Регионален исторически музей Русе представи в залата на Археологическата експозиция на РИМ Силистра своето най-ново издание, наречено „Гласове от Русе за Добруджа“. Става дума за книга албум с автори проф. д-р Николай Ненов – директор на музея в най-големия български дунавски град, и неговата колежка Мариана Димитрова, която участва в поднасянето на най-полезната информация за творбата пред аудиторията в Силистра.
Поздравления за авторите поднесоха Стоян Бонев - заместник-областен управител, и Цветана Игнатова - директор на дирекция в Общинска администрация Силистра.
Поздравления за авторите поднесоха Стоян Бонев - заместник-областен управител, и Цветана Игнатова - директор на дирекция в Общинска администрация Силистра.
Книгата е визуална памет за Добруджа чрез факти, събития и дейности в Русе, които имат национални измерения, защото са важни за всички българи. Изтъкнати са по-съществени моменти от дейността на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) в Русе. Изображенията са взети предимно от личния архив на Иван Хаджииванов (неговият внук, носещ същото име, по професия адвокат, е спомоществовател на изданието).
Той
е един от първите ръководители на добруджанската организация – според Димитрова,
това е единственото успяло българско „движение“. Фотографии са публикувани от
фондовете на Регионалния исторически музей и на отдела в Русе на „Държавен архив“,
както и от други източници, някои от които са от Силистра (блог на историка Николай
Тодоров), както и от други сайтове в
интернет. Ползван е и албумът на Божидар Карастоянов – царски фотограф, във
връзка с посещението в Русе на румънския крал Карол II и срещата му с цар Борис III на
30 октомври 1933 г., когато двете страни подобряват отношенията си. Според
авторите първо на нея е поставен въпросът за мирно разрешение на проблема с
възвръщането на Южна Добруджа, друг е въпросът какъв е резултатът от водените
разговори между царските величия.
Авторите
са използвали теренни етнографски проучвания, публикувани спомени и мемоари на
добруджански дейци и на преселници от Северна Добруджа след Крайовската
спогодба през 1940 г. Както и последните научни публикации по темата, които
правдиво доказват водещата роля на ВДРО в Русе като център на националната
борба за връщането на Южна Добруджа към България в решително противодействие
с комунистическата ДРО.
Водещ
момент са лицата на посланиците на Добруджа, приели участта на тази българска
територия като своя лична кауза, сред които в различни периоди са известни
учени като академик Михаил Арнаудов и проф. Петър Мутафчиев, писатели и поети
като Дора Габе – родом от Добруджа, и Добри Немиров – родом от Тутракан,
духовници като митрополит Михаил Доростоло-Червенски, морските офицери Асен
Тошев и Георги Купов, ген. Пантелей Киселов, актьорът Сава Огнянов – родом от
Кюстенджа – днес Констанца (неговото
име носи театърът в Русе).
Място е отделено за швейцареца с българско сърце Луи Айер (синът му Марсел е роден в
Силистра, а баща му е бил учител по физкултура още в Русе и Лом, днес на него е
кръстен стадионът в Силистра).
Възникването,
развитието и разрешаването на Добруджанския въпрос (според покойния силистренски краевед
Вълчо Радев той остава като прислужница на Македонския въпрос) има
безспорна историческа значимост не само за българската държава като цяло, но и
особено за град Русе. Този процес рефлектира остро сред русенската
общественост, предвид трайните й стопански и културни връзки с тази изконна
българска земя. Защото след 1913 г., когато Южна Добруджа, респективно Тутракан
и Силистра са вече към Румъния, Русе
губи своето централно място и дори през 1934 г. вече е към област Шумен.
Едва
след 1940 г. е създаден Инициативен комитет, който издейства връщането на Русе
като областен град. Възвръщането към майка България позволява възстановяването
на града като областен център и издигането му в стопанско отношение, за да
бъде десетилетия по-късно в основата на Северен централен район, а вероятно и
на бъдещия Дунавски район. Какво научиха
силистренци още по време на представянето на книгата „Гладове от Русе за
Добруджа“? Както и по време на проведената дискусия, в която се включиха д-р
Николай Тодоров – директор на РИМ Силистра, Вера Милева – уредник в музея, доц.
д-р Румяна Лебедова – автор на книга за мита „Златна Добруджа“ в българската
литература, Иван Занов – учител по история и краевед, д-р Наталия Симеонова –
уредник в музея в Силистра, автор на книгата „Пресеченият път на свободата.
Силистра 1940-1947“, и др.
Например, че
съдбата на Добруджа – нейното разделение, е станала ясна още през 1876 г. в
защита на общ интерес на румънски и руски политически и държавни дейци.
Направена бе и заметка, че обикновено за проблемите на Добруджа се говори в
ограничен времеви периметър – 1913-1940 г. Споменат с уважение е русенецът Кирил Старцев, застанал начело на град Добрич през 1940 г.
Като един от най-успешните кметове на Русе, той е командирован в най-големия
град на възвърнатата към България Южна Добруджа, за да подготви
административното управление. Управлява едва 106 дни, но оставя трайни следи.
„Снимките
разказват историите по различен начин – по-пълно, по цялостно, и чрез тях книгата
поглежда към нещата по-експозиционно“, заяви г-жа Димитрова, според която
книгата е започната с едно нейно научно съобщение преди години. С допълнението,
че включването на проф. Ненов в създаването на албума се добавя и
антропологичност, която го обогатява. В контекста на
разговора стана ясно, че в периода след 1913 г. от Силистра и региона към Русе
се „изнасят“ около 6 000 души, сред които и доста интелектуалци, за да
създадат например добруджански хор, музикална школа, футболен отбор, женско
движение и др. средища на духа. Сред примерите са братята Илия и Никола
Йорданови – музикални дейци, Кирил Кръстев – журналист, и др. В Русе има т.нар.
добруджански квартал, какъвто има в София, Варна и др. големи градове. Отделно
историята е пречупена през погледа на дейци на ДРО (Русе
е център на организацията), вкл. и с
непримиримата им борба с ВДРО.
Припомнено бе,
че силистренското Педагогическо училище първо в Русе се мести след 1913 г.,
където намира добър прием. С проблеми на добруджанци, останали в Румъния, се
ангажират Русенската търговска камара, както и други институции – Областна
инспекция по труда, Областен съд. Правен е културен обмен през 1940 г., вкл. с
участието на Смесен хор „Седянка“ – музикална емблема на Силистра. В Същия
период се правят екскурзии за южнодобруджанци в Русе и на русенци в Силистра и
Тутракан – чрез корабни „круизи“.
Да припомним, че
по повод 75-ата годишнина от Крайовската спогодба в Силистра и Тутракан бяха издадени летописна
книга и паметен лист,
посветени на събитието през 1940 г. В
навечерието на големия празник за годишнината излезе от печат книгата „Летопис. Хронология на факти и събития“ с автори Жеко Попов и Петър Бойчев. В нея е документирана историята
след 1913 г., когато цяла Южна Добруджа попада под румънско владичество.
„75 години свободна Добруджа“ се нарича изданието на Исторически музей Тутракан и Регионален исторически музей Добрич. В над 20 материала от различни жанрове, писани
както от историци, така и от хора извън научния кръг, вкл. от кмета на Тутракан
д-р Димитър Стефанов, са представени добруджанските институти – Добруджанска
организация (Съюз „Добруджа“); Добруджански научен институт, прераснал в Добруджански културен
институт; Институт за културно-историческо изследване на Добруджа и др., някои
от които се нуждаят от възстановяване.
„Паметен лист – 75 години от Крайовската спогодба“ е името на друго издание, станало факт с подкрепата на община Силистра, по идея и разработка на Катедра „Филологически науки“ и на Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Силистра. Свое място по темата имат също сборникът „Съхранена памет. Спомени на наследници“ със съставители доц. д-р Румяна Лебедова, Цветана Цанова, Йордан Георгиев (по разкази, записани от Николинка Демирова от село Добротица), книгата „С Добруджа в сърцето“ на Милка Трендафилова от село Калипетрово, както и трилогията „Прокудени“ на Момка Чумпилева от Силистра.
През 2017 г. по инициатива на областният координатор на ПП ГЕРБ Силистра д-р Тодор Тодоров и по идея на проф. д-р Иван Гаврилов в началото на Дунавски парк Силистра бе открита паметна плоча, посветена на Добруджанската епопея през 1916 г. и на възвръщането на Южна Добруджа към Майка България през 1940 г.
„Паметен лист – 75 години от Крайовската спогодба“ е името на друго издание, станало факт с подкрепата на община Силистра, по идея и разработка на Катедра „Филологически науки“ и на Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Силистра. Свое място по темата имат също сборникът „Съхранена памет. Спомени на наследници“ със съставители доц. д-р Румяна Лебедова, Цветана Цанова, Йордан Георгиев (по разкази, записани от Николинка Демирова от село Добротица), книгата „С Добруджа в сърцето“ на Милка Трендафилова от село Калипетрово, както и трилогията „Прокудени“ на Момка Чумпилева от Силистра.
През 2017 г. по инициатива на областният координатор на ПП ГЕРБ Силистра д-р Тодор Тодоров и по идея на проф. д-р Иван Гаврилов в началото на Дунавски парк Силистра бе открита паметна плоча, посветена на Добруджанската епопея през 1916 г. и на възвръщането на Южна Добруджа към Майка България през 1940 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар