110 години независимост на България

В Силистра тържество на 22 септември 2018 г.
от 11 часа пред паметника на Васил Левски 

На 22 септември (5 октомври) 1908 г. в Търново с манифест княз Фердинанд I провъзгласява независимостта на България. С този политически акт са отхвърлени последните васални връзки с Османската империя, наложени на страната от Берлинския конгрес през 1878 г. Макар че зависимостта до голяма степен е символична, тя се превръща в средство за неравноправно третиране на Княжество България в политическите и икономическите му отношения с останалите европейски държави. 

Премахването на васалното положение е една от основните външнополитически цели на новоосвободена България. За постигането й българската дипломация води дълга и трудна борба. Важен пробив в ограничителните клаузи на Берлинския договор са сключените от българските правителства след 1889 г. търговски договори с други държави. 

Младотурската революция през лятото на 1908 г. създава благоприятни условия за обявяване на българската независимост. Австро-Унгария се стреми да използва събитията в Турция, за да анексира Босна и Херцеговина. Ето защо виенското правителство се споразумява с княз Фердинанд I да предприеме конкретни действия преди анексията. 

На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. четиридесет мъченици” в Търново с Манифест за независимост България е провъзгласена за независима държава и обявена за царство. Манифестът е издаден от името на княз Фердинанд I и подписан от членовете на правителството начело с Александър Малинов. Респективно пред името на българският владетел стои вече титлата цар. 

След обявяването на независимостта настъпва деликатна ситуация, тъй като Берлинският договор е нарушен. Влошават се отношенията между България и Османската империя, възниква опасност от война. Русия предлага да участва в уреждането на конфликта и се заема да посредничи. 

Тя се съгласява да опрости дълга на Турция, останал още от Руско-турската война през 1877-1878 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България. Сключени са двустранни протоколи между трите държави. С подписването на Българо-турския протокол от 6 април 1909 г. Османската империя признава независимостта на България. В следващите десет дни първо Сърбия и Черна гора, а след това и всички европейски страни признават България за царство и за независима държава.

www.vesti.bg. Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт. 

Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" да се преименуват на "Цар Фердинанд I", а улица-булевард на улица "22 септември". 

Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново. 

Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град. 

На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието. 

За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня "Св. 40 мъченици", празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир. Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.