Да бъдеш римлянин в Дуросторум в провинция Мизия

В залата на Археологическата експозиция на Регионален исторически музей Силистра бе проведено второто събитие от програмата за 120-ата година от основаването на музея в крайдунавския град с министерски подпис.

Директорът на музея д-р Николай Тодоров представи участниците - Калин Стоев - гл. ас. д-р, УниБИТ София, автор на книгата "Да бъдеш римлянин в Мизия. Антропонимия и просопография на романизираното население в Горна и Долна Мизия (І-ІІІ век)", както и Светлана Ганчева от екипа на музея.

От сайта на издателството (www.tendrilbooks.com) - неговият директор Борислав Павлов също участва в събитието : "Книгата е просопографско изследване на населението с римски имена в провинциите Горна и Долна Мизия. Тя проследява техния произход и ролята им в социалния и в политическия живот на Империята.

Важна характеристика на изследването е включването на просопографските сведения (специализирано биографическо изследване в исторически контекст на общите характеристики на дадена социална група от хора със специфични черти (по признак на династия, длъжност, епоха, категория, място, прослойка и пр.) в историческия разказ в опит да се реконструират моделите на политическа и икономическа трансформация и „романизацията” в двете провинции (от общо 30, като Долна Мизия - от Видин до Черно море и от Дунав до Стара планина, е сред 4-те най-важни след провинциите Азия и Африка).

По този начин книгата е просопографски принос към бума от „elite-negotiation” модели, като представя значителната роля в процеса на социалната и политическа промяна на голяма част от провинциалното население.

Имената, особено императорските, са разглеждани не само статистически, но и съобразно местните и социални специфики на провинциите. Това позволява различните романизационни вълни да бъдат открити дори и сред носителите на най-популярните императорски имена „напр. Аврелиите”).

В хода на изследването бяха открити различни връзки между провинциалните семейства, което е важен принос към историята на романизираните общества и властовите отношения в тези провинции. Книгата очертава няколко важни периода на разглеждания процес – по времето на Антонин Пий и след началото на управлението на Септимий Север.

Важен принос в изследванията на „романизацията” е пълното изследване на наследените римски имена в повече от 200 семейства от двете провинции. В именните каталози са включени повече от 3 000 лица от Горна и Долна Мизия. Книгата е първото пълно просопографско описание на романизираното общество в Горна и в Долна Мизия".

Гостът представи и изследването си за представителя на сенатското съсловие (Гай) Емилий (Беренециан) Максим (по текст на каменен надпис, някога намерен в Силистра, но в момента запазен само като диапозитив).

Той обоснова предположение, че е бил провинциален управител в Дуросторум като столица на Долна Мизия около 243 г. н.е., една от 4-те тежковъоръжени провинции в Римската империя. В Дуросторум винаги е бил дислоциран 11-и Клавдиев легион с 4-6 000 войници и офицери, охранявал дори Кримския полуостров.

С поредното предположение стават известни 4 от началниците на римската провинция Долна Мизия, чийто основен град е Дуросторум (седалище на легат, пътна станция и средище на легион) - другите трима са Домиций Антигон, Аурелио Дизо и Силвий Силван.

Според автора, изданието е „миниатюра на създаването и на изчезването на един свят по тези земи”. При написването са изследвани чрез епиграфски паметници над 4 200 римски граждани, пренадлежащи към 400 семейства, живели в 3 в. На практика става дума за социална и демографска фарактеристика на населението от този период. В основата на т.нар. висша прослойка в тогавашните римски градове са придошлите от по-старите романизирани провинции в  като местно население живеят в селата.