Учители от Силистра в Деня на будителите във възрожденска Браила

В Деня на народните будители български учители от Област Силистра посетиха паметни за нашата история места в румънския град Браила. Вълнението бе голямо, светоусещането – силно и различно, поклонът – искрен. Идеята бе на Синдиката на българските учители в Силистра, а разказът за вълнуващи събития от българската история – на историка Михаил Кирязов –областен координатор на СБУ и председател на Общинския координационен съвет на синдиката в Силистра.

Браила съхранява незабравими страници от българската история и дух, свързани със свободолюбивия порив на българските просветители и борци.

Помним живите страници от Вазовата повест „Немили-недраги”. На брега на Дунав в Браила оживяха думите на Странджата, Бръчков, Македонски…Докоснохме се до местата на българските хъшове в Браила, до реката, която ги сближава и разделя от България. В Браила се съхранява споменът за къщата, в която е бил Христо Ботев, а паметникът в центъра на града е известен за жителите на дунавския град. Учителите от СБУ Силистра поднесоха венец и изразиха преклонението пред българския поет и революционер.

В сърцето на Браила е българският храм „Възнесение Господне”, който привлича с архитектурата си, но буди печал, тъй като с всеки изминал ден се руши. Мазилката и тухлите падат, стените са жестоко изронени, влагата и мухълът разяждат всичко. Съхраняват се икони с вековна история. Румънците назовават храма „Бисерика Булгаряска”. На входа са изписани имената на българите ктитори. Идвали са много българи, обещавали помощ, но никой с нищо все още не е помогнал за спасяването на българската православна светиня...

В двора на църквата е паметникът за създаването на Българската академия на науките през 1869 година. Първоосновател е Българското книжовно дружество, създадено от български учени, писатели, публицисти и общественици в къщата на Варвара Хаджи Велева в Браила, Румъния, на 26–30 септември 1869. На 29 септември 1869 е приет първият Устав на Българското книжовно дружество с научно ръководство: М. Дринов (председател), В. Друмев и В. Д. Стоянов.

В театъра „Мария Филоти” в близкото минало – през 2008 г., е гостувал и радушно посрещан силистренският театър със свои постановки и богат репертоар, провеждани са незабравими концерти, организирани от НДФ „13 века България” и Община Силистра. Старите къщи на Браила днес очароват със своята архитектура, с флоралните мотиви, със стаената вековна красота и аристократизъм. В момента се възстановяват къщите, съхранили духа на времето. Навсякъде в града са запазени много дървета, а красиви хризантеми са навсякъде по улиците.

Браила кандидатства за европейска столица на културата през 2021 година. С Решение № 1520 от 27.08.2015 г. на Общинския съвет в Силистра бе одобрен проектът за Споразумение за сътрудничество между общините Браила и Силистра за общи дейности в областта на културата, туризма, спорта, социалните дейности. Първи ноември 2016 г. – един ден, извън суетата. Един ден извън България, но посветен на Отечеството. Един ден на велика признателност, че сме българи.

Цветана ИГНАТОВА

„Утрешният ден беше начало на нови нужди, на нови борби с живота за тия бедни и пренебрегнати сега поборници. Душата им щеше изново да се трови пред вида на богатствата и великолепието, които на всяка стъпка им се мяркаха в хубавия румънски град. Докога ще се продължава това съществувание? Какво ще правят в тая чужда земя? Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки? България беше затворена за тях. Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред обществото, но бяха в пустиня. Оставаха им две неща да изберат, за да не умрат от глад. Или да се втурнат с оръжие в България и да умрат в Стара планина или на въжето, или да крадат. Но Тотю вече почиваше на лаврите си. Панайот благоденствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа. Знаеха това само няколко селяни и орлите. Оставаше второто средство: да крадат. Но всяка влашка тъмница беше вече населена с по няколко юнаци. Балканските орли стояха в клетка. Героите бяха сега кокошкари. Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава. Да, защото тия нечисти дрипи, що висяха по снагата на тия нещастници, това беше славата: най-високата слава, защото беше непризната и окаляна от презрението. И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Нà, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, вьзпоминанията им, мечтите им... Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само - и в нея са; един вик само - ще ги чуе. Как е близко и как е далеко! О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!...”  (Из повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов).

Няколко дни преди учителите от Силистра също в Браила на посещение бе и Иво Ангелов - председател на Сдружение "Бъдеще 2008", който също уважи с внимание светите места, свързани с Ботев, хъшовете и българщината. На председателката на българското дружество Мария Ганчева той подари плакат със символите на Република България.