писмо имаше тръпка, романтика и удовлетворение, че не си забравен. Така войникът разбираше какво се случва с родатата и любимата му. Младата булка узнаваше, че любимият я помни и жадува за нея. Родителите отпускаха сърцата си, че чедата им са добре "някъде там" (или поне така казват...).

Днес светът е на един клик разстояние, на една мелодия за видео връзка чрез някоя платформа във Фейсбук (вкл. безплатно). Проблемът е, че трябва да си голям артист, за да излъжеш, че "всичко ти е наред". Гласът и очите обикновено не лъжат, за разлика от думите - все по-скъпи на истина и все по-малко издържащи детектора на вярата, че всичко "лесно ще се оправи".

Честит Великден!

Прозрение: На Великден настроението е козуначено, а яйцето Ми е по-голям борец от яйцето Ти!

Диалог от Бг-сериала "Ол инклузив": "-Ти на коя страна си - На костенурките" (д)

"...В болниците има много уши, но няма усти": kазаем от последната за седмицата серия на серияла "Откраднат живот" - перифраза на д-р Тасев=

Песента на гугусчука

Чудесно е да чуеш песента на гугусчука, огласил и на Великден целия квартал около т.нар. Нова баня в Силистра. И някъде по- далеко - отговорите на други като него (гугутки). Честит празник - тържество на Възкресението.

Бг-музика по едно и също време в две телевизии

Невероятно, но факт: едновременно (почти) по две БГ-телевизии - БНТ 3 и Евроком - два чудесни концерта само с българска музика - съответно "БГ рок симфони" с участието на орестъра на БНР и "Да пеем заедно" с продуцент "Сенс мюзик" на силистренеца Йордан Марков. Значи можело, но защо само на Велика събота?

Положението е "Къде отиваш, Господи?"

Положението в София и в страната е "Quo vadis domine" или "Камо грядеши" (от латински „Къде отивашь Господи“), но няма връзка с любовта, разрухата на "империята" и зараждащите се гонения срещу християнството, както е в романа на Сенкевич от времето на Нерон ("Powieść z czasów Nerona"). Дано обаче ситуацията не остане в историята с последици като трайно безверие в институционални послания, здравни съвети на рой специалисти и патоанатомични заключения.

Брифингите свършиха – да влезе убитият

Както казват някои колеги, тюхкайки се тука - ама пиехме от извора, а и можехме да питаме каквото се интересуват...гражданите. Не че виннаги получаваха интересни и полезни отговори. А всичко е ясно, пък е чисто и просто - има някакъв проблем ( в случая дори световен - каквото и да означава това!) - на никого на практика не му е известно на 100 процента за какво става дума - ами оглеждай се, ослушвай се, чети и разсъждавай, но ако не преминава влак - ти премини. Накрая ще стане ясно като във вица "На съдът всичко е ясно - да влезе убитият!"

От „Камъните падат” до „Маските падат”

Сега ако се намери кой да напише щур текст, а друг да изпее кавър версия на песента "Камъните паааадат", за да стане "Маааските паадат", ще стане голяма конкуренция на "Корона чао". Дано, дано, ама надали...Освен Любен Дашев да се опита да поетизира ситуацията в свой безподобен афористичен стил.

За журналистиката и професионализма

Доскоро мислех, че съм от малкото – представители на жрналистическия бранш, а и на потребители на информация като цяло, който се възмущава от новинарството у нас по телевизиите, поради което от 10 години не гледам подобни „емисии”, както и т.нар. публицистични предавания.

Срам ме е от посредствения подход към нещата от живота в репортажите, в които преобладава  стеснен поглед към събитията – най-често представени от една единствена позиция – тази на поръчителя (да речем продуцента или собственика на съответната медия). Дразнещо е повторението на темите. Тотално е отсъствието на обратна връзка от „трите източника” (някога постулат в професията) – сега е важно изтоникът да е „правилният” или удобният, или този, който просто казва нещо – без значение дали е вярно.

Да не говорим за липсата на разнообразие в избора на събеседници (почти като „едно време” – къс списък от хора, които прекрачват студията, за да говорят каквото се очаква от тях, или най-често нищо съществено – по възможност едни и същи тези). Безспорно е впечатлението от неумението да се води разговор (или наблюдаваме безразборно прекъсване на интервюирания от страна водещия, или монолог от негова страна, или прескачане от тема в тема без връзка помежду им). Така зрителят не научава достатъчно по обсъждания въпрос, за да си прави изводите.

Такива ми ти времена настъпиха в родната медийна среда. А да се направи малък видео очерк – това малцина го предлагат, а още по-малко са тези, които го правят добре. Иначе всичко е впрегнато да работи в името на рейтинга. И в същото време в репортажите от събития едно и също, обикновено ни на йота не се мръдва от подредба на новините, от време на комбиниране на кадрите, в които са хора, каквито виждаме във всеки ефир.

В условията на извънредно положение всичко това лъсна като ламарина на слънце. Чак до заслепяване. Че е задача номер едно зомбирането по „темата на деня” – коронаровируса, това е ясно и безпределно. Но поне компенсациите можеха да са повече и по-интересни. В такива случаи ги разбирам олегите кореспонденти, че не успяват да пласират нищо друго, освен актуалния въпрос, колкото да натегнат обстановката още, дори да няма конкретни поводи.

Истината е, че първо сме зрители, слушатели и потребители, после идва кой какво работи. Да не говорим, че и помежду си вече в професията не си отправяме „критика”, защото всеки работи в специфични условия, съобразява се с писани изисквания и с неписани правила (на принципа на досещането), за да се нагласи и да оцелява. Отделна тема е липсата на приемственост на поколенията („средното” пак го няма).

Вече не е професионализъм в действие да си грамотен, да проявяваш въображение и изобретателност, да си много работлив и да бълваш текстове (затрудняваш редакторите, които все повече явно са скудоумни или ниструктирани какво да правят).

Ама нали започвала уж нова ера с 200-годишен хоризонт, влизали сме били под властта на „въздух”-а (досега сме били под чадъра на „земя”-та), та всичко щяло да се промени...към по-добро, каквото и да означава това на входа на новото време.

Преди години водещи журналисти като Бригита Чолакова, Божана Димитрова и други от техния ранг казваха - отнасяше се за журналистите, ама май е валидно за всички с изява в публичното пространство - най-добрата импровизация в ефир е...подготвената. За да не се изложи човек. Е, това беше едно време, когато бяха задължителни и "трите източника". Сега са други времена и друг...просторът. Хоризонтът все така е далеко, идеали няма, а интереса клати феса. Да живей трудът! А професионализма - кучета го яли.

Уж е време за обединение срещу общия враг - коронавируса, а на практика и реално пак сме разделени по различни признаци - явно или символично:

- на уплашени за всички и за себе си, и на сербезлии (непукисти) - макар на практика нито едните, нито другите са достатъчно (100% убедително) ориентирани какво точно се случва по света и унас, свързано с темата;

- на безпрекословно вярващи в твърденията и съветите на "експертите" с право да говорят от името на институциите (МС, МЗ, НОЩ и др.) и на скептици, манипулирани от всякакви послания, тиражирани в сайтове и във фейсбук;

- на загрижени за цялата нация и фокусирани върху собствената си съдба, както и на тази на най-близките им хора (разбира се, има и техен контрапукт - на безотговорните в двете посоки);

- на желаещи да се възползват от предимствата на съвета (почти ултиматум!) "Стой си вкъщи" и на други, които не издържат между четири стени в семейната среда;

- на работещи на "първа линия" (лекари, полицаи, гранични служители, фармацевти, продавачи, производители, журналисти, охранители, инспектори и др.), някои от които може и да получат бонуси, и на хора, които не могат да упражнят труда си, т.е. да изкарат прехраната си;

- на работещи "дистанционно" (учители и университетски преподаватели, служители и др.) и на други, които са в отпуск - платен или неплатен;

- на имащи право да посещават паркове и на нямащи възможност да се възползват от тази екстра, гарантираща слънце и въздух;

- на хора с малки деца и на семейства с домашни кучета, и на всички останали извън тези две категории;

- на коментиращи ситуацията в духа на динамиката на процесите, свързани с КОВИД-19, и на несмеещи дори да излязат на балкона, за да подишат свеж въздух, защото вирусът дебне отвсякъде;

И т.н.

Някъде в интернет прочетох, че I-ви закон на философията е "За всеки философ съществува равен по сила и с противоположна позиция философ", а II-рият е "И двамата не са прави". Май обаче Конфуций го е казал най-афористично: "Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там."

За омерзението, подозрението и разделението

Уж е време за обединение срещу общия враг - коронавируса, а на практика и реално пак сме разделени по различни признаци - явно или символично:

- на уплашени за всички и за себе си, и на сербезлии (непукисти) - макар на практика нито едните, нито другите са достатъчно (100% убедително) ориентирани какво точно се случва по света и унас, свързано с темата;

- на безпрекословно вярващи в твърденията и съветите на "експертите" с право да говорят от името на институциите (МС, МЗ, НОЩ и др.) и на скептици, манипулирани от всякакви послания, тиражирани в сайтове и във фейсбук;

- на загрижени за цялата нация и фокусирани върху собствената си съдба, както и на тази на най-близките им хора (разбира се, има и техен контрапукт - на безотговорните в двете посоки);

- на желаещи да се възползват от предимствата на съвета (почти ултиматум!) "Стой си вкъщи" и на други, които не издържат между четири стени в семейната среда;

- на работещи на "първа линия" (лекари, полицаи, гранични служители, фармацевти, продавачи, производители, журналисти, охранители, инспектори и др.), някои от които може и да получат бонуси, и на хора, които не могат да упражнят труда си, т.е. да изкарат прехраната си;

- на работещи "дистанционно" (учители и университетски преподаватели, служители и др.) и на други, които са в отпуск - платен или неплатен;

- на имащи право да посещават паркове и на нямащи възможност да се възползват от тази екстра, гарантираща слънце и въздух;

- на хора с малки деца и на семейства с домашни кучета, и на всички останали извън тези две категории;

- на коментиращи ситуацията в духа на динамиката на процесите, свързани с КОВИД-19, и на несмеещи дори да излязат на балкона, за да подишат свеж въздух, защото вирусът дебне отвсякъде;

И т.н.

Някъде в интернет прочетох, че I-ви закон на философията е "За всеки философ съществува равен по сила и с противоположна позиция философ", а II-рият е "И двамата не са прави". Май обаче Конфуций го е казал най-афористично: "Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там."

Макар че разделението не е от вчера, ще забележим, ако върнем лентата назад. В годините не т.нар. прлеход, който май още продължава под една или друга форма, също бяхме разделени:

- на привърженици на тоталитаризма (каквото и да означава за носталгици, включително) и на "демократи", за които не се отнася "кой не скача е червен", дори да са били комунисти по членска карта, да са били явни или тайни агенти, да са работили каквото и да е в някогашното ДС; да са учили в СССР, но да са го "забравили", защото не им отървав новите условия;

- на осведомени - какво ще се случи занапред (разбирай, какъв е сценарият, друга е темата дали се изпълнява според предварителния замисъл на "автора" или има и поправки, за които знаят малцина, защото само те са го преработвали), и на заблудени - как "нашата партия" е най-права, а "вашата" е противна, но не е сигурно дали е противникова, както стана ясно по-късно;

- на заботяващи (въпросът за начина - легален или незаконен, е безсмислен и по-добре да не се задава) и на губещи социалното си положение - постепенно или тутакси - зависи от случая и от осъзнаването му;

- на работещи на държавна заплата (размерът е без значение, защото са важни придобивките - кабинет, бюро, телефон, достъп до ксерокс и до извор на информация), и на скоростно преминтли по принуда в прохождащия частен бизнес;

- на бивши борчета, заменили състезателното трико с борческия анцуг, и на всички в графата "други", които ще бъдат принудени да правят това, което иска...новият бос (червен, син, пембян, сив, безцветен - кого го вълнува това?);

- на "комсомолци енд партийци", на които е пошушнато на ухо какво да правят в демократичната обстановка - да слушат или да си траят, да се оглеждат или да попиват информация, до която имат достъп, за да я ползват за своя и най-много за колективна в тесния смисъл форма; и на "други" -  повечето от които техни бивши съратници, които обаче трябва да стоят встрани и да бъдат...виновни в очите на обществото и на новите управляващи (политическият цвят и биографията до този момент на тези, които я представляват, отново нямат абсолютно никакво значение, щом са от правилната страна);

- на теортици, следващи линията на "партията" и на практици, които вървят единствено по пътя, който сами са начерталич

- на царски и на червени буржоа с общи интереси, за които е важно единствено личното благо;

- на работническа класа, която в новите политически и икономически постсоциалистическип условия нямат никакво значение за никого, и на реститути, които след 45 години като част народа отново са над всички, защото са родени с вярата, че им...се полага да бъдат на гребена на вълната;

- на стари активисти, които вече нямат повече място в историята, и на млади дейци на революцията, която така и не се състоя в България, но на които им се полага само те да я направляват, без да разбират докрай накъде водят страната и народа си (всъщност, посоката е само тази, която им подскажат или която им наложат...отвън, включително и на принципа "пито - платено - извършено");

- на хора от народа (простолюдието), незаслужаващи нищо от благата на държавата, и на хора от хайлайфа, дето не знаят как се ручат жабетатата, нито пък се интересуват къде живеят раците, но бързо свикнаха да пият шампанско и да ядат до насита хайвер; да ходят на църква, макар кръстейки се с лявата ръка, и обличайки модерни дрехи, закупепени на първо време от "втора употреба" - просто защото вечце нямаше "корекоми";

- на....тези ("нашите"), и на онези, които нямат значение, защото са от...другите.

Разделение имаше и в онова общество, за което хоризонтът беше близо и винаги обагрен в розово, но никога не го стигнахме, просто защото така е в природата - хоризонтът е "някъде там" - зад баира на живота. Формално бяхме равни - пред партията, закона и правилата за нормални човешки взаимоотношения.

И все пак:

- едни работеха за общото благо събразно идеала на времето, без да търсят възмездие за труда си, а други действагха единствено за себеустройването си, и не винаги идеалистите бяха протежирани - при първия социален катаклизъм те просто бяха първите, падащи в кърви, за да станат последните първи (както писа Радой Ралин);

- имахме софиянци с гражданство и "други", които не могат да бъдат част от "голямото село", за да не се превърнат в конкурция, благодарение на здравия си провинциален корен, научил ги да знаят "2 и 200";

- на активни борци (и техните поколения) и на "просто...членове на партията", а покрай нтях - безпартийни, очакващи някой да направи за всички достатъчно, за да се почувстват на мястото си;

- 

Поредни природни и поръбени короновани мисли в условия на пандемия

Покрай коронаровируса и свързаната с него кампания в медийното пространство що народ получи възможност за изява. Изказаха се всякакъв род лекари - за отбелязване, че и от най-далечни от вирусологията специалности - някои от дори доста категорични във внушенията си, без това да им е работа. Отделен е въпросът, че всичко е "да, ама...", поне пред журналистите - и без това повече от тях не знаят какво да питат. Пък и смеят ли да задават въпроси, освен ако работодателят не им ги е прошушнал на ухо. Така или иначе - поне по-любознателните имаме сгодата да четем мнения, понякога диаметрално противоположни. На практика - "Краят остава за Вас...".

Покрай "короната" се отвори приказката и на политолозите, опирайки се много често на патерицата от публикации в световните медии (вкл. за представяне на спорни теории и на откровени провокации). Изведнъж и дарители изникнаха като гъби след дъжд, за да не бъдат самотни "обичайните заподозрени", които и преди са го правили. Сега - кой от сърце, друг от гузна съвест, трети с някаква умисъл, четвърти за самореклама - на момента не е важно, защото нужда има, а и трябва да се отпуши...чувството за благотворителността. Е, няма да е като по времето на Възраждането преди 150 години, но все пак...

Само социолозите засега мълчат и дали изобщо се интересуват от специфични промени в съзнанието на различните групи от хора, зомбирани от пороя от разнолика информация (кой слуша в захлас брифинги, кой ги пропуска умишлено или ги гледа с омерзение - това е друга тема).

А иначе животът си върви - природата се обновява (в Добруджа "дъжд нямааа", както се пее в стара естрадна песен, но какво да се прави - историята помни и по-тежки случаи), а парковете ни примамват със зеленината си, с песента на птиците (доколкото ги има в урбанизирания ни свят) и с мириса на цветята. Само дето във въздуха виси едно нещо, което обикновено слагаме зад запетая. Става дума за "но", в случая полезно, за да отбележим, че...засега са достъпни...не за всички.

Някакъв вид табу е и темата за ефекта от дистанционното обучение в училищата и в университетите - както е известно, пилците се броят наесен - то е ясно, че всички ще преминат в следващия клас - кой с големи, кой с малки или с никакви натрупвания от знания. А времето не е и за частни уроци (дали?).

Любопитна е и статистиката колко хора си спестиха посещение на лекар от 40 дни насам - личен или специалист, което от една страна се отрази на джоба на медиците, а от друга - със сигурност на здравето на гражданите. Фармацевтите не ги мисля - телевизионните реклами им носят клиенти, бас държа.

В икономически план нещата са още по-завързани. Банките обаче вече атакуват със "специални предложения" (оферти за кредити) администрации, фирми и др. групи от хора. Дано се сетят и за реклами по медиите, че нещо никакви ги няма на това поле за помощ на нашего брата, вече две десетилетия (и няма как - централите не дават да има и за регионите). Сигурно и застрахователите ще се ориентират в обстановката и ще живнат в активността си.

Общо взето положението е като във вица: "Един иска да мърдам, друг - да не мърдам....".

А на мен, както и на всеки друг, предполагам, ми се работи и живее, пътува ми се и любува, а май няма гаранции, че ще се случва реално, освен във виртуалното пространство. Още повече като чува човек, че и на море ще се тръгва с декларация под мишница, ще се стои на дистанция на плажа (и на нудистките, може би - не че останаха много от този род по Черноморието). Не стана ясно ще се ходи ли по заведения, на танци, на луна паркове и други веселби.

Някак естествено къща на село (който е пропуснал да я продаде на безценица на другоселец, на друговерец или пък на късмет на богат пришълец от Запад) може да се окаже най-добрата оферта за лятна почивка, поне за предстоящия холидей. В градината, покрай коловете с домати, лехите със зарзават и около лозенцето - басейнец (вече има всякакви).

Сутрин и надвечер - агро фитнес в изпълнение на селскостопански задължения, после обедна софра с манджи по рецептата на бабите и дядовците ни от време оно (салатата - задължително с еко зеленчуци), иде ред на плажчето...По икиндия - трапеза, може и с участието на комшиите (без маски, няма кой да щрака глоби). Ако има комари - ще му мислим...

И така нататък. Както по филмите и по рекламите на ракии, туршии и други тамазлъци. Пък и някой кошер с пчели може да завъди човек - в името на спасяването на природата.

Колко му е да разширим периметъра на селския туризъм - може майтап да Ви се струва, но натам отива работата. И изведнъж ще живне Сухоречието в Добруджа - ще се сетим за приживе обявения за бог маг Залмоксис край Стрелково, за пещерите в Алфатарско и за скалните манастири в Добричко (Оногур, например - на някакви си 50 км е от Силистра).

Да не говорим за язовирите - за някои от тях бяха спечелени дълги концесии с идеи за плажове и за спортен риболов. Неизсечени гори също има с полянки, заешка сянка, гъби. И шумки от габър вместо слънчев чадър по време на пикник. Туристически дружества си имаме също - макар и само в Силистра и Дулово - и те са със свои бази - колко му е да отворят гостоприемно врати. Сам дето нито един плаж законен няма между Силистра и Тутракан по поречието на река Дунав. Ще импровизираме, на своя отговорноскт и за колективен кеф. Резервен вариант - басейните в Силистра, край Тутракан и в Ситово (ако ги пуснат в действие).

Ако помечтае човек, може и да стигне до идеята как децата ще се върнат в детството на своите родители с непознати за тях игри - стига да има кой да им ги покаже на двора или направо на улицата (при условие, че неразумни батковци с мощни коли не ги ползват за писти за авто джигити, като в Калипетрово, както казват). Пък кой знае - сигурно ще се сети някой и безплатни приложения да създаде в интернет с възможности за ползотворно прекарване на свободното време, както се казваше преди години. Що пък и читалищата да не продължат и лятото да работят, стига да има кой да се ползва от услугите им?

Вирус с име на богомазани ни е "нападнал" - засега, за радост, повече в съзнанието ни (дай Боже и оттам да изчезне като в припева заклинание на братята северномакедонци в песента им "Корона чао, айде чао...", сполучлива навременна кавър версия на партизанския антифашистки хит "Бела чао").

Той може да ни вкара в голяма беля с непреодолими с години и десетилетия последици в икономически и в психоогически план. Има и опция, ако не разберем посланието на регалиите му, да затънем в блатото на тоталната бездуховност и безидейност как да излизаме от капаните на живота в иначе най-информирания и най-технологичен век от времето след Потопа.