Мини пътешествие в Долината на розите и царете

 

На картата на България има разнообразна мрежа от туристически посоки, като повечето са известни на широката общественост (вкл. и заради книжката за печати от „Сто национални туристически обекта“), което не означава, че всяка от тях е посетена от мнозинството, пътуващо по едно или друго направление. В един момент може да се окаже, че човек, тръгнал от най-североизточната точка към Южна България с конкретна цел, изведнъж я променя в движение, за да я разшири възможно най-много. Защото е попаднал, примерно като в случая – в Долината на розите и царете, където от Шипка „надолу“ попада в серия от забележителности, които не бива да пропусне.

Силистра е от градовете, славещ се с редица известни паметници, но най-ценният – римска гробница от средата на първото хилядолетие сл. Хр., по определени причини е трудно посещаема от хиляди знайни и незнайни туристи. Гостите на града я „пропускат“ по проста, но непреодолима засега причина – липсата на копие, за да се осигури достъпност в нея. Първообразът е зависим от влажността и температурата на въздуха, а знайно е, че човешкото присъствие не е в полза на стенописи с бои от растителен произход, което автоматично води до ограничения на посещенията.

В Голямата Косматка

За разлика от дунавската си посестрима, вече 45 години Тракийската гробница в град Казанлък, 

която е по-стара от силистренската, се радва на близо 50 хил. посещения всяка година. Още през 1974 г. е изграден нейният „двойник“ в мащаб 1:1, на когото човешкият дъх, стъпки и допир не могат да навредят. Светкавиците на фотоапаратите и на съвременните телефони също са безвредни за двойника на старината, която вече 40 години е част от българския списък на паметници под закрила на ЮНЕСКО в ООН.

На метри от Казанлъшка гробница в парка Тюлбето

Всеки подобен паметник има своите интересни подробности – гробницата, която днес в парк „Тюлбето“ (в близост до нея е изграден алиански храм, наричан тюрбе, откъдето идва и името на местността), е открита случайно на 19 април 1944 г.от войници, копаещи окопи. По това време директор на местния музей, който пък е от 1901 г., и понастоящем дели мегдан с богата художествена експозиция, е известният писател Димитър Чорбаджийски-Чудомир, на когото дължим грижата за бъдещата туристическа „звезда“ на Тракия.

Къщата на изтъкнатия български писател, художник и обществен деец е превърната в Литературно-художествен музей, който, независимо от остарялата си стилистика, е достатъчно богат, за да остави трайно впечатление у всеки посетител. С подобни обекти казанлъчани са уважили и други известни българи: Родна къща-експозиция „Акад. Дечко Узунов“, Родна къща-експозиция „Проф. Ненко Балкански“, Дом „Петко Стайнов“.

Кът на „Кремона“ в Исторически музей Казанлък

Добра комбинация в една сграда са историческият музей и картинната галерия, 

в които са представени експонати от различни епохи (уникален е кътът, посветен на „Кремона – България“ ЕООД, което е българският производител на струнни музикални инструменти – главно китари). При това в тази своеобразна духовна обител се провеждат и различни културни прояви, вкл. концерти. Тук са изявите на хоровете, участващи в Националния хоров фестивал „Академик Петко Стайнов“ (в периода 30.11.-1.12.2019 г. бе четвъртото му издание, като в него участва Смесен хор „Седянка“ от град Силистра). Проявата бе част от 18-ите Музикални празници и в нея се включиха 10 формации от България (освен от крайдунавския ни град – още от София, Русе, Стара Загора, Балчик и Казанлък), както и от Гърция (два състава от Дидимотихо).

Подобно на други обекти от този ранг, и в казанлъшката гробница най-ценни са стенописите (намереното в нея злато е незначително, тъй като отдавна обектът е бил похитен и ограбен), „говорещи“ за обреди, характерни за отдавна отминали времена. Накратко: те пресъздават „вричане“ – сватба и погребение по тракийски образец, което личи от изображения на цар с венец на главата, на майката земя, още на виночерпци, музиканти, хора с дарове и колесници. Според Херодот, иде реч за поведение в чест на тъга, пир и на надбягваниs, провеждани след изграждане на могилата.

В Музей на розата

Трикамерната гробница е с предверие от тухли, вар и хоросан, но с каменна риза. Неповторимата живописна украса върху 40 кв.м. показва отделни моменти от земния, военния и задгробния живот на положения в гробницата тракийски вожд. По публикация на сайта unibit.bg: „Куполната тракийска гробница е ярко свидетелство за приноса на траките в световната културна съкровищница. Тя е най-стара по рода си (IV-III в. пр. Н.е.) - със запазени стенописи, в Европа.  В коридора са изписани бойни сцени, а в погребалната камера е представена сцена на погребално угощение със символично изпращане на починалия владетел, съпроводено от три препускащи колесници“.

През последните години в района на столицата на Долината на розите (вече и на тракийските владетели) има и други подобни обекти, изкушаващи туриста, независимо дали той минава пътьом или се е засилил изрично да ги посети, за да ги впише в трофеите си от впечатления. Става дума за няколко могили, които вече са достъпни за външни хора – срещу съответно заплащане, разбира се. При това те са незначителна част от общо 1 500 могили в околността, чакащи атаката на археолозите, които винаги са с надеждата да изненадат публиката, зажадняла за нови открития.

Понякога медийното внимание към определен археолог, словоохотлив пред камера и микрофон, води до бъдещ интерес от страна на любителите на туристически забележителности. Така се случи и с т.нар. Голяма Косматка, намираща се на километър от историческия град Шипка. За радост – неограбена, при това най-вероятно „посветена“ на Севт III. На дъното на яз. „Копринка“ е погребан град Севтополис – столица на Одриското царство. Той предстои да „оживее“ във вид на островен пръстен на естествената си площ от 50 декара с укрепена стена, храм, и, естествено, със съвременни привличащи форми за туристически харчлък. В музея в Казанлък има възстановка в мащаб, която показва като на длан как евентуално е изглеждал градът с идеята за негово мечтано възпроизвеждане във вид на атракцион.

Около 10 години продължават археологическите разкопки в района върху няколко съседни могили. 

За да се появи през 2004 г. благодарение на археолога Георги Китов най-голямата от гробниците, приемаща вече години наред хиляди посетители. На 7 м пред фасадата е открита бронзова глава от статуя на мъж на средна възраст с мустаци и брада. Предположението е, че е на Севт III и иде реч за антично произведение на изкуството, дело на Силанион – един от най-известните ваятели от древна Атина. На 10 км е Севтополис, което е един от аргументите за припознаване на могилата в негова чест. Любопитна подробност е, че намерената във воинския гроб кутийка за средства за разкрасяване е повод да се твърди, че е принадлежала на Береника, съпругата на Севт.

В Къща музей „Чудомир“ в Казанлък

Сред разкопаните и достъпни за туристи могили в района е „Шушманец“ (август 1996 г.), намираща се на един километър от град Шипка. Храмът в нея се състои от широк коридор, преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла куполна камера, чиито повърхности са покрити с фина блестяща бяла мазилка. В средата на преддверието има изящна йонийска колона, а в центъра на кръглата камера се издига масивна дорийска колона.

Другата популярна могила е Гробично-култов комплекс „Оструша“ (появява се през м. април 1993 г. при разкопки на екип с ръководител Г. Китов). В него най-интересно е помещението на север от центъра на храма. То е монолитно, издялано от огромен каменен блок с размери 2,5 х 3,5 х 2,5 м. Разстоянието между двете могили е един километър.

„Дамасцена“ в село Скобелево – това е първата частна дестилерия (започва като малка семейна фирма на двама братя) за производство на розово масло в България, създадена през 1991 г. 

В царството на розата от Дамаск са на разположение „само“ 150 вида от кралицата на цветята и става ясен целият процес на преработка в съвременния му вид. Началото на комплекса представлява арка с тракийски мотиви, начело с огромна скулптура на царицата.

Розовото масло се вари като ракия

На практика това е своеобразна екскурзия в една от гордостите на България, актуална от 2007 г. насам (над 50 000 туристи от цял свят се възползват от възможностите на комплекса с ресторант, етно изложба на открито, розариум и т.н.). 

Не всеки българин може да бъде през месеците май и юни в този район, за да усети аромата на розите по време на беритбата, но тук, както пишат в рекламите, „можете да изживеете магията на розобера, да проследите отблизо технологията на розоварене (водно-парна дестилация на два тона топла вода и половин тон розов цвят – така при 27 градуса розовото масло изплува на повърхността), както и  да се докоснете до традициите на старинното производство“.

Береника и Севт на входа на Комплекс „Дамасцена“ 

А и накъде без малък тематичен пазарлък: сладко, мед, ликьор, масло, козметика - все от рози (и не само – още от лавандула, например). И гюлова ракия, разбира се. Нея древните жители на Близкия изток не са я произвеждали в 13 в., когато започва използването на розовия цвят – за отбелязване до 19 в. е правена само розова вода. По-късно настъпва ерата на гюловото масло – случайно ли Бай Ганьо Балкански е някъде от района на Казанлък – примерно от село Енина, където е заслужил паметник, а, казват, ще има и музей, благодарение на свой наследник от рода Сомови?

Първата музейна експозиция за казанлъшката маслодайна роза е открита през 1967 г. в сградата на Института по розата и етеричномаслените култури в града, а през 1969 г. тя прераства в Музей на розата, преместен в специално построена сграда в парк „Розариум“ през 2016 г. Над 15 000 експоната разказват за поминъка, съхранен и развит понастоящем в България в 54 розоварни.  Тук може да се проследи производството на розово масло от вековете назад до наши дни – в снимки, обяснения и етнографски материали. За първи път Празник на розата е организиран в Казанлък през 1903 г. и всяка година в първите събота и неделя на месец юни в града той предлага на посетителите незабравими спомени, свързани с красотата, веселието и гостоприемството на жителите на българската „розова долина“. Още преди Освобождението на България от турско робство по нашите земи е имало около 10 000 дка насаждения (сега са близо три пъти повече) и тогава количеството произве­дено розово масло е достигнало до един тон годишно. В момента в България се произвежда 60% розовото масло в света.

Смесен хор „Седянка“ на фона на „Дамасцена“

Тръгвайки за Казанлък, човек трябва да знае, че някъде наоколо има и други възможности да влезе в „забележителности“, съхранили свидетелства за историята ни: една от тях е Храм паметник „Рождество Христово“ край град Шипка, построен през 1902 г. в памет на загиналите в августовските боеве през 1877 г. руски воини и български опълченци, друг е Национален парк музей „Шипка-Бузлуджа” (1958 г.), както и скалната група „Мегалитът“ – чрез изсичане в него е обособен отвор с височина 1,8 м. Намира се край Бузовград и е наричан „Българският Стоунхендж“.

В началото на третото десетилетия на 21 в. в България има 9 туристически района и „Розова долина“ е един от тях. За отбелязване е, че неговата столица – град Казанлък, който не е областен център, е централен град на район, за разлика от всички останали - София, Варна, Русе, Пловдив, Смолян и др. На фона на всичко споделено е очаквано неговата специализация да е „Здравен и културен туризъм“ с разклонения на други подвидове на туризма: балнео и СПА, културно-познавателен, приключенски и екологичен, планински пешеходен и възстановителен, както и винен.