От Силистра до Констанца покрай манастири и римски обекти

За пръв път от 2015 г. насам Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра организира традиционната си проява „Нашият Дунав“, този път в малко по-морско, при това и чуждоземско възпроизвеждане. Екипът на председателя на дружеството Виолета Атанасова даде възможност на над 120 туристи от няколко града на Северна България да участват в програма по маршрута „Град Силистра – манастир „Дервент“ – манастир „Св. Андрей“ – град Констанца – град Силистра“.

Участваха представители на туристическите дружества от Силистра, Велико Търново, Разград (2 дружества), Добрич, Търговище, Дряново, Шумен, Павликени, Велики Преслав. Всяко  от тези дружества има своите специфични прояви (морски, планински, патриотични), в които обикновено участват и силистренци. Най-близката, която предстои, е в Лудогорието (6-7 юли), а следващата е посрещането в с. Ветрен на регатата ТИД (края на м. август). Програмата започна с предизвикателството, наречено преминаване на ГКПП Силистра, предвид опашките от автомобили и тирове. За радост на туристите, не бе изгубено време за проверка на паспортите, за да има достатъчно за предвидените обекти.

Първият от тях бе известният манастир „Дервент“, който е по пътя за град Констанца и е на по-малко от 20 км от град Силистра. Известен е като най-младият по възраст, но е най-големият в Южна Добруджа в Румъния. Говори се, че е разчетен за 90 монаси. В момента се изгражда от бетон огромна църква (втора), която отвън не е довършена, но вътре се проповядва в почивните дни и по празници.

Както преди години писах за сайта „Порталът на Силистра“ в специален репортаж „Напоследък в Силистра хората си вдигат наздравици с „жива вода“ и пътуват за допир до „божия камък“ в манастира „Дервент“, където е погребан видният историк академик Петре Дякону, който има български произходи и е голям познавач на историята на дунавските земи“.

Преди години водата се доставяше от намиращ се наблизо „жив извор“ и я пълнеха в атрактивна гигантска стомна, снабдена с канелка, за да е удобно за миряните, но в момента водата се налива от чешма, намираща се зад стомната, чието покритие е подходящо за фото сесия.

В специална пристройка към църквата на манастира, оградена със синтетичен термопластичен прозрачен полимер (плексиглас), е изолиран уникален камък, изтрит от пипане. До него през отвор се вкарва ръка, за да се впият пръстите й в издълбани жлебове и да се усети енергията му. Според преданието, разпространено сред вярващите румънци, тя идвала от вековете и от многобройните светци, чиито мощи са редом до антиката, наричана „божи камък“. Характерното за него е, че на големина сам расте във времето, защото...поемал човешките болки.

Още в 3-4-и век по течението на долния Дунав е имало голямо гонение на християни от римската власт, вкл. и в днешна Силистра, където почитат доростолски светци мъченици, на които от 3 години насам Светият синод на БПЦ отреди специален празник, а патриарх Неофит  освети икона в тяхна чест, продавана в три размера.

От началото на новия век в крайдунавския град са дарените от Ватикана част от мощите на св. Дасий, който е първият от тях. Те са повод за поклонение от страна на многобройни румънски богомолци. Преди 10-11 години години мощехранилницата бе изведена специално до град Браила в рамките на Ден на Република България, организиран от Министерство на културата. Целта бе да се съберат дарения за „българската църква“ в румънския град, свързан с хъшовете и Възраждането ни от края на 19-ия век.

На около 60 км от Силистра – наследник на древната крепост „Дуросторум“, са руините на неин събрат при селището Адамклиси, където е и обектът „Трофеят на Траян“, свидетелство за славни битки на римляните от първото и второто столетие от новата ера. За да се превърне в един от най-важните антични паметници  в Румъния, заслужил преди няколко години реализацията на голям европейски проект, 130 години след първите разкопки през 1882 г. На това място през 102-104 г. е една от двайсетте най-големи битки в световната история – в нея са участвали близо 500 000 души – варвари и римляни. След победата на римляните се раждат пет нови крепости в новозавоюваните територии, сред които е и Дуросторум („яка крепост“).

Става дума за създаден в нов вариант през 1977 г. цилиндричен постамент (оригиналът е издигнат между 106-109 сл.хр. по проект на архитекта Аполодор от Дамаск). В неговата основа са няколко реда кръгови стъпала, а в горната част – коничен покрив, в чиято среда се издига шестоъгълна надстройка. На върха й е двулицев трофей, висок 10,75 м, представляващ броня с 4 цилиндрични щита. В основата му са две статуи. Височината на паметника заедно с трофея е приблизително равна на диаметъра на основата – 40 м. Музеят в Адамклиси стопанисва оригинални предмети от паметника, както и археологически материали, открити в крепостта. 

Любопитна подробност е, че по пътя към Констанца туристите, вкл. най-вече участващите в религиозни турове, могат да посетят към 10 манастира, вкл. край село Липница (женска обител с добра инфраструктура и красиво стенописана църква), но сред по-известните са „Струнга“, „Св. Серафим де Саров“, „Св. Тиотим Мурфатлар“ и особено „Св. Андрей Първозванни“. Към него има извор с лековита вода (покрит е с храмова постройка), течаща от чешма с няколко чучура.

Както и пещера, където според преданието е живял св. Андрей, който е брат на св. Петър и е пръв ученик на Исус Христос, докато е разпространявал Благата вест сред народите на Балканите. А преди това и в други земи – днешна Гърция, Армения и Грузия, та дори и в днешна Украйна. За миряните – задължителен поклон пред голяма икона на св. Андрей, намираща се в началото на пещерата, правеща впечатление с хладината и уюта си. Открита е през 1940 г. и в годините на Втората световна война е  затрупана с пръст, за да бъде запазена. В средата на манастирските имоти, току насред нивата, е изграден огромен храм, осветен през 2006 г., и съхраняващ частици от мощите на светия апостол.

В сайтове в интернет прочитаме още подробности: „Тук е характерният кръст, на който е разпънат св. апостол Андрей, пръв тръгнал след Христос и пръв благовестил евангелското слово по земите на Балканския полуостров. Проповедта му  по бреговете на Черно море  била тъй жива и дейна, че и сега руините от многото някогашни храмове по крайбрежието свидетелстват за това, както и за вярата на благочестивите люде още от първите векове на второто хилядолетие“.

Според легендите, „проповедта му била тъй силна, че целият народ повярвал в Спасителя Христа“. Изцерил жената на управителя на град Егеат, подчинен на Рим, който вместо да му благодари се разгневил и го пратил в тъмница. Впоследствие бил разпнат върху кръстно дърво във вид на буквата „Х“, поради което оттогава (70-а г.) този уред за наказание се нарича „Андреев кръст“. Паметта на св. Андрей Първозвани се чества в целия християнски свят.

Ако в България Варна и Бургас спорят коя е перлата на българското Черноморие, и през последните години всеки от двата града има своите аргументи и поводи, то за Румъния е ясно – Констанца е не само най-голямото пристанище, но и най-голям и представителен град. Относно красотата му имам „некои съображения“, тъй като старините му са в окаяно състояние, липсва приветливост и цветност. Дори мирисът на крайморски град не се усеща в достатъчна степен, за да почувства романтика и желание да не си тръгваш от това място.

Като изключим издигащите се в небесата кранове по доковете на порта, минарето на джамията – в момента музей с възможност за наблюдение от най-високото й място, архитектурният паметник „Казиното“, който в момента е в дългоочакван от десетилетия ремонт, е безспорен акцент, кацнал на брега насред променадата, осветявана от слънцето по най-драматичен начин по време на залез.  Негов прототип е проектът на събрата му от столицата на хазарта – казиното в Монте Карло, прочуло се между двете световни войни.

На това място е била първата, издигната на брега на морето сграда (1880 година), веднага след края на османския период, още преди градът да се разрасне в днешните си размери на полис с около 300 000 души население. Става дума за дървена конструкция с танцувална зала, две игрални помещения и още толкова читални. Терасата с изглед морето била предпочитано място за моряци, туристи и тузари, каквито са се зародили още по онова време.

Десетина години по-късно буря събаря казиното, за да бъде построено ново, което също е на дървена основа, този път по решение на кметството с повече стаи и зали, но отново с тераса. През 1903 г. по проект на живеещият в Констанца румънски архитект от френски произход Даниел Ренар е проектирана сграда в стил Art Nouveau, вече придобил слава в Румъния. Работата започва през 1907 г. и приключва през 1910 г. срещу цена от 1,3 млн. тогавашни леи, а откриването е на 15 август 1910 г.

По-малко от година след това местната власт разрешава хазартните игри – Казиното е оборудвано с 2 маси за билярд и със 7 маси за игра на карти, за да се превърне за кратко време  в едно от най-известните заведения от този тип в Европа. Луксозна обстановка, изискани свещници, скъпи килими, подбрана мебелировка привличат европейските богаташи за клиенти. В годините на Първата световна война Казиното е болница, но в периода до Втората световна война възвръща славата си.

Иначе Констанца – най-старият непрекъснато обитаван град в Румъния, е заобиколен  от Добруджанското плато и Черно море, и е административен център на окръг Кюстенджа. До него е кварталът, познат като курорта „Мамая“ с минерални извори. Градът е основан в началото на VI век пр.н.е. при Великата гръцка колонизация от заселници от малоазиатския град Милет и първоначално носи името Томи. Селището придобива статут на полис два века по-късно. Градът е владян от Одриското царство, а през 29 година пр.н.е. вече е в Римската империя. Тогавашният град Томи – отначало в провинция Мизия, а после и център на Малка Скития, е важен християнски център, като разпространител на православието в региона е свети апостол Андрей.

Паметникът на известния римски поет Овидий е с лице, наведено надолу, но с изправена срещу морето снага (говори се, че позата е направена против волята му - не желаел да вижда морската шир). Според интернет, тук прекарва в изгнание последните осем години от живота си, описвайки града като „разорено от войните и културно изостанало селище на края на империята“. Името му е дадено от император Константин I Велики в чест на неговата полусестра Констанция. В края на VI век градът е обсаждан от аварите, а след това става част от Първата и Втората българска държава. През XIV век Констанца е в границите на Добруджанското деспотство, а около 1419 г. е присъединен към Османската империя.

И отново от интернет, „През 1860 година е изградена железопътна линия, свързваща Кюстенджа с град Черна вода на река Дунав. В строежа ѝ участват английски работници. След Кримската война те се заселват на около 25 мили от Кюстенджа в нов град с име Медиджие. Пристигат  и около 18 000 татари, които поемат местната търговия".

Градът е част от Българската екзархия от нейното създаване през 1870 г. В 1889 г. до българското училище е построена внушителна българска църква. По това време градът е с около 5 000 жители, сред които няма румънци, за разлика от 30 години по-късно, когато населението се увеличава пет пъти и всеки трети вече е румънец, като останалите са българи, турци, евреи, гърци и други. През 30-те години на миналия век над половината от румънския износ преминава през пристанището в Констанца. 

Националният исторически и археологически музей в Констанца е един от най-богатите музеи в Румъния и е втората по големина институция по размер след Националния исторически музей на Румъния. Началото му е в 1879 г. по волята на Ремо Опреану, първи префект на румънската администрация в Добруджа.

През 1977 г. експонатите на музея са преместени в забележителна с размери и архитектура сграда, изградена в румънски стил в началото на 20-и век, която е била седалище на кметството до 1921 г. Музеят за национална история и археология се гордее с внушително наследство, състоящо се от над 430 000 предмета от палеолита до съвременната епоха.

Интернет: „На партерния етаж на Музея за национална история и археология има две зали, в които са изложени археологически паметници с изключителна стойност, редки и уникални експонати. На останалите етажи на музея експонатите са подредени хронологично, като се започне с първото доказателство за обитаване на Добруджа и завършва с модерната епоха. Музейният комплекс на историята и археологията се допълва от обширен лапидариум (гравиран и издълбан камък) и от римската мозаечна сграда, уникален исторически паметник в Източна Европа по своя размер“.

Друг забележителен исторически, архитектурен и културен паметник в Констанца е джамията „Карол І” („Махмуд II”, „Крал на краля“), която е в основа на мюсюлманската религия в Румъния, където като правоверни се самоопределят около 100 000 души – турци, алиани и татари. Любопитно е, че румънци са проектанти на комплекса, достъпен за туристи, включително и до върха на стоманобетонно минаре (47 м), до който срещу вход от 5 леи се стига по 140 вити като спирала стълби, намаляващи размерите си към най-горната част. Там обаче се открива добра панорама за фото сафари към морето, но и към града. 

На практика това е първата в Добруджа сграда, укрепена с бетон и тухли. Прототипите й са обекти от мюсюлманския култ, проучени в Турция. Малка подробност – джамията е на площад „Овидий” и е комбинация от египетско-византийски стил с румънски архитектурни вложки.

Куполът на джамията е покрит със златен месинг и е висок 25 м, като диаметърът му е 8 м. Короната на полумесеца се вижда в добри морски условия. В джамията има и няколко съкровища, сред които е 490-килограмов ориенталски килим на 2 века (16х9 м), някога собственост на султан Абдул Хамид. 

Типично за всеки голям морски център, и Констанца има дълга улица със заведения, които не впечатляват с лукс, а са дори обзаведени в доста еклектичен стил, като често се предлага ориенталска храна, както и бира. За радост на туристите в горещите дни, които в противен случай трудно биха стигнали в жегата до друг паметник – вълчицата, кърмеща създателите на Рим – Ромул и Рем.

По традиция всеки тур в румънската Южна Добруджа приключва с връщане преди залез слънце, когато в красив мираж се превръщат разклоненията в река Дунав преди Силистра. За да се предаде носталгично настроение и романтична нотка в края на една интересна дестинация, до която ние българите сме близо, но не всички от тях а познават достатъчно.