Според християнската религия Възкресение Христово (Великден) е третият ден, след като Иисус Христос е бил разпнат на кръста и погребан в пещерата. Именно на тогава жените мироносци посетили гроба, но намират гробницата празна. Спасителят, възкръснал, се явява най-напред на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Символи на този светъл празник са боядисаните яйца, обредните хлябове и заека.
Яйцето е символ на Възкресението (началото на нов живот). В източноправославните и в католическите църкви великденските яйца са боядисани в червено - символ на кръвта на Христос, а твърдата черупка - на запечатаната гробница на Христос, пропукването на яйцето е Неговото Възкресение. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. По-късно започнали да се боядисват в други цветове и да се украсяват по различни начини.
Яйца обаче са багрени дарявани още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция също по повод раждането на живота.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.
В миналото това е ставало с отвари от билки, ядки и др.: риган — червена багра, смрадлика — оранжева, коприва — зелено, орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук — жълто. За допълнителна украса се ползвали листенца от растения (магданоз, здравец) или фигурки, нарисувани с восък (в момента в Етногрпафския музей в Силистра има изложба от музея в Елхово, показващ тази древна практика). Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
През 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 60–те г. на ХХ в. вече се продават и пластмасови.
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България се замесват в четвъртък преди Великден.
Великденският козунак е обреден сладък хляб и символизира тялото на Иисус Христос. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са месени хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“.
Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания — и с Луната и нейните цикли.
Как се празнува Великден по света
В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. В Полша на празничната трапеза се сервират осветени в църквата най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло.
В Чехия освен месни ястия и тестени изделия, се пече „мазанец” – сладка кръгла кифла със стафиди и бадеми, а в Словакия се севрвира за десерт „паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, като украсата е със захаросани плодове.
В Англия на празника на трапезата се слагат печено агне със зеленчуци, великденска торта, боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст.
В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши.
Във Франция символи на празника са камбанките и рибата. Вярва се, че на Разпети петък камбаните разнасят скръбта на онези, които скърбят за разпъването на Христос в този ден. Заекът присъства като символ в тези райони, които са на границата с Германия.
В Гърция Великден е най-големият празник и се празнува много тържествено и пищно. Празничният обяд започва с овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок. Пече се козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки във формата на венец.
В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло.
На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!
В Норвегия Великден се нарича Peske. Въпреки че празнуването му не е много различно от празнуванията в другите части на света, празникът се характеризира с по-цветни дни и по-дълги почивки. В Норвегия Великденските празници започват в сряда и приключват във вторник след Великден, което е идеален момент за дълги ски почивки в планината.
В Канада традиционният великденски обяд включва ястия с картофи, печен боб, ябълков сладкиш. В театрите се организират великденски пиеси с много песни. Символ освен зайчето са великденските лилии.
Великден е празник на възкръсването за нов живот, на прераждането, обновлението, вярата, осъзнаването, даряването и споделянето.
Нека предстоящите празници Ви донесат мир, спокойствие и сплотеност, а светлината на Христовото воскресение озари живота Ви!
Нека здравето, благополучието и щастието бъдат винаги с Вас и Вашите близки!
Нека се постараем духовно да се обновим и възродим, да изчистим сърцата си, да се отворим един към друг, за да усетим топлината на човешкото присъствие и обичта.
Нека светлината на възкресението ни дари живот, изпълнен с много нежност и разбирателство, украсен с великолепие и красота. Нека възкресим в себе си силата, търпението, прошката и мъдростта. Да прелива в сърцата ни вярата, да ни окрилява надеждата, да ни обожествява любовта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар