За джипизираната система, клиничните пътеки, лимитирания живот и още нещо...в България

В периода 25-27 май 2018 г. в КК „Албена“ Фондация МОСТ (Медии, Общество, Семейство, Традиции) на журналистката Юлия Пискулийска проведе 17-ата национална среща на лекари и журналисти, посветена на теми от здравеопазването. В началото и в края на проявата бяха уникалните сказки на акад. Венко Александров – два мандата народен представител, достоен наследник на дедите си – селски стопани и занаятчии.

Първата бе за неговата фамилия Шаренволови от „царското село“ Пордим, а в заключителната бе направена връзка между класическата музика и…реанимацията на базата на размислите на анестезиолога с 50-годишна кариера.

Срещата е под патронажа на президента Румен Радев, а по традиция актрисата Татяна Лолова бе специалният гост, поздравил по оригинален и запомнящ се начин участниците. Модератор на първия панел бе д-р Нигяр Джафер – зам.-председател на Народното събрание. Заедно с нея в компанията на петима национални консултанти, началници на клиники и видни лекари, както и учени, бяха представителите на законодателния орган - колегите й д-р Валентина Найденова, проф. Георги Михайлов и Антон Кутев.

По различни медицински теми, включително с новини от съвременната наука в България и по света, се представиха проф. Ивайло Търнев (модератор на втория панел) – лекар на годината през 2017 г., професорите Иво Кременски, Тодор Кантарджиев, Иван Недков, Радка Аргирова, Юлиан Райнов, Радка Кънева, Николай Габровски; доц. Валерия Калева; лекарите  Мари Паникян, Асен Хаджиянев, Александър Симидчиев, Ива Станкова, Пламен Масларски, Тодор Тасков и др.

От техните презентации станаха ясни факти и тенденции, за които обществото е добре да знае. Над 7 500 са т.нар. редки болести, но от тях едва 5% са лечими, т.е. има утвърдени лекарства. В момента е модерно да се работи с методите на „прецизната медицина“, за каквато се говори за пръв път в САЩ през 2015 г.

За прилагането им обаче са необходими ДНК-банка, генетичен регистър, национална банка данни, здравно електронно досие. Прогнозата е, че в обозримо бъдеще разчитането на човешкия геном ще падне до 100 щатски долара, благодарение на развитието на науката и техниката. Разчетени са 16 000 гена, но големият проблем е описването на големия масив от данни.

Отново зад Океана преди две години в 100 сайта в интернет стартира информационна кампания относно прецизната медицина. От тази година България е сред 13 европейски държави с декларация да се включи в тази „инициатива“, параметрите на която ще станат ясни до края на 2018 г.

В България имаме 16 консултанти по генетика, което дава възможност за провеждане на процеси по телегенетика, но досега тя не се осъществява. Тревожно било, че имаме 105 регистъра, но нито един от тях…не е важен.

Разгледана бе и темата за биотероризма и биоръжието (сред тях антракс, бруцелоза, туларемия и др.), за борбата с които има план за действие с 3 ангажимента на МЗ – в практиката му акцент е лечението, за профилактиката не остава ресурс, а за реакцията при кризи не се мисли. Макар че действат две национални лаборатории на фона на четвъртвековния спомен за 28 лаборатории на териториите на РЗИ в страната. В сегашните структури обаче работели ниско платени специалисти спрямо възнагражденията в министерствата.

В дискусиите бе предложена и темата за познатата с 6 генотипа и 67 субгенотипа болест хепатит С (в България болните са 3 хил. души) – една болест на 80% протичаща с асимптоматика, като бе заявено, че с антивирусна терапия има потенциал за справяне с болестта в рамките на 12-24 седмици – вкл. с персонализирано лечение (струва 30 хил. лева на месец). С уговорката, че вирусът изчезва от организма на болния, но болестта „остава“, поради което науката ще търси пастгенотипни терапии.

На форума на МОСТ в КК „Албена“ за пръв път бе отделено достатъчно внимание на малко позната специалност и наука, известна като хематология (област от медицината, която се занимава в кръвните клетки, органите и тъканите, които ги произвеждат). Тя ще става все по-актуална, тъй като през 2080 г., но и преди това, ще има тревожни резултати в световен мащаб по отношение на развитието на човешката популация, т.е. застаряването ще продължи, а оттам ще се увеличат и заболяванията.

Според статистиката, за 100 години ръстът на злокачествените заболявания е от 6 на 38% . Всяко четвърто лекарство, изпитвано по света в момента, е в сферата на онкологията, като за утвърждаването му са необходими 14 г. На практика скъпата цена идва от дългия иновационен път за получаване на всяка „нова молекула“ (безопасна и ефективна). Защото, например, има 30 типа левкемии и 50 типа лимфони, като всеки от тях е с отделна терапия, което прави персонализираната медицина много модерна. 

Първата костно-мозъчна трансплантация по света е направена през 1957 г. и 60 години по-късно се правят по 50 хил. годишно. И ако през 1997 след подобна процедура прогнозата е била за удължаване на живота на пациента с 3 години, то сега е актуален въпросът „Кога да спра лечението?“.

Проблемът в България идва от това, че процедурата струва 10-12 хил. лева, от които НЗОК поема под 1 000, защото толкова е заделено на клиничната пътека. Отделна е важната тема за необходимостта от раков регистър, какъвто сме имали от 1993 до 2012 г.

В дневния ред на срещата влезе и представянето на възможността медицината да бъде и семеен бизнес по примера на три поколения лекари офталмолози – Таскови, родоначалието на които е от Търговище, но вече имат клиника в Пловдив. По темата за семействеността няколко интересни факта: в страни от ЕС това е актуално в повече от 60% от случаите, а в САЩ – в 40%. В 1/3-а от тях има предаване на второ поколение, но само в 11% - на третото.

По отношение на хирургичното лечение на болести на очите – половината от работата вече се извършва без намесата на човешка ръка. Благодарение на иновациите се работи с 3D очила, т.е. без микроскоп. Чрез един флакон се въвеждат няколко лекарства, разполага се с един софтуер за диагностика. И по този повод – в гръбначната хирургия имаме и 3D-нововъведения – изработка на принт на индивидуални импланти, което е висш пилотаж в хирургията.

Сред акцентите в националната медико-журналистическа среща бе и темата за сърдечно-съдовите заболявания (исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдови и др. гръдни), защото са особено характерни за България, вкл. и за леталните ефекти от тях. Хипертонията – първа причина за смърт в света, с няколко информационни момента: половината от пациентите знаят за проблема си, половината от тях провеждат лечение и само половината им постигат контрол, т.е. едва 12,5% от всички.

Представител на БАН предложи на аудиторията темата за фините прахови частици („свят на неведимото, който е опасен за хората“), вкл. и за възможността за изследването им с апаратура за  лидарен мониторинг на базата на телескоп с лазер, който „вижда“ на разстояние от 25 км (в момента по този начин обект на наблюдение е бул. „Цариградско шосе“ в София). На 30 май предстои експертен форум за медицинските експерти за чистия въздух („Въздухът не е наследство от дедите ни, а заем от децата ни“), а „оръжие“ е информацията в ръцете на мнозина в името на…новата младост. 

В рамките на програмата на форума бе разгледана отново темата за здравните медиатори, като тази година бе представен опитът на медиатор от град Девня. През 2017 г. се навършиха 10 години от създадената Мрежа на здравните медиатори в България, но година по-късно след „юбилея“ се наблюдават тревожни моменти – политизация, подмяна на досегашни обучени медиатори, работещи в маргинализирани социални групи в помощ на личните лекари, което прави практиката неустойчива.

В края на срещата бяха направени някои песимистични и тревожни констатации по повод състоянието на българското здравеопазване като организация, не толкова като финансиране. С уговорката, че в днешно време е нормално средната възраст да е над 70 г. (с възможност до 120 г.!), макар че България е на 80-о м. в света по най-къс живот (за сравнение при съседите – Румъния е на 67-о, Турция на 58-о, Гърция е на 24-о (?), Сърбия – 60-о и др.

Сред тревогите: липса на профилактика и липса на нагласа у хората да се профилактират, вкл. и ползвайки уж задължителните годишни медицински прегледи; монополът на НЗОК генерира дефицит – резултатът е, че по здравни индикатори България на последно място в ЕС; липсва визия за приоритети, както и готовност за подкрепа; не се наблюдава приемственост, а лекарите и медицинските сестри все повече са с висока средна възраст и не достигат; сатанизирането на българския лекар – в медиите най-вече, а и в обществото – е най-лошото, което се случва от 20 години и има дългосрочни последици.

В афористичен вид неоптимистичната констатация звучи така: „джипизирахме си системата и лимитирахме живота си“. Резултатът: неефективни клинични пътеки, тъй като те не лекуват хората, и в същото благодарение на тях има разпределение на „бонуси“ в медицинското съсловие за няколко милиарда лева всяка година.

С извода: на България й трябва реформатор в бяла престилка, който да направи така, щото да отпаднат „пътеките“, НЗОК да се демонополизира, да спре „играта“ с медицинските сестри, да се даде възможност на младите лекари да специализират възможно най-скоро. 

И разбира се, по възможност темите за здравеопазването да влязат в медиите, пак с уговорката, че това трудно ще стане, защото по статистика – 1/3 от рекламите в тях идват от сферата на фармацевтиката, т.е. интересите с търговията на лекарства както в световен мащаб, така и у нас, „диктуват“ процеси, от развитието на които страдат народите на цели държави. И особено в страна като България, в която е крайно належащо да се прекрати бюрократизирането на здравеопазването и да се въведе контрол на изразходваните средства за неговото осъществяване.