В София бе проведен национален форум „Библиотеките днес”, организиран от Фондация Глобални библиотеки – България, в който участваха представители на библиотеките от цялата страна, включително от област Силистра. Той имаше за цел да представи ролята на обществената библиотека в съвременното общество и да очертае нейния потенциал като център на местната общност в изпълнение на национални и европейски политики в различни сфери на обществено-икономическия живот: от неформално образование, достъп до култура, достъп до интернет и информационните ресурси на глобалното информационно общество, до бъдещите услуги на електронното правителство.
www.glbulgaria.bg
Какво научаваме по същата тема от Спаска Тарандова - изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки - България” в нейни изяви пред медиите?
Библиотеките се финансират от бюджета през общините, като на практика много от библиотеките съществуват само с тази субсидия. За мен общините трябва да осигуряват дофинансиране, защото по същество библиотеките обслужват населението на дадена община...Време е да престанем да свързваме библиотеката само и единствено с място за четене и съхраняване на книги.
...Чрез програмата "Глобални библиотеки-България" от 2008 до 2013 г. (б.а.-в нея от област Силистра участваха до 35 библиотеки) се направи опит да се промени разбирането за библиотеки, както и услугите, които те предлагат. Привлякохме и нови партньори, като вярваме, че техният опит ще е от полза за бъдещата дейност на фондацията, която сега в този начален етап има подкрепата на Фондация "Бил и Мелинда Гейтс" за развитие на институционалния си капацитет. В бъдеще обаче целта ни като организация е да набираме средства за обществените библиотеки през различни дарителски каузи, донорски програми и проекти. От 2013 г. Фондация "Глобални библиотеки - България" като новосъздадена организация се зае да осигури устойчивост на резултатите от програмата.
...Модернизацията на библиотеките е комплексен процес. Той включва среда, услуги и персонал, който да предлага тези услуги. Набелязали сме 3 основни средносрочни приоритета - първо, да се подновява техническото оборудване, защото техниката не е нещо статично, днес технологиите се развиват по-бързо от всичко, говори се за четвърта индустриална революция.
Има предоставени компютри, софтуер и друго оборудване, но устройствата, през които се ползва информацията и услугите се променят постоянно. Така че ще имаме дългосрочна дарителска програма, с която ще се опитваме да подпомагаме технологичното обновление на библиотеките. Втора, много важна промяна е на средата в библиотеката. За да може едно място да е привлекателно и да се събират от деца и младежи, родители и възрастни, то трябва да предлага подходяща среда.
...Материалната база в нашите библиотеки е доста остаряла. В тази област за начало сме си набелязали две каузи - да подкрепяме развитието на кътове за ранно детско развитие - обособени пространства, в които децата да разполагат със среда близка до домашната. Да имат меки килими, мебели, играчки, книжки, подходящи за възрастта им.
...Библиотеките имат добър опит и различни програми като на пример "Час на приказката", в който детето, а често и родителите посвещават на четенето. Това ще е програма, насочена към това децата между 2 до 5 години да имат подходяща среда, която да ги накара да четат. В дългосрочен план целта ни е да имаме свой принос за едно по-грамотно и образовано население.
...Основната ни цел сега е да убедим обществото, че библиотеките са ценност и имат нужда от адекватно финансиране. Също така да покажем на бизнеса защо си заслужава да подкрепя местните си библиотеки. На места това работи, библиотеките имат подкрепа от общината, намират спонсори, но искаме тези практики да ги мултиплицираме в цялата страна и това да стане един работещ модел. Но прави впечатление, че по-разпространена е практиката да се подкрепят по-масови прояви като концерт на площада или състезания. Нашата цел е да се подкрепят повече инициативи, свързани с грамотността с четенето, с развитието на личността.
...Сега субсидията се изчислява на база субсидирана численост, която най-често се приравнява на щатна бройка за зает в читалищата и библиотеките. За 2016 година тя е 7 080 лв. за читалищата и 12 896 лв. за регионалните библиотеки. На много места тя стига само за заплати, но при липса на друго финансиране се налага да се осигурява и дейността. Затова за нормално изпълнение на своите функции библиотеките имат нужда от програми за набавяне на нови книги, за технологично развитие и т.н Тези програми трябва да бъдат национални или общински.
Една успешна програма е "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност". Чрез нея библиотеките кандидатстват, за да обновяват фондовете си от книги. През годините средствата за тази програма са варирали, но през 2009 г., когато Надежда Захариева бе зам.-министър на културата, имаше 3 млн., след това паднаха на 500 000, на 300 000, миналата година бяха едва 150 000 лв., а е имало и години без средства. Но трябва да има и програми за технологично развитие. Защото извън тези 960 библиотеки, които получиха оборудване, в страната има още около 1 800 библиотеки към читалищата.
През 2015 г. бе утвърден стандартът за библиотечно-информационно обслужване и в него са регламентирани минималните изисквания за брой нови книги и периодични издания на жител, компютри и работни места, персонал, площ и работно време. Ако се остойности този стандарт, трябват само 8 млн. лв. за книги, за да се постигнат едни минимални европейски прагове.
...Изследванията сочат, че 25 на сто от хората четат активно, което за мен е недостатъчно. Колкото повече хора четат, толкова повече добавена стойност ще има в личностното им развитие.
Димитър Илиев
Какво научаваме по същата тема от Спаска Тарандова - изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки - България” в нейни изяви пред медиите?
Библиотеките се финансират от бюджета през общините, като на практика много от библиотеките съществуват само с тази субсидия. За мен общините трябва да осигуряват дофинансиране, защото по същество библиотеките обслужват населението на дадена община...Време е да престанем да свързваме библиотеката само и единствено с място за четене и съхраняване на книги.
...Чрез програмата "Глобални библиотеки-България" от 2008 до 2013 г. (б.а.-в нея от област Силистра участваха до 35 библиотеки) се направи опит да се промени разбирането за библиотеки, както и услугите, които те предлагат. Привлякохме и нови партньори, като вярваме, че техният опит ще е от полза за бъдещата дейност на фондацията, която сега в този начален етап има подкрепата на Фондация "Бил и Мелинда Гейтс" за развитие на институционалния си капацитет. В бъдеще обаче целта ни като организация е да набираме средства за обществените библиотеки през различни дарителски каузи, донорски програми и проекти. От 2013 г. Фондация "Глобални библиотеки - България" като новосъздадена организация се зае да осигури устойчивост на резултатите от програмата.
...Модернизацията на библиотеките е комплексен процес. Той включва среда, услуги и персонал, който да предлага тези услуги. Набелязали сме 3 основни средносрочни приоритета - първо, да се подновява техническото оборудване, защото техниката не е нещо статично, днес технологиите се развиват по-бързо от всичко, говори се за четвърта индустриална революция.
Има предоставени компютри, софтуер и друго оборудване, но устройствата, през които се ползва информацията и услугите се променят постоянно. Така че ще имаме дългосрочна дарителска програма, с която ще се опитваме да подпомагаме технологичното обновление на библиотеките. Втора, много важна промяна е на средата в библиотеката. За да може едно място да е привлекателно и да се събират от деца и младежи, родители и възрастни, то трябва да предлага подходяща среда.
...Материалната база в нашите библиотеки е доста остаряла. В тази област за начало сме си набелязали две каузи - да подкрепяме развитието на кътове за ранно детско развитие - обособени пространства, в които децата да разполагат със среда близка до домашната. Да имат меки килими, мебели, играчки, книжки, подходящи за възрастта им.
...Библиотеките имат добър опит и различни програми като на пример "Час на приказката", в който детето, а често и родителите посвещават на четенето. Това ще е програма, насочена към това децата между 2 до 5 години да имат подходяща среда, която да ги накара да четат. В дългосрочен план целта ни е да имаме свой принос за едно по-грамотно и образовано население.
...Основната ни цел сега е да убедим обществото, че библиотеките са ценност и имат нужда от адекватно финансиране. Също така да покажем на бизнеса защо си заслужава да подкрепя местните си библиотеки. На места това работи, библиотеките имат подкрепа от общината, намират спонсори, но искаме тези практики да ги мултиплицираме в цялата страна и това да стане един работещ модел. Но прави впечатление, че по-разпространена е практиката да се подкрепят по-масови прояви като концерт на площада или състезания. Нашата цел е да се подкрепят повече инициативи, свързани с грамотността с четенето, с развитието на личността.
...Сега субсидията се изчислява на база субсидирана численост, която най-често се приравнява на щатна бройка за зает в читалищата и библиотеките. За 2016 година тя е 7 080 лв. за читалищата и 12 896 лв. за регионалните библиотеки. На много места тя стига само за заплати, но при липса на друго финансиране се налага да се осигурява и дейността. Затова за нормално изпълнение на своите функции библиотеките имат нужда от програми за набавяне на нови книги, за технологично развитие и т.н Тези програми трябва да бъдат национални или общински.
Една успешна програма е "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност". Чрез нея библиотеките кандидатстват, за да обновяват фондовете си от книги. През годините средствата за тази програма са варирали, но през 2009 г., когато Надежда Захариева бе зам.-министър на културата, имаше 3 млн., след това паднаха на 500 000, на 300 000, миналата година бяха едва 150 000 лв., а е имало и години без средства. Но трябва да има и програми за технологично развитие. Защото извън тези 960 библиотеки, които получиха оборудване, в страната има още около 1 800 библиотеки към читалищата.
През 2015 г. бе утвърден стандартът за библиотечно-информационно обслужване и в него са регламентирани минималните изисквания за брой нови книги и периодични издания на жител, компютри и работни места, персонал, площ и работно време. Ако се остойности този стандарт, трябват само 8 млн. лв. за книги, за да се постигнат едни минимални европейски прагове.
...Изследванията сочат, че 25 на сто от хората четат активно, което за мен е недостатъчно. Колкото повече хора четат, толкова повече добавена стойност ще има в личностното им развитие.
Димитър Илиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар